Удо специално за БР: Всеки човек с интелект и възпитание от първите 7 години би оценил нашия успех!
Людмил Хаджисотиров е роден през 1980 година, само че зад тила си към този момент има стабилен стаж в треньорската баскетболна специалност. Начело на Рилски състезател е от 2016 година, като има 2 завоюва купи на България. А този сезон за първи път в историята си отборът от Самоков ще играе край и ще спори за шампионската купа на България.
Като играч Удо, както го назовават в баскетболните среди, отпътува за Съединени американски щати, където първо учи в „ Уинчиндън “, а по-късно и в Бостън, където записва политически науки. С тима Бостън Ийгълс през 2001 година става първенец на конференцията Big East в „ Медисън Скуеър Гардън “. Две години по-късно минава в Мейн, където е капитан на тима и учи публицистика и масмедии. През 2004 година се завръща в България. Последователно играе за Левски, Спартак Министерство на вътрешните работи и ЦСКА, а по-късно играе в Женева (Швейцария). Мениджърската си кариера стартира в школата на Лукойл Академик, по-късно е асистент треньор на Росен Барчовски в националния тим и Рилски състезател. А от 5 години е отпред на отбора от Самоков. Ето какво сподели особено за екипа на Людмил Хаджисотиров:
-Господин Хаджисотиров, за първи път в историята си Рилски състезател ще играе на край за купата в баскетболното ни състезание. За първи път ще се играе във формат до 4 победи от 7 мача. Какво очаквате от финалите?
-На първо място се надявам и чакам да сме здрави целия тим, тъй като това е най-важната причина. През целия сезон имахме дребни проблеми, само че се запазихме в естествен състав. Сега в плейофите имахме повече здравословни роблеми, само че все пак се представяме добре и за първи път в историята ще играем край в шампионата. Спечелихме постоянния сезон и за първи път от доста години насам тим, който не е спонсориран от Лукойл, е преди всичко след постоянния сезон. Най-голямото ни предпочитание е да спечелим шампионската тила, което няма да е елементарно. За първи път финалът ще бъде в 4 от 7, което го прави по-трудно и за двата тима. Ще играем против класен състав на Левски, който е с много съществени въможности и като бюджети, и ккато класа, само че ние показахме, че сме мощен тим и колектив и сме добре сработена машина.
-Мнозина ви смятат за любимец преди финала. Вие треньорите постоянно говорите за напрежение в съблекалнята – при вас има ли такова и пречи ли ви?
-Влизаме предвид на това по какъв начин играхме досега и класирането ни след постоянния сезон. Да – това ни прави любимци. Но не сме любимци като бюджет и селекция. Аз се веселя, че сме любимци на база на играта, което за мен е по-важно. В последна сметка споделям на момчетата, че напрежението би трябвало да е най-хубавият ни другар. Защото във всяка една сполучлива организация, компания или корпорация, която има високи цели, неизбежно има напрежение, което идва с тези цели. Това считам, че е здравословно напрежение. Нездравословното е, когато това те сковава и носи отрицателни резултати. При нас не е по този начин, просто се фокусираме върху ежедневната работа. Независимо какъв е крайният резултат, в случай че сме дали всичко от себе си, ние сме спечелили.
-Дни преди финала Тодор Стойков и Петър Георгиев влязоха в задочна замяна на реплики, като в основата бе това – кой какъв брой пари е дал за баскетбола и какъв брой триумфи има. Как ще коментирате изявленията на двамата?
-Не знам дали може да има спор сред тях. Нашият президент Петър Георгиев дава пари за баскетбол от 30 години. В тези времена и преход – шапки долу за всеки човек, който влага личните си средства за развиването на спорта като цяло, освен за баскетбола. Ние в действителност играем за първа година край и считам, че всеки човек с задоволително разсъдък, просвета и първи 7 години като образование, би оценил това нещо като положително и би отдал своето като почит. Едно е да играеш край 20 години, когато се състезаваш за тима, който е с максимален бюджет и разликата с останалите тимове е по няколко милиона в твоя изгода. Друго е, когато се гради нещо във времето със лични средства и последователно с неизменност и систематичност започваш да имаш резултати. Ние имаме над 300 деца в школата, което е ужасно. Разликата е, че при едните милионите текат по тръбата от Русия и по-късно се разпределят, а в Рилски състезател е дългогодишна работа. Мисля, че хората, които имат задоволително разсъдък и обучение, виждат, че разликата е от земята до небето.
