Мадлен Алгафари: Сърцето е адресната регистрация на чувствата
Мадлен Алгафари е измежду най-известните психотерапевти в България. Освен, че надниква в душите на хората, Мадлен написа и книги, измежду които „ Мира нямам “, „ Чувствам, затова съм “, „ Приказки за пораснали деца “. Факт е и най-новата „ Пътят на сърцето “, която се ражда по време на последното й странствуване – пътя Камино де Сантяго, който известната психоложка извървява със още три свои приятелки. За пътя вътре в нея, новата книга, страстите и възприятията – в едно изявление на dariknews.bg
Мадлен, да стартираме с едно твое пътешестване от напълно скоро – пътят Камино, по какъв начин реши да тръгнеш, с кого беше?
Мадлен Алгафари: Роди се концепцията доста от дълго време. Още, когато четях на Шърли Маклейн книгата „ Камино “, след това „ Алхимикът “. Някъде беше ученическа възраст. Като дребна доста постоянно съм обикаляла по планините по нашите български, родни. Баща ми водеше групи. Някъде надълбоко в мен имаше огромен апетит за дивото, за пустото, високото, въздуха, пиленцата, тревата, дърветата. Миналата година дружно с още три колежки приятелки взехме решение, че си подаряваме това прекарване. Всяка една си имаше личен мотив с цел да си самоподари прекарването. За мен беше петдесетия ми празник . И по този начин се случи. Организирахме го цяла година, тъй като 40 дни не е елементарно да се отделят за време за себе си.
Снимка: Личен списък
По-променена ли се върна от там?
Мадлен Алгафари: Забавена, по-укротена, по-щадяща, много по-щадящо към себе си отношение и се пробвам да го запазя. Защото другояче методът ми на живот е огромен вентилатор.
Там ли се роди концепцията за новата ти книга „ Пътят на сърцето “?
Мадлен Алгафари: То не е имало концепция. Има неща, които ме пишат мен, не ги пиша аз. Настигат ме. Понеже човек, като излезе малко от динамичността на всекидневието, изключи телефоните и се свържеш с природата, земята, калта, с водата, с птиците, облаците, се отваря пространство да си чуеш вътрешния глас доста мощно. Тогава стартират да валят текстове, стихове, множеството са в поетична форма, някои са импресии, даже имам просто разсъждения от дневника си. За пътя извън се споделя по-лесно – къде бяхме, какво видяхме, коя катедрала, какви хора, природата…Но за това, което се случва вътре по време на пътуването, тъй като пътуването постоянно е вътре, откъдето и да тръгнеш все до себе си стигаш. Всеки път води до себе си. Не съм имала дори въобще концепция нещо да пиша. Винаги си заедно съм с едно тефтерче, тъй като ме настигат думите в най-неочаквани обстановки. Т ам обаче денем записвах на телефона като вървях с цел да не спирам и вечер си ги свалях в тефтерчето. Странното беше, че тъкмо колкото странички имаше тефтерчето – тъкмо толкоз странички се родиха и изпълниха.
Снимка: Личен списък
Кога е формалната премиера, къде?
Мадлен Алгафари: Не знам дали ще върша някаква обособена премиера. По-скоро като си чествам юбилея на 4-ти ноември ще прочета нещо на гостите, които ще си поканя.
Една от книгите ти се споделя „ Чувствам, затова съм “, до какъв брой е значимо да можем да дефинираме какво усещаме?
Мадлен Алгафари : Дотолкова доколкото би трябвало да се срещнем със себе си. Ако човек не може да дефинира какво усеща – той не познава себе си. Докато е наясно единствено какво мисли, това не е себе си. Себе си не е мислите, а прекарването .
Снимка: Личен списък
Каква е разликата сред усеща и страсти?
