Людмила Равняшка, 26-27-годишна, много красива и интелигентна.До последния момент не

Людмила Равняшка, 26-27-годишна, доста красива и умна.До последния миг не вярваше, че ще я разстрелят. Поисква цигара. Отказва да й кавалерстват, сама си я пали, само ръцете й леко треперят. Изпушва я. Поглежда палачите един по един и споделя: " Готова съм. Свършвайте по-бързо! " Когато един от най-известните служители на реда в страната споделя това, няма по какъв начин да не се заинтригуваш. Тя е красива стюардеса от София, провела убийството на вуйна си, а той е Ботьо Ботев, през днешния ден полковник, който разплел закононарушението. Годината е далечната 1982-а. Но и до през днешния ден криминалистът счита този случай за " професионалната си обич ". Това е и единственият случай, когато Ботев отива в правосъдна зала, с цел да наблюдава делото. Тогава вижда за последно 35-годишната Людмила Р. Съдът отсъжда: гибел посредством разстрел. И за нея, и за директния причинител на убийството. След няколко месеца ги екзекутират. Тогава дъщерята на Людмила е на 3-4 годинки.Една нощ през зимата на 1982 година милицията е вдигната на крайник след сигнал за убита 65-годишна жена в апартамент на улица " Сердика " в центъра на София. Двама иранци, наели от квартирно бюро стая чартърен в същото жилище, влизат с дадения им ключ. Намират в окървавената баня натрупа със следи от голям брой удари по главата. По-късно се открива, че те са 15, всеки е пробивал черепа и е бил гибелен.Жилището е доста разбъркано и първата теза на проверяващите е обир. На витрина в библиотеката Ботьо Ботев вижда фотография на стюардеса. Струва му се, че я познава. И това не е необичайно, тъй като някогашната му брачна половинка също е стюардеса. Никой от съседите не знае по какъв начин се споделя и къде живее младата жена, само че всички знаят, че това е племенницата на убитата. Единствено тя е виждана да я посещава. Ботев отива при някогашната си жена и тя познава стюардесата от фотоса: " А, това е Люси, били сме в един екипаж и ти си я виждал. " По указателя следователят намира домашния телефон на фамилията и непосредствено отива.Там живее сестрата на убитата, брачният партньор й и щерка им - Людмила. " По-късно си дадох сметка, че това беше единственият миг, в който тя прояви признаци на раздразнителност, от самото начало, до момента в който говорехме, обикаляше из стаята и си решеше косата с гребен ", спомня си полк. Ботев. На другия ден стюардесата би трябвало да лети за Белфаст, само че милицията я стопира. Започват няколко дни 5-6-часови диалози, в които тя споделя за живота и познатите на лелята. Първоначално стюардесата е изцяло отвън съмнение. Има оправдание - в хипотетичния час на убийството, предходната вечер, тя отива от аерогарата на посетители на шефката си. По-късно се схваща, че тя е подбрала дамата неслучайно - двете не са в положителни връзки и надали някой би заподозрял, че тя ще я прикрие. През цялото време Людмила споделя, че желае убийството да бъде разкрито колкото може по-бързо и какъв брой доста е обичала вуйна си. Милиционерите обаче не се доверяват и стартират всестранно да ревизират личността на лелята. Тя няма деца, няма брачен партньор, единствените наследници са сестра й и племенницата й. Паралелно с това следователите се добират до информация, че старата жена е поддържала връзки с гърци, които обитават в страната. Те отсядат при нея и даже тя среща Людмила с един от тях за да се женят. Стюардесата няма интимна връзка с него, само че са в близки връзки. Оказва се, че част от гърците са били арестувани от контраразузнаването за шпионаж и за малко се ревизира дали това няма връзка с убийството. Версията не се удостоверява, само че Ботьо Ботев не пропуща един факт - Людмила въобще не загатва за чужденците.Подозренията към нея стартират. Оказва се, че пред всички лелята е заявявала, че ще завещае всичко на най-близкия си човек - Людмила. Самата тя не крие, само че твърди, че не знае да има наследство.Ботев се добира до много забавни обстоятелства от нейния живот, които подсказват, че когато Людмила желае да реализира нещо, няма кой да я спре. Близо 2 години да вземем за пример тя има бурна интимна връзка с богат художник. Стюардесата даже забременява от него и желае да се оженят. Той обаче й отхвърля и не желае бебето. Тогава тя намира един безпаричен музикант от Габрово и още първата вечер, в която се среща с него, му предлага контракт. Да сключат мним брак - той получава софийско жителство, а в подмяна дава името си на детето. Женят се на другия ден. Той се влюбва в нея, само че тя не го позволява до леглото си.Беше жена, която ще те приближи и няма да те допусне до себе си, ще те държи на отдалеченост, само че и ще те обвърже ", споделя полк. Ботев.