„Люлин“ и „Обеля“ стигнаха до Антарктида. Но това не са

„ Люлин “ и „ Обеля “ стигнаха до Антарктида. Но това не са столичните квартали - с тези имена на Ледения континент са кръстени надлежно връх и хладилник.

Над 1500 са географските обекти в най-студеното кътче на Земята, които носят български имена, като те са дадени в интервал от над 30 години. Около 20 хиляди обекта на Антарктида са кръстени. Това сподели инспекция, направена от „ Телеграф “.

Именуването им е значимо за реализирането на избавителни интервенции, за научната активност и за туризма. 22 страни не престават да кръщават острови, планини, върхове, заливи и ледници в най-студеното кътче на Земята. България е на девето място по броя имена, които е дала.

Преди дни с президентски декрет бяха одобрени и най-новите – залив Малък Сечко и Голям Сечко. Бряг Баба Марта също към този момент е част от географски обекти в Антарктика. Баба Тонка пък е маркирана като морски залив, а баба Неделя като морски нос.

Стотици обекти пък носят имената на български градове и по-малки обитаеми места. Така да вземем за пример полуостров Перник и връх Лом изгряват на географската карта на Антарктида. Каспичан пък се подвизава като морски нос там, а село Зверино като остров.

Оказва се, че връх Безбог в Пирин има близнак на Антарктида. Масив със същото име има в по този начин наречената земя Греъм. Опълчение пък е най-високият връх с българско име на Ледения континент. Кръстен е по този начин в чест на опълченците от Руско-турската война и тези от Македоно-одринското опълчение. Намира се в най-високата планина на континента – Елсуърт.

Част от девствените върхове в най-студеното кътче на Земята носят имена и на българските национални герои. Така да вземем за пример на планината Тангра се извисява връх Левски – цялата скована в лед. Дълга над 30 километра, тази планина има редица върхове. Един от тях е Левски, висок 1430 метра. Масивът, кръстен на Дякона, остава неизкачен макар няколкото опита от български алпинисти. Част от планината е и връх Онгъл. Морски нос и рид пък са кръстени на поета Христо Ботев.

Ледници на Антарктида също носят красиви български имена. Един от тях е Перуника, за който българските учени откриха през 2020 година, че се е изместил с повече от пет метра за две години. На географската карта на Антарктида има и хладилник Акага. Два глетчера пък са кръстени на името на ръководителя на българската полярна експедиция проф.

Христо Пимпирев – Пимпирев хладилник и Пимпирев склон. На него е наричан и бряг на остров Ливингстън, където е българската полярна база.

Традиционно признато е още от откриването на континента, че живи хора могат да стават кръстници на географски обекти, което не е присъща процедура в други елементи на света. Съвременниците, на които се кръщават, са учени, участници в експедицията или хора, които са съдействали за проучването на континента.

Най-снежното място на Земята позеленява

Снежният континент позеленява, откриват полярните откриватели. Двете локални цъфтящи растения в Антарктида се популяризират бързо с повишението на температурите. Промените в нежните полярни екосистеми през последното десетилетие са се ускорили, написа вестник „ Гардиън “.

Според откривателите, работещи на остров Сигни в Южните Оркнейски острови, нарастването на растенията от 2009 година насам е по-голямо от предходните 50 години общо, което съответствува с бързото повишение на температурата на въздуха и намаляването на броя на тюлените