Световните дела и световният живот на Мадлин Олбрайт
Мадлин Олбрайт става първата жена, която съставлява Съединени американски щати във външните работи като държавен секретар, при президента Бил Клинтън.
Като дете Мадлин Олбрайт се реалокира със фамилията си в Съединените щати и откакто учи в колежа Уелсли и Колумбийския университет, влиза в политиката по гледище на собствен някогашен професор. През 1993 година става американски дипломат в Организация на обединените нации, а три години по-късно е назначена за държавен секретар в администрацията на Клинтън, което я прави първата жена, която заема този пост. Олбрайт работи в това качество няколко години, преди да напусне през 2001 година, с цел да работи други планове.
С Джон Кери, 2013 година
Олбрайт е родена с името Мария Яна Корбелова в Прага на 15 май 1937 година Когато е била дребна, тя и фамилията й бягат от родната им Чехословакия малко откакто страната е нападната от нацистите при започване на Втората международна война, като се заселват в Англия, до момента в който войната свърши. Въпреки че Олбрайт е отгледана като католичка, по-късно тя ще научи, че родителите й в действителност за евреи, които одобряват християнската религия, и че трима от нейните баби и дядовци умират в концентрационните лагери по време на Холокоста.
След малко преселване в Чехословакия, през 1948 година семейство Корбелови още веднъж бягат, когато комунистите идват на власт. Те се откриват в Денвър, Колорадо, а бащата на Олбрайт, Йозеф, който е работил и като публицист, и като посланик, става бележит професор в университета в града. Олбрайт израства, научавайки доста за международните каузи от татко си. Сред другите, които се възползват от покровителството на Йозеф Корбел, е един от обичаните му възпитаници – бъдещият държавен секретар Кондолиза Райс.
С офицери от НАТО, 1999 година
Олбрайт се учи добре и печели стипендия за колежа Уелсли в Масачузетс. Там тя редактира учебния вестник и преследва пристрастеността си към политиката. Едно лято постъпва на стаж в Denver Post и скоро си пада по собствен сътрудник стажант и правоприемник на издателство Джоузеф Олбрайт. Тя приключва Уелсли с отличие през 1959 година и дружно с Джоузеф се женят малко по-късно.
През идващите няколко години двойката се мести в разнообразни градове, до момента в който Джоузеф продължава кариерата си като публицист. Олбрайт стартира да учи съветски език и интернационалните връзки, като в същото време отглежда трите дъщери на двойката, близначките Алис и Ан (родени през 1961 г.) и Катрин (родена през 1967 г.). Мадлин приключва образованието си в Колумбийския университет, като изкарва документ по русистика през 1968 година и магистърска и докторска степен по обществено право и политика през 1976 година
Още като студентка, през 1972 година, Олбрайт за първи път излиза на политическата сцена – като помощник на сенатора от демократичната партия Едмънд Мъски. Четири години по-късно тя е наета от съветника по националната сигурност Збигнев Бжежински (един от някогашните й професори в Колумбия), с цел да работи за Съвета за национална сигурност по време на администрацията на президента Джими Картър. Когато пък демократите падат от власт при започване на 80-те години на предишния век, Олбрайт се реалокира в частния бранш като работи за разнообразни организации с нестопанска цел във Вашингтон и става професор по интернационалните въпроси в Джорджтаунския университет, където печели премията „ Учител на годината “ четири пъти.
Също по това време Олбрайт и брачният партньор й се развеждат, откакто той я напуща поради друга жена. „ Беше шокиращо “, споделя тя по-късно пред The Washington Post. Но отхвърля да разреши на разрушеното си сърце да попречи на нейната кариера или обществения й живот, и тя е хазаин на многочислени събирания в къщата си, където елитът на демократичната партия се събира, с цел да разисква настоящи проблеми. По въпросите на външната политика Олбрайт бързо се трансформира в една от водещите светлини на партията и наред с други оценки, тя служи като консултант на Майкъл Дукакис по време на кандидатурата му за президент през 1988 година
С Нетаняху и Арафат, 1998 година
През 1992 година новоизбраният президент Бил Клинтън притегля Олбрайт, с цел да се оправи с връзките на Съединените щати с Организация на обединените нации. Тя публично поема ролята на непрекъснат представител на Съединените щати в Организация на обединените нации през януари 1993 година и бързо се отличава като мощ, която всички би трябвало да имат поради. По време на четирите си години на поста тя става покровител на „ напористия мултилатерализъм “ (съюз на няколко страни, които преследват обща цел.), казвайки в изявление за The New Republic, че „ водачеството на Съединени американски щати в международната политика и в многостранните организации е главен принцип на администрацията на Клинтън “. Наред с другите старания, Олбрайт лобира за Съединените щати да разширят военното си присъединяване на Балканите по време на продължителните спорове през 90-те години на предишния век – ход, за който тя ще влезе обществено в сблъск с Колин Пауъл – и също по този начин упорства за интервенция на Съединени американски щати в преврата в Хаити от 1994 година
По време на мандата си Олбрайт се застъпва за усилване правата на индивида и демокрацията по целия свят и се бори за прекъсване на разпространяването на нуклеарни оръжия от някогашни руски страни към страни с неприятна известност като Северна Корея. Като „ Шампионка на НАТО “, Олбрайт също се стреми да разшири участието в организацията и през 1999 година упорства за нейната директна военна интервенция по време на филантропичната рецесия в Косово. Като посланик тя взе участие тясно в работата за нормализиране на връзките на Съединени американски щати със страни като Китай и Виетнам, а през 1997 година е главен участник в мирна задача в Близкия изток, по време на която посредничи в договарянията сред Израел и разнообразни арабски народи.