Мадлен Алгафари: Има цяла глава в книгата, която е отдадена да изясни тази разлика, тъй като е значимо. Емоционалната просветеност за жалост не е по този начин добре развита, както рационалния разсъдък у днешния човек. Емоцията е моментна реакция, тя постоянно е реакция, би трябвало да има тласък – външен, съответен. Тя има адресна регистрация стомашно-чревния тракт, там живеят страстите, пък сърцето е адресната регистрация на възприятията . Емоциите са по-краткотрайни, те са по-скоро към биологичната ни природа. Докато възприятията към този момент са доста по-дълготрайни, в тях към този момент има детайл на визия. Те не се нуждаят от кратковременен тласък. Те са дълбоки, трайни. Не са безусловно ре-акция, към обществената ни природа са отнесени. В тях към този момент има и морално оценъчен детайл.
Притъпяването на възприятията и страстите ли ни разболява?
Мадлен Алгафари: Самата думичка страст „ е “ идва от енерджи, „ моция “ от латински е придвижване. Т ова е най-естественият инструмент за връзка да изразим какво претърпяваме. Ако ги стискаме постепенно и бавно стартират да се образуват признаци, които не са нищо други с изключение на сигнали за това, че не сме пуснали страстта да бъде изразена. Опростителско е. Потисне ли се някаква страст, тъй като нищо не се губи и единствено се видоизменя, тя избива на едно друго равнище. Ако не може на поведенческо, прочувствено да бъде изразена, тя отива на телесна.
Кога човек би трябвало да се обърне към терапевт, самичък ли схваща, че има такава нужда?
Мадлен Алгафари: Не е належащо да има признаци. Много пъти хората в последно време търсят просто порастване. Онова, което е по-различно от преди 20 и няколко години, когато със компетентност „ психотерапията “ започнах да се занимавам е, че от ден на ден са хората, които споделят „ Искам да раста “, „ Искам да се развъртвам “. Не тъй като съм получил под паника офанзиви и съм депресивен или безусловно имам някакъв физически признак, а тъй като стартират да осъзнават, че това е доброволното израстване , което разрешава живеене по един по-здравословен и благополучен метод.
Снимка: Личен списък
Кое е нещото, което ти се желае повече хора да чуя и да схванат?
Мадлен Алгафари: Д а се чуват. Да се слушат себе си. Да вършат разлика сред слушам мислите си и слушам страстите си. Защото себе си фактически е в прекарването и да се подлагат под подозрение. Никой от нас не е идеален и популярност богу, другояче нямаше да има към какво да вървим напред и да се стремим. Щеше несъмнено да е доста безсмислено и скучно. Но постоянно можеш да до-подобриш нещо у себе си и да го направиш по-истинно и да търсиш осъзнатост.
Мадлен, да стартираме с едно твое пътешестване от напълно скоро – пътят Камино, по какъв начин реши да тръгнеш, с кого беше?
Мадлен Алгафари: Роди се концепцията доста от дълго време. Още, когато четях на Шърли Маклейн книгата „ Камино “, след това „ Алхимикът “. Някъде беше ученическа възраст. Като дребна доста постоянно съм обикаляла по планините по нашите български, родни. Баща ми водеше групи. Някъде надълбоко в мен имаше огромен апетит за дивото, за пустото, високото, въздуха, пиленцата, тревата, дърветата. Миналата година дружно с още три колежки приятелки взехме решение, че си подаряваме това прекарване. Всяка една си имаше личен мотив с цел да си самоподари прекарването. За мен беше петдесетия ми празник . И по този начин се случи. Организирахме го цяла година, тъй като 40 дни не е елементарно да се отделят за време за себе си.
Снимка: Личен списък По-променена ли се върна от там?
Мадлен Алгафари: Забавена, по-укротена, по-щадяща, много по-щадящо към себе си отношение и се пробвам да го запазя. Защото другояче методът ми на живот е огромен вентилатор.
Там ли се роди концепцията за новата ти книга „ Пътят на сърцето “?
Мадлен Алгафари: То не е имало концепция. Има неща, които ме пишат мен, не ги пиша аз. Настигат ме. Понеже човек, като излезе малко от динамичността на всекидневието, изключи телефоните и се свържеш с природата, земята, калта, с водата, с птиците, облаците, се отваря пространство да си чуеш вътрешния глас доста мощно. Тогава стартират да валят текстове, стихове, множеството са в поетична форма, някои са импресии, даже имам просто разсъждения от дневника си. За пътя извън се споделя по-лесно – къде бяхме, какво видяхме, коя катедрала, какви хора, природата…Но за това, което се случва вътре по време на пътуването, тъй като пътуването постоянно е вътре, откъдето и да тръгнеш все до себе си стигаш. Всеки път води до себе си. Не съм имала дори въобще концепция нещо да пиша. Винаги си заедно съм с едно тефтерче, тъй като ме настигат думите в най-неочаквани обстановки. Т ам обаче денем записвах на телефона като вървях с цел да не спирам и вечер си ги свалях в тефтерчето. Странното беше, че тъкмо колкото странички имаше тефтерчето – тъкмо толкоз странички се родиха и изпълниха.
Снимка: Личен списък Кога е формалната премиера, къде?
Мадлен Алгафари: Не знам дали ще върша някаква обособена премиера. По-скоро като си чествам юбилея на 4-ти ноември ще прочета нещо на гостите, които ще си поканя.
Една от книгите ти се споделя „ Чувствам, затова съм “, до какъв брой е значимо да можем да дефинираме какво усещаме?
Мадлен Алгафари : Дотолкова доколкото би трябвало да се срещнем със себе си. Ако човек не може да дефинира какво усеща – той не познава себе си. Докато е наясно единствено какво мисли, това не е себе си. Себе си не е мислите, а прекарването .
Снимка: Личен списък Каква е разликата сред усеща и страсти?
Мадлен Алгафари: Има цяла глава в книгата, която е отдадена да изясни тази разлика, тъй като е значимо. Емоционалната просветеност за жалост не е по този начин добре развита, както рационалния разсъдък у днешния човек. Емоцията е моментна реакция, тя постоянно е реакция, би трябвало да има тласък – външен, съответен. Тя има адресна регистрация стомашно-чревния тракт, там живеят страстите, пък сърцето е адресната регистрация на възприятията . Емоциите са по-краткотрайни, те са по-скоро към биологичната ни природа. Докато възприятията към този момент са доста по-дълготрайни, в тях към този момент има детайл на визия. Те не се нуждаят от кратковременен тласък. Те са дълбоки, трайни. Не са безусловно ре-акция, към обществената ни природа са отнесени. В тях към този момент има и морално оценъчен детайл.
Притъпяването на възприятията и страстите ли ни разболява?
Мадлен Алгафари: Самата думичка страст „ е “ идва от енерджи, „ моция “ от латински е придвижване. Т ова е най-естественият инструмент за връзка да изразим какво претърпяваме. Ако ги стискаме постепенно и бавно стартират да се образуват признаци, които не са нищо други с изключение на сигнали за това, че не сме пуснали страстта да бъде изразена. Опростителско е. Потисне ли се някаква страст, тъй като нищо не се губи и единствено се видоизменя, тя избива на едно друго равнище. Ако не може на поведенческо, прочувствено да бъде изразена, тя отива на телесна.
Кога човек би трябвало да се обърне към терапевт, самичък ли схваща, че има такава нужда?
Мадлен Алгафари: Не е належащо да има признаци. Много пъти хората в последно време търсят просто порастване. Онова, което е по-различно от преди 20 и няколко години, когато със компетентност „ психотерапията “ започнах да се занимавам е, че от ден на ден са хората, които споделят „ Искам да раста “, „ Искам да се развъртвам “. Не тъй като съм получил под паника офанзиви и съм депресивен или безусловно имам някакъв физически признак, а тъй като стартират да осъзнават, че това е доброволното израстване , което разрешава живеене по един по-здравословен и благополучен метод.
Снимка: Личен списък Кое е нещото, което ти се желае повече хора да чуя и да схванат?
Мадлен Алгафари: Д а се чуват. Да се слушат себе си. Да вършат разлика сред слушам мислите си и слушам страстите си. Защото себе си фактически е в прекарването и да се подлагат под подозрение. Никой от нас не е идеален и популярност богу, другояче нямаше да има към какво да вървим напред и да се стремим. Щеше несъмнено да е доста безсмислено и скучно. Но постоянно можеш да до-подобриш нещо у себе си и да го направиш по-истинно и да търсиш осъзнатост.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