След към година Людмила взема решение да се освободи от брачна половинка си и уговаря своя колежка да го прелъсти. Другата стюардеса идва в дома й, когато се чака да пристигна нежеланият мъж. Изненадващо Людмила споделя, че би трябвало да замине на път и ги оставя сами. По проект, когато колежката съумява да смъкна музиканта, тя светва лампа на терасата и дава сигнал на Людмила, която чака до блока. Тя омазва ръцете си с автомобилно масло, качва се, звъни на съседа си и го моли да й извади ключа от чантата, тъй като сякаш й се е развалила колата и се е оцапала. Просто й би трябвало очевидец. Комшията отключва, влизат вътре и заварват мъжа й с непознатата жена. Като във филм. Разводът е съвършен и " бащата " не може да има никакви искания към детето. Покрай историята с художника криминалистите се добират до нарушител, регистриран за обири и грабежи, който също е замесен в демоничен проект. Нещо повече - по-късно се оказва, че той е подготвян за палач на лелята. По това време Людмила към този момент е решила, че желае да се отърве от старата жена, която е доста витална и нищо не подсказва, че скоро може да се спомине. Стюардесата стартира да търси подобаващ човек за убийството.Решава да тества крадеца. Сближава се с него, носи му уиски, той също я харесва. В същото време желае да си отмъсти на някогашния си ухажор. Праща бандита да залее жилището му с бензин и да го възпламени. В подмяна тя му споделя, че в един долап той държи огромно количество старинни златни монети, които може да открадне. Людмила дефинира ден, когато ще лети за Лондон, с цел да има оправдание, а художникът ще бъде във Варна, с цел да е свободен апартаментът. И дава на крадеца ключа, който към момента държи в себе си. Престъпникът обаче е шмекер, прибира златото, само че не пали жилището. По това време такива закононарушения няма и присъдата за палеж би била доста по-голяма. Впоследствие той лежи в пандиза за кражбата на златото.Но за стюардесата изводът е единствено един - този не става за палач. Започва да търси различен. Този път уцелва. И милицията стига до него единствено поради единствената неточност в другояче съвършения проект на Людмила. Разпитвайки хората към нея, полицаите попадат на забавен факт - до момента в който е у шефката си, домакинята отива до тоалетна и инцидентно дочува, че Людмила приказва по телефона с вуйна си. А по-късно споделя на някого: " Хайде свършвай по-бързо и там, където се договорихме. " Става ясно, че в жилището на лелята е имало различен човек.Криминалистите вземат решение да блъфират, оферират на шефката да им сътрудничи и тя се съгласява. Казва на Людмила, че желае да отиде у тях. По това време Людмила към този момент е компактно следена и подслушвана. Но тя прави всичко допустимо да се откачи от " опашката " си, с цел да не знае никой, че е била там. Защото към този момент усеща, че кръгът към нея се стяга. Ботьо Ботев се притеснява, че Людмила може да се опита да убие и шефката си. По-късно стюардесата признава, че е имала такова желание.За да предпазят дамата, следователите я инструктират да не пие нищо, което е изпуснала даже за момент от взор. За да е несъмнено, че Людмила няма да й посегне по различен метод, Ботев и негов сътрудник стоят скрити в жилището. Шефката е директна - споделя на Людмила, че е чула диалога и й дава два дни период да се съобщи сама, другояче тя ще отиде в милицията.Това вади от равновесие Людмила. Тя стартира да се оправдава, обезпокоеното изяснява, че у вуйна й е бил " един Георги, едно таксиметрово шофьорче ", неин непосредствен. Била сигурна, че той няма нищо общо и не го е загатнала, с цел да не го замесва. За следователите това е задоволително, намират бързо таксиджията и след една нощ разпити до сутринта той признава всичко. Людмила се среща с него година преди този момент. Нарочно го води и при лелята, само че прави по този начин, че да не се знае за тяхното другарство. Той стартира да й прави дребни услуги и тя го приема в живота си.Георги е нормално, почтено момче. Но Людмила го ухажва, носи му уиски. Привлича го по нейния метод и той по този начин се влюбва в нея, че за година обработка се трансформира в идеалната " маша ". Когато прави оценка, че той е подготвен на всичко, тя стартира да го настройва против вуйна си и му споделя, че би трябвало да я убият. Той се съгласява. Людмила купува оръжието на убийството - чук. Купува на водача облекла и един номер по-големи обувки с цел да не го заподозрат, в случай че останат стъпки. Планът е да разхвърля жилището, все едно, че е влезнал крадец. Людмила му споделя да вземе от еди кое си чекмедже наследство.Георги обаче не е роден палач. Отива веднъж, не се взема решение, повторно - отново. Във съдбовния ден отново не съумява, само че предчувствайки следващия неуспех, Людмила се обажда от шефката си, с цел да му влияе. Тогава към този момент му " пада пердето ", отива зад тила на старата жена и замахва с чука. След убийството Георги и Людмила се срещат, изхвърлят обувките и облеклата в резервоар, а чука - в езерото на Суходол. То е замръзнало и по-късно оръжието е открито върху леда.Людмила къса наследството, с цел да не го намерят и това да се сметне за неин претекст. Тя знае, че има копие при юрист, с което скоро ще има мечтаното жилище.