-Този сезон направихте сполучлива симбиоза в тима единствено с трима чужденци, като дадохте игрово време на много български момчета. Доволни ли сте от постигнатото досега?
-Имахме предпочитание и концепция да създадем добра композиция от българи, които са в пика на кариерата си – някои от тях национали, за което се веселя. Имаме някои опитни българи плюс млади наши момчета. Смятам, че се получи хубава композиция. Задържахме Брендън Браун, който е извънреден баскетоблист, само че също така е и доста готино момче. Имаме един деец – Златин Георгиев, който ни е капитан и се оправя чудесно с тази си роля. И успяхме да притеглим две млади момчета – Карвачо и Трей Портър, които са на по 24 години и работят извънредно стимулирано. Карвачо играе за националния тим на Чили, има много високо баскетболно IQ. Има сила и се пласира добре на игрището, като доста добре се добавя с Портър. Смятам, че всеки състезател си е приел ролята на тима, извършва я по най-хубавия метод и когато всички се обединят с една цел и жертват част от личното си его в името на тима, нещата се получават.
-Вие обаче в никакъв случай не говорите за себе си и за вашия принос за триумфите на тима. Докъде мечтаехте да стигнете, когато започнахте да играете баскетбол?
-Не ми е комфортно да приказвам за себе си, избирам дейностите ми да приказват за мен. Още като дете мечтаех да стана професионален баскетболист, да играя в Съединени американски щати, където да получа и образованието си. Слава богу и Господ ми оказа помощ, а и с доста работа и старания съумях да го направя. Играх и на професионално равнище баскетбол, само че за жалост трябваше да спра, откакто ми откриха хипер функционалност на щитовидната жлеза. Смятам обаче, че насъбраният опит до оня миг ми оказа помощ да мина бързо към треньорската специалност. Благодаря на всички, които ми помогнаха по пътя ми като треньор.
-В България обаче полето за изява за баскетболните треньори и извънредно непретенциозно – в елита са 9 тима, а дълги години като че ли не се появяваше ново лице измежду треньорите.
-Така е, имаше един миг, в който обстановката изглеждаше като статукво. Но за мен е хубаво, че последователно се дава късмет на треньори, които имат упоритост и качества. Включително нашият президент Петър Георгиев сподели храброст и кураж, когато ми се довери да повеждам Рилски състезател. Преди това Росен Барчовски ме притегли и в националния тим, за което безпределно му благодаря.
-Ако създадем съпоставяне с футбола – там има големи рецензии за подрастващите и работата в школите, само че огромен проблем е и неналичието на качествени треньори. В баскетбола има ли положителни треньори, които да работят с младите?
-Смятам, че имаме положителни български треньори, които са стимулирани и амбициозни. За развиването на баскетобла в България обаче е нужно да се влага тези млади треньори и доизграждането им. А освен в играчите. Този треньорски курс на ФИБА, който приключих през 2013 година с отличие, беше концепция да се развиват младите треньори и тези, които приключват курса, да придвижват познания и опит в своята страна, с цел да оказват помощ на други млади експерти и по този начин да се разшири основата на пирамидата.
-Последната година бе сложна поради пандемията, само че се случиха и положителни неща в българския баскетбол.
-Хубавото е, че продължихме да играем мачове и шампионата вървеше. Трудно беше да се води подготвителен развой, тъй като се спираше. Но все пак всички демонстрираха темперамент, приспособиха се към обстановката и продължихме да се борим. Ние и Балкан направихме доста сполучливо присъединяване за Купата на ФИБА-Европа, националният тим се класира на европейското състезание, има млади български момчета в чужбина, които дават вяра за идващото потомство.
-Притеснява ли ви нещо преди финала с Левски Лукойл? На моменти прехвърчаха много искри поради съдийството…
-Надявам се, защото мачовете ще се излъчват по малкия екран, всичко да бъде наред. Проведохме среща сред треньори, съдии и клубове – обърна се внимание на конфликтните обстановки или проблеми, тъй като свадите бяха свързани с един единствен тим. Надявам се да има бистрота по време на финалите, съдиите, играчите и треньорите да си пазим достолепията и да дадем най-хубавото от себе си. Нека оставим нещата да се решат на терена.
-Искате ли да има почитатели по време на финалите?
-Смятам, че не е съществено да има хора в нощните заведения, а в залите – не. Още повече, че при нас предстоят най-интересните дуели, които ще дефинират новия първенец на България. Федерацията би трябвало да бъде още по-настоятелна в мнението си да бъдат позволени почитатели за финалните дуели.
Като играч Удо, както го назовават в баскетболните среди, отпътува за Съединени американски щати, където първо учи в „ Уинчиндън “, а по-късно и в Бостън, където записва политически науки. С тима Бостън Ийгълс през 2001 година става първенец на конференцията Big East в „ Медисън Скуеър Гардън “. Две години по-късно минава в Мейн, където е капитан на тима и учи публицистика и масмедии. През 2004 година се завръща в България. Последователно играе за Левски, Спартак Министерство на вътрешните работи и ЦСКА, а по-късно играе в Женева (Швейцария). Мениджърската си кариера стартира в школата на Лукойл Академик, по-късно е асистент треньор на Росен Барчовски в националния тим и Рилски състезател. А от 5 години е отпред на отбора от Самоков. Ето какво сподели особено за екипа на Людмил Хаджисотиров:
-Господин Хаджисотиров, за първи път в историята си Рилски състезател ще играе на край за купата в баскетболното ни състезание. За първи път ще се играе във формат до 4 победи от 7 мача. Какво очаквате от финалите?
-На първо място се надявам и чакам да сме здрави целия тим, тъй като това е най-важната причина. През целия сезон имахме дребни проблеми, само че се запазихме в естествен състав. Сега в плейофите имахме повече здравословни роблеми, само че все пак се представяме добре и за първи път в историята ще играем край в шампионата. Спечелихме постоянния сезон и за първи път от доста години насам тим, който не е спонсориран от Лукойл, е преди всичко след постоянния сезон. Най-голямото ни предпочитание е да спечелим шампионската тила, което няма да е елементарно. За първи път финалът ще бъде в 4 от 7, което го прави по-трудно и за двата тима. Ще играем против класен състав на Левски, който е с много съществени въможности и като бюджети, и ккато класа, само че ние показахме, че сме мощен тим и колектив и сме добре сработена машина.
-Мнозина ви смятат за любимец преди финала. Вие треньорите постоянно говорите за напрежение в съблекалнята – при вас има ли такова и пречи ли ви?
-Влизаме предвид на това по какъв начин играхме досега и класирането ни след постоянния сезон. Да – това ни прави любимци. Но не сме любимци като бюджет и селекция. Аз се веселя, че сме любимци на база на играта, което за мен е по-важно. В последна сметка споделям на момчетата, че напрежението би трябвало да е най-хубавият ни другар. Защото във всяка една сполучлива организация, компания или корпорация, която има високи цели, неизбежно има напрежение, което идва с тези цели. Това считам, че е здравословно напрежение. Нездравословното е, когато това те сковава и носи отрицателни резултати. При нас не е по този начин, просто се фокусираме върху ежедневната работа. Независимо какъв е крайният резултат, в случай че сме дали всичко от себе си, ние сме спечелили.
-Дни преди финала Тодор Стойков и Петър Георгиев влязоха в задочна замяна на реплики, като в основата бе това – кой какъв брой пари е дал за баскетбола и какъв брой триумфи има. Как ще коментирате изявленията на двамата?
-Не знам дали може да има спор сред тях. Нашият президент Петър Георгиев дава пари за баскетбол от 30 години. В тези времена и преход – шапки долу за всеки човек, който влага личните си средства за развиването на спорта като цяло, освен за баскетбола. Ние в действителност играем за първа година край и считам, че всеки човек с задоволително разсъдък, просвета и първи 7 години като образование, би оценил това нещо като положително и би отдал своето като почит. Едно е да играеш край 20 години, когато се състезаваш за тима, който е с максимален бюджет и разликата с останалите тимове е по няколко милиона в твоя изгода. Друго е, когато се гради нещо във времето със лични средства и последователно с неизменност и систематичност започваш да имаш резултати. Ние имаме над 300 деца в школата, което е ужасно. Разликата е, че при едните милионите текат по тръбата от Русия и по-късно се разпределят, а в Рилски състезател е дългогодишна работа. Мисля, че хората, които имат задоволително разсъдък и обучение, виждат, че разликата е от земята до небето.
-Този сезон направихте сполучлива симбиоза в тима единствено с трима чужденци, като дадохте игрово време на много български момчета. Доволни ли сте от постигнатото досега?
