Мадлен Радуканова е една от петте грации в златния ансамбъл

Мадлен Радуканова е една от петте грации в златния отбор на България от Олимпиадата в Япония. Мадлен и нейните съотборнички бяха съвършени на килима в Токио и закономерно се изкачиха най-високо на почетната стълбичка.

В изявление за Мадлен разкри кое е било най-голямото й терзание преди Игрите, коя е формулата на триумфа на това шампионско потомство...и по какъв начин е предиздвикала своя татко да гледа нейните надпревари.

Мадлен, по какъв начин се чувствате повече от 20 дни след историческия триумф в Токио?

Благодаря, в прелестно въодушевление съм и се веселя на една ползотворна отмора с околните ми хора. Иначе страстите в никакъв случай няма да стихнат и Токио ще остане върха в кариерата на този отбор. Но последователно презаредихме батериите и при започване на другата седмица възобновяваме тренировки, защото ни следва последното тестване на килима.

Коя е силата на този отбор и кой беше главният ви коз по пътя към златния олимпийски успех?

Силата ни е в сплотения колектив и обиграността. Важно е да се означи, че ние сме приятелки освен по време на тренировките, само че и в живота.

Вие вярвахте ли, че сте способни да спрете хегемонията на рускините на Олимпийски игри?

Аз персонално малко се съмнявах и имах терзание. Причината е, че на предходни шампионати рускините са допускали неточности, само че още веднъж са били първи, до момента в който ние сме играли с по-малко неточности от тях и сме оставали втори или трети.

Значи терзанията Ви са били свързани със съдийството?

Точно по този начин. Знете, че нашият спорт е индивидуален, тъй като осъществяванията се правят оценка от съдии. За нас беше значимо да изиграем по най-хубавия метод съчетанията си.

Получи ли се?

До огромна степен. Може би на тренировки сме играли и по-добре, само че в Токио освен бяхме на високо равнище, само че и ни оцениха заслужено.

Имаше ли сериозен миг по време на съчетанията, с който трябваше да се справяте?

За наше благополучие – не. Всичко вървеше безпрепятствено и по проект. Бяхме спокойни и уверени в силите, тъй като отидохме доста добре готови. От нас се искаше единствено да покажем това, което сме правили доста пъти на тренировки.

Рускините оспориха първото ви място, само че експертите го дефинираха като справедливо. Вашият коментар?

Не искам да влизам в полемики. Аз се гордея и съм удовлетворена, че съм част от този отбор и направихме щастливи милиони българи.

Къде ще пазите златния орден?

Поставих го до теливизора в моята стая, с цел да виждам и него, до момента в който виждам телевизия. Така постоянно ще си напомням тези незабравими мигове от олимпийската конкуренция.

Мадлен, промени ли Ви славата през последните дни?

Не мисля. Благодарни сме на всички за сърдечното посрещане и благите поздравления и пожелания, само че аз и другите девойките продължаваме за стоим крепко стъпили на земята. Имаме още едно значимо съревнование, в което ще опитаме да зарадваме още веднъж всички, които ни поддържат.

Това съревнование е международното в Япония през ноември. След като покорихте своя състезателен връх, ще намерите ли сили за толкоз малко време да се подготвите и да се мотивирате, с цел да бъдете на познатата висота?

Ще създадем всичко допустимо и ще дадем всичко от себе си, с цел да го създадем. И различен път през този четиригодишен интервал сме били на върха, само че след това сме намирали сили да продължим и да се оправим с новите провокации. Сега ни следва последното, което няма да е по-различно от предходните.

Вашият баща е някогашен футболист и сегашен треньор. Той ли Ви насочи към спорта?

Може и по този начин да се каже, макар че в залата ме заведе моята сестра, която е с три години по-голяма от мен. Бях на 5 години, когато започнах да упражнявам художествена гимнастика. Преди това две години съм упражнявала балет.

Като дребна каква беше спортната Ви фантазия?

Да вземам участие на Олимпиада. Но с течение на времето, желаех освен да вземам участие на огромни шампионати, само че и да спечелвам трофеи и медали.

Кое е най-важното, което научихте за спорта от татко си?

Той ми придаде своята непримиримост. От него разбрах, че когато вярваш и си твърдоглав, ще успееш.

Защо Милен Радуканов не гледаше Вашата игра?

Татко ми призна, че не можел да издържи душевен. В първия миг малко се дразнех, само че след това го убедих двамата да гледаме на запис надпреварата, в което съм взела участие. Той се вълнуваше по този начин, като че ли в този момент играя. Казваше ми: Сега ще изпуснете уреда. Аз го успокоявах: Спокойно, тате, нали знаеш какъв е крайният резултат.

Освен Вас и другите четири девойки, след международното с ансамбъла ще се раздели и треньорът Весела Димитрова. Какво ще й пожелаете?

Да остане същия експерт в спорта и положителния човек в живота. Вярвам, че откакто си почине и се върне в залата, тя ще построи още доста генерации сполучливи състезателки.

Вие, наясно ли сте, какво ще вършиме след края на кариерата?

Имам нещо в главата си, само че дано изчакаме да забележим дали ще се осъществя. Иначе проектите ми са свързани и с художествената гимнастика, и с нещо отвън нея. Но каквото и да се случи, не мога да си показва да пребивавам без моя обичан спорт и да не съм част от него.

Още от ПРОГНОЗИ: