Незабравимият Любен Корнезов
Людмила Нинова
Много хора го помнят.
Приятели, сътрудници, адвокати.
За проф. Любен Корнезов студентите споделяха – „ Строг, само че обективен “.
Неговият път по неравните стъпала на политиката бе стръмен и бодлив. Понякога съперниците му заставаха по-близко до него от партийните съидейници, тъй като той постоянно е бил Жрец на правото!
Той воюваше за него със силата на причините и с престижа на името си. Неговите пламенни слова от трибуната на Народното събрание още се помнят. И постоянно отстояваше лявата концепция, надалеч от апаратните битки и наддавания.
С болежка проф. Любен Корнезов, един от създателите на Конституцията, споделяше: „ Конституцията не е готварска книга, с цел да се пипа в нея с блажни ръце. Да се гори и разпродава на търг. “ И я наричаше “Моето трето дете “.
Сега несъмнено ни гледа от горната страна ядовито и свива вежди, когато с ботуши минават през нея инцидентни политически странници, които оставят кални следи.
Политик, арбитър, конституционалист и академик с 18 книги в региона на конституционното право и гражданското съдопроизводсто. Той постоянно наблягаше, че Наполеон ще се помни не с неговите извоювани и изгубени борби, а с Code Civil - първата модерна кодификация на гражданското право в историята на правото, позната като Наполеонов кодекс.
За проф. Корнезов политическият спор винаги беше бойното поле на хрумвания. Понякога даже мощно яростен, но в името на правото. Защото конфликтът на хрумвания е по-силен от конфликта на оръжията.
За него нямаше по-висша полезност от правораздаването! Именно тогава хората схващат, че страната застава зад тях, че тя им подсигурява правдивост. Воюваше за правото с пламенните си парламентарни речи и се бореше за демократичните хрумвания със своята гражданска героизъм.
Нека през днешния ден, пет години след неговата кончина, се преклоним пред един от бащите на българската държавност, на тези, които оставиха безконечната следа на своя професионализъм и родолюбие в построяването на модерна България.
Помним те, Професоре!
Атанас Зафиров:
Истински общественик
Навършиха се 5 години от загубата на един от стожерите на българския парламентаризъм и конституционализъм, един същински общественик, проф. Любен Корнезов. Всички ние, социалисти, народни представители, цялото ни общество загубихме доста с неговата кончина.
С избора му да влезе в политиката в повратен за България миг, Българската социалистическа партия и лявата концепция получиха един доста мощен бранител.
Усилената му работа във Великото национално заседание му отрежда заслуженото място на един от бащите на нашата Конституция. След това, в няколко състава на Народното събрание, с неоспоримата си експертиза проф. Корнезов способства като правист за развиването на законодателната активност и повишение на качеството на признатите закони.
Независимо дали като магистрат, парламентарен арбитър, депутат, академични учител, като приятел, във всичките си дейности той показваше на първо място човещина и правдивост. С житейската си мъдрост, професионален опит и вродено възприятие за съпричастност, той беше предан на своето семейство, на своите хрумвания и високи морални правила.
Каквото и да бъде казано за него, ще бъде малко и ще бледнее пред светлия образец, който той остави за всички нас.
Дълбок реверанс пред паметта му!
Спомен
Ако един магистрат не зависи от своето обучение и морал, той изобщо не става за правосъдната система
От изявление на Любен Корнезов пред Рени Нешкова, 2014 година
- Смятате ли, че Прокуратурата би трябвало да излезе от правосъдната власт като част от промяната?
- Аз персонално съм на мнение, че тя би трябвало да остане в правосъдната власт. Други смятат, че би трябвало да бъде извадена, трети считат, че би трябвало да отиде към изпълнителната власт. Има разнообразни системи. Но каквото и да се прави, не може то да стане без смяна на главния закон. Когато правехме Конституцията, ние виждахме Висшия правосъден съвет като обединен орган. И всяка смяна в пълномощията му и вероятно разделянето му на две елементи е парламентарен въпрос, а не на настоящото законодателство.
- Отдавна се приказва, че Прокуратурата е безконтролна. Как би трябвало да се реализира подобен надзор?
- Това е невероятно. Такова нещо в света няма и на никое място няма да го намерите. Ами този орган или тази власт, която ще управлява Прокуратурата, нея кой ще я управлява? Прокуратурата в български условия обаче надвишава своите конституционни пълномощия. Тя би трябвало да е оня орган, който образува досъдебното произвеждане против причинителите на закононарушение. Но съдът е този орган, който прави практическия надзор над Прокуратурата. Ако вие имате доста обвинителни актове, само че огромна част от тях са паднали в съда, т.е. подсъдимите са оправдани, това значи брак в Прокуратурата, брак измежду тези прокурори, които са написали обвинтителния акт, брак на следователите и на органите на Министерство на вътрешните работи. Така че подобен надзор и подобен механизъм е заложен и го реализира съдът посредством своето правосъдие. Съдът също така има първа, втора, а вероятно и трета инстанция. Въпросът е по какъв начин действа правосъдната система, какви са фрагментите и така нататък
- Смятате, че проблемите в правосъдната система са кадрови, а не структурни?
- Подборът на кадровия състав е доста значим. Има разнообразни системи по света, някъде прокурори, съдии и конституционни съдии са в една система. Другаде, както е в Съединени американски щати, министърът на правораздаването е и основен прокурор. Ние сме най-близо и по тази причина би трябвало да се стремим към европейската континентална система. Но най-важният въпрос е да върнем доверието на хората с едно добре функциониращо правосъдие. Колко пъти при промяна на изпълнителната власт са се опитвали да трансформират нещата и да сменят фрагменти, без значение дали са работили добре или не? Многократно са го правили.
- Но в избора на фрагменти също се намесва човешкият фактор и това може да изкриви системата, в която явно има кадрови проблеми.
- Има, несъмнено. Питате ме за нещо, което е доста комплицирано. Според мен би трябвало да се почне с юридическото обучение. В България има 11-12 юридически факултета, които бълват толкоз дипломирани адвокати, доста от които са под всякаква рецензия. И след това с връзки, посредством протежиране и така нататък намират място в правосъдната система. За тези 20-25 години страната създаде 4-5 пъти повече адвокати, в сравнение с системата може да поеме, и то освен в правосъдната власт, а и като юрисконсулти, в правни отдели и така нататък Колко адвокати са нужни, с цел да може да се разчита и на високо качество. И отсам подборът на фрагментите, осъществяван от Висш съдебен съвет. А подобен орган има във всички страни.
- Онези обвързаности сред магистрати и съмнителни лица и структури, на каквито сме очевидци непрестанно, не са въпрос на обучение?
- Ако един магистрат не зависи от своето обучение и морал, а от други ползи, той изобщо не става за правосъдната система. Да върви да си търси работа другаде.
- А по какъв начин ще го изхвърли системата?
- Ами желае се храброст, би трябвало да отстоиш. Но този въпрос не е от през вчерашния ден. Бил съм 20 години арбитър, видял съм какви ли не ходатайства. Каквито е имало и ще има в една или друга работа. Винаги ще се пробват предприемачи и олигарси да въздействат на правосъдната система. Въпросът обаче е тя дали има тази резистентност, морал и дали има вяра в това, в което се е клела. Дали се поддава на напън? Това се построява посредством обучение, просвета, познание. Няма различен метод.
Много хора го помнят.
Приятели, сътрудници, адвокати.
За проф. Любен Корнезов студентите споделяха – „ Строг, само че обективен “.
Неговият път по неравните стъпала на политиката бе стръмен и бодлив. Понякога съперниците му заставаха по-близко до него от партийните съидейници, тъй като той постоянно е бил Жрец на правото!
Той воюваше за него със силата на причините и с престижа на името си. Неговите пламенни слова от трибуната на Народното събрание още се помнят. И постоянно отстояваше лявата концепция, надалеч от апаратните битки и наддавания.
С болежка проф. Любен Корнезов, един от създателите на Конституцията, споделяше: „ Конституцията не е готварска книга, с цел да се пипа в нея с блажни ръце. Да се гори и разпродава на търг. “ И я наричаше “Моето трето дете “.
Сега несъмнено ни гледа от горната страна ядовито и свива вежди, когато с ботуши минават през нея инцидентни политически странници, които оставят кални следи.
Политик, арбитър, конституционалист и академик с 18 книги в региона на конституционното право и гражданското съдопроизводсто. Той постоянно наблягаше, че Наполеон ще се помни не с неговите извоювани и изгубени борби, а с Code Civil - първата модерна кодификация на гражданското право в историята на правото, позната като Наполеонов кодекс.
За проф. Корнезов политическият спор винаги беше бойното поле на хрумвания. Понякога даже мощно яростен, но в името на правото. Защото конфликтът на хрумвания е по-силен от конфликта на оръжията.
За него нямаше по-висша полезност от правораздаването! Именно тогава хората схващат, че страната застава зад тях, че тя им подсигурява правдивост. Воюваше за правото с пламенните си парламентарни речи и се бореше за демократичните хрумвания със своята гражданска героизъм.
Нека през днешния ден, пет години след неговата кончина, се преклоним пред един от бащите на българската държавност, на тези, които оставиха безконечната следа на своя професионализъм и родолюбие в построяването на модерна България.
Помним те, Професоре!
Атанас Зафиров:
Истински общественик
Навършиха се 5 години от загубата на един от стожерите на българския парламентаризъм и конституционализъм, един същински общественик, проф. Любен Корнезов. Всички ние, социалисти, народни представители, цялото ни общество загубихме доста с неговата кончина.
С избора му да влезе в политиката в повратен за България миг, Българската социалистическа партия и лявата концепция получиха един доста мощен бранител.
Усилената му работа във Великото национално заседание му отрежда заслуженото място на един от бащите на нашата Конституция. След това, в няколко състава на Народното събрание, с неоспоримата си експертиза проф. Корнезов способства като правист за развиването на законодателната активност и повишение на качеството на признатите закони.
Независимо дали като магистрат, парламентарен арбитър, депутат, академични учител, като приятел, във всичките си дейности той показваше на първо място човещина и правдивост. С житейската си мъдрост, професионален опит и вродено възприятие за съпричастност, той беше предан на своето семейство, на своите хрумвания и високи морални правила.
Каквото и да бъде казано за него, ще бъде малко и ще бледнее пред светлия образец, който той остави за всички нас.
Дълбок реверанс пред паметта му!
Спомен
Ако един магистрат не зависи от своето обучение и морал, той изобщо не става за правосъдната система
От изявление на Любен Корнезов пред Рени Нешкова, 2014 година
- Смятате ли, че Прокуратурата би трябвало да излезе от правосъдната власт като част от промяната?
- Аз персонално съм на мнение, че тя би трябвало да остане в правосъдната власт. Други смятат, че би трябвало да бъде извадена, трети считат, че би трябвало да отиде към изпълнителната власт. Има разнообразни системи. Но каквото и да се прави, не може то да стане без смяна на главния закон. Когато правехме Конституцията, ние виждахме Висшия правосъден съвет като обединен орган. И всяка смяна в пълномощията му и вероятно разделянето му на две елементи е парламентарен въпрос, а не на настоящото законодателство.
- Отдавна се приказва, че Прокуратурата е безконтролна. Как би трябвало да се реализира подобен надзор?
- Това е невероятно. Такова нещо в света няма и на никое място няма да го намерите. Ами този орган или тази власт, която ще управлява Прокуратурата, нея кой ще я управлява? Прокуратурата в български условия обаче надвишава своите конституционни пълномощия. Тя би трябвало да е оня орган, който образува досъдебното произвеждане против причинителите на закононарушение. Но съдът е този орган, който прави практическия надзор над Прокуратурата. Ако вие имате доста обвинителни актове, само че огромна част от тях са паднали в съда, т.е. подсъдимите са оправдани, това значи брак в Прокуратурата, брак измежду тези прокурори, които са написали обвинтителния акт, брак на следователите и на органите на Министерство на вътрешните работи. Така че подобен надзор и подобен механизъм е заложен и го реализира съдът посредством своето правосъдие. Съдът също така има първа, втора, а вероятно и трета инстанция. Въпросът е по какъв начин действа правосъдната система, какви са фрагментите и така нататък
- Смятате, че проблемите в правосъдната система са кадрови, а не структурни?
- Подборът на кадровия състав е доста значим. Има разнообразни системи по света, някъде прокурори, съдии и конституционни съдии са в една система. Другаде, както е в Съединени американски щати, министърът на правораздаването е и основен прокурор. Ние сме най-близо и по тази причина би трябвало да се стремим към европейската континентална система. Но най-важният въпрос е да върнем доверието на хората с едно добре функциониращо правосъдие. Колко пъти при промяна на изпълнителната власт са се опитвали да трансформират нещата и да сменят фрагменти, без значение дали са работили добре или не? Многократно са го правили.
- Но в избора на фрагменти също се намесва човешкият фактор и това може да изкриви системата, в която явно има кадрови проблеми.
- Има, несъмнено. Питате ме за нещо, което е доста комплицирано. Според мен би трябвало да се почне с юридическото обучение. В България има 11-12 юридически факултета, които бълват толкоз дипломирани адвокати, доста от които са под всякаква рецензия. И след това с връзки, посредством протежиране и така нататък намират място в правосъдната система. За тези 20-25 години страната създаде 4-5 пъти повече адвокати, в сравнение с системата може да поеме, и то освен в правосъдната власт, а и като юрисконсулти, в правни отдели и така нататък Колко адвокати са нужни, с цел да може да се разчита и на високо качество. И отсам подборът на фрагментите, осъществяван от Висш съдебен съвет. А подобен орган има във всички страни.
- Онези обвързаности сред магистрати и съмнителни лица и структури, на каквито сме очевидци непрестанно, не са въпрос на обучение?
- Ако един магистрат не зависи от своето обучение и морал, а от други ползи, той изобщо не става за правосъдната система. Да върви да си търси работа другаде.
- А по какъв начин ще го изхвърли системата?
- Ами желае се храброст, би трябвало да отстоиш. Но този въпрос не е от през вчерашния ден. Бил съм 20 години арбитър, видял съм какви ли не ходатайства. Каквито е имало и ще има в една или друга работа. Винаги ще се пробват предприемачи и олигарси да въздействат на правосъдната система. Въпросът обаче е тя дали има тази резистентност, морал и дали има вяра в това, в което се е клела. Дали се поддава на напън? Това се построява посредством обучение, просвета, познание. Няма различен метод.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