-Имахме предпочитание и концепция да създадем добра композиция от българи, които са в пика на кариерата си – някои от тях национали, за което се веселя. Имаме някои опитни българи плюс млади наши момчета. Смятам, че се получи хубава композиция. Задържахме Брендън Браун, който е извънреден баскетоблист, само че също така е и доста готино момче. Имаме един деец – Златин Георгиев, който ни е капитан и се оправя чудесно с тази си роля. И успяхме да притеглим две млади момчета – Карвачо и Трей Портър, които са на по 24 години и работят извънредно стимулирано. Карвачо играе за националния тим на Чили, има много високо баскетболно IQ. Има сила и се пласира добре на игрището, като доста добре се добавя с Портър. Смятам, че всеки състезател си е приел ролята на тима, извършва я по най-хубавия метод и когато всички се обединят с една цел и жертват част от личното си его в името на тима, нещата се получават.
-Вие обаче в никакъв случай не говорите за себе си и за вашия принос за триумфите на тима. Докъде мечтаехте да стигнете, когато започнахте да играете баскетбол?
-Не ми е комфортно да приказвам за себе си, избирам дейностите ми да приказват за мен. Още като дете мечтаех да стана професионален баскетболист, да играя в Съединени американски щати, където да получа и образованието си. Слава богу и Господ ми оказа помощ, а и с доста работа и старания съумях да го направя. Играх и на професионално равнище баскетбол, само че за жалост трябваше да спра, откакто ми откриха хипер функционалност на щитовидната жлеза. Смятам обаче, че насъбраният опит до оня миг ми оказа помощ да мина бързо към треньорската специалност. Благодаря на всички, които ми помогнаха по пътя ми като треньор.
-В България обаче полето за изява за баскетболните треньори и извънредно непретенциозно – в елита са 9 тима, а дълги години като че ли не се появяваше ново лице измежду треньорите.
-Така е, имаше един миг, в който обстановката изглеждаше като статукво. Но за мен е хубаво, че последователно се дава късмет на треньори, които имат упоритост и качества. Включително нашият президент Петър Георгиев сподели храброст и кураж, когато ми се довери да повеждам Рилски състезател. Преди това Росен Барчовски ме притегли и в националния тим, за което безпределно му благодаря.
-Ако създадем съпоставяне с футбола – там има големи рецензии за подрастващите и работата в школите, само че огромен проблем е и неналичието на качествени треньори. В баскетбола има ли положителни треньори, които да работят с младите?
-Смятам, че имаме положителни български треньори, които са стимулирани и амбициозни. За развиването на баскетобла в България обаче е нужно да се влага тези млади треньори и доизграждането им. А освен в играчите. Този треньорски курс на ФИБА, който приключих през 2013 година с отличие, беше концепция да се развиват младите треньори и тези, които приключват курса, да придвижват познания и опит в своята страна, с цел да оказват помощ на други млади експерти и по този начин да се разшири основата на пирамидата.
-Последната година бе сложна поради пандемията, само че се случиха и положителни неща в българския баскетбол.
-Хубавото е, че продължихме да играем мачове и шампионата вървеше. Трудно беше да се води подготвителен развой, тъй като се спираше. Но все пак всички демонстрираха темперамент, приспособиха се към обстановката и продължихме да се борим. Ние и Балкан направихме доста сполучливо присъединяване за Купата на ФИБА-Европа, националният тим се класира на европейското състезание, има млади български момчета в чужбина, които дават вяра за идващото потомство.
-Притеснява ли ви нещо преди финала с Левски Лукойл? На моменти прехвърчаха много искри поради съдийството…
-Надявам се, защото мачовете ще се излъчват по малкия екран, всичко да бъде наред. Проведохме среща сред треньори, съдии и клубове – обърна се внимание на конфликтните обстановки или проблеми, тъй като свадите бяха свързани с един единствен тим. Надявам се да има бистрота по време на финалите, съдиите, играчите и треньорите да си пазим достолепията и да дадем най-хубавото от себе си. Нека оставим нещата да се решат на терена.
-Искате ли да има почитатели по време на финалите?
-Смятам, че не е съществено да има хора в нощните заведения, а в залите – не. Още повече, че при нас предстоят най-интересните дуели, които ще дефинират новия първенец на България. Федерацията би трябвало да бъде още по-настоятелна в мнението си да бъдат позволени почитатели за финалните дуели.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