Мачът Ботев Пловдив – Левски чисто спортно-технически е в сянката

Мачът Ботев Пловдив – Левски чисто спортно-технически е в сянката на еуфорията към откриването на новия стадион на канарчетат и няма по какъв начин да е другояче, до първия съдийски сигнал малко ще се приказва за нещо друго от това, което ни залива през последните две седмици.

Преди всичко би трябвало да си приказваме за напрежение, което го има постоянно когато нещо е за първи път.

Съвсем друго ще е за домакините. При тях го има детайлът на наложителното. Никак няма да е добре в историята на Ботев Пловдив да написа, че са паднали в откриващия мач на новия стадион „ Христо Ботев “. Оловото в краката е термин, който е тъкмо за такива случаи. Атмосферата, цялостните трибуни, виковете, знамената ще са нож с две остриета, не един и два пъти сме си говорили за пренавиване и прегаряне. Облекчаващо обстоятелтво е, че жълто-черните все още не разполагат с доста хора, които носят концепцията в сърцата си – нито на управително равнище, нито на треньорската скамейка, нито на терена. Тези хора ще се вълнуват от събитието, само че концепцията им в България не е да ги побиват тръпки от всякакви исторически събития. Тяхната работа, жестоко казано, е да не се изложат пред останалия свят. Съвсем неотдавна скандирането „ Всички, вън “ кънтя на Коматево, в събота на „ Колежа “ може би няма да го чуем при никакви условия на терена, само че отсега нататък неубедително показване на тима няма по какъв начин да бъде подминавано даже и на новия стадион. Десетото място на отбора в класирането по никакъв метод не кореспондира с цялата шумотевица към новия стадион и с вложенията на притежателя. В края на краищата треньорът Балтазар би трябвало да се абстрахира от всичко и неговия тим да играе на лимита на опциите, тъй като цялостния стадион по тези географски ширини е нож с две остриета.

Откъм въздействието на публиката Левски е по-напред с материала, само че в този момент конкренто сините за първи път ще играят при конюнктура, в която почитателите безусловно ти дишат във врата. Относно класирането сините са оформили двойка с директен конфликт с Черно море за четвъртото място, което съвсем несъмнено (с оглед първите полуфинали за купата) дава квота за евротурнирите. Може би към този момент е време и на „ Герена “ да избягат от кабинетите и разправиите по върховете сред трибуните и ложите и да се съсредоточат върху нещата на терена. Видно е, че футболно лека бавно Левски смъква равнището що се отнася до динамичността и органицзацията в играта. Изпълнителите са същите, само че треньора е различен и този фактор няма по какъв начин да бъде подминаван в най-близкото бъдеще, до момента в който на „ Герена “ изяснят дълготрайно този въпрос. А дали въобще ще има някакво развиване по тематиката, не е напълно ясно, тъй като в Левски не е един и два пъти краткотрайните треньори са ставали непрекъснати, по-късно при първа рецесия полумава цялостна поддръжка, която трае от 3 дни (Живко Миланов) до няколко месеца (Гошо Тодоров). Така, че Елин Топузаков има задоволително време да си завоюва непрекъснат статут, което в последна сметка ще зависи от размера на свободните финанси на „ Герена “ след края на този сезон. До този миг Топчо се движи добре като резултати и няма позволен гол, скоро играта няма да се гледа толкоз, тъй като който и да е треньор, ще го има оправданието със завареното състояние.

И по този начин, през днешния ден откакто лентата на стадиона бъде срязана, Ботев Пловдив и Левски би трябвало да изпълнят страничните условия с футболно наличие. Което още повече ще ускори чувството за огромен празник.