Людмил Горанов е най-успешният треньор в историята на Спартак (Варна),

Людмил Горанов: Юнайтед похвали Спартак , имаше 35 000 души на мача ни с тях

Людмил Горанов е най-успешният треньор в историята на Спартак (Варна), финалист за Купата на България през 83-а, 1/8-финалист за КНК през същата година, бронзов медалист в " А " група през идната. Поемал е Спартак няколко пъти в много сложни моменти на рецесия и безпаричие и постоянно е помагал с каквото може.

Г-н Горанов, цветущ празник! С какви усеща се връщате обратно във времето?

- Какво да ви кажа, толкоз неща минаха през футболния ми живот... Ще ви загатна единствено, че през 1981-а дойдох във Варна като помощник-треньор на Иван Вуцов в ЖСК Спартак и се оказа, че това е било моето предопределение, моята орис. Този клуб и градът останаха вечно в сърцето ми. И в този момент още веднъж съм тук, с другари и благи мемоари от едно време за 100-годишния празник.

Станахте и старши треньор на Спартак. Какъв тим поехте?

- Помощници ми бяха две огромни фигури на варненския футбол, които работеха преди този момент с триумф в юношеските обединения на клуба - Митко Видинлиев и Благой Калфов. А също така имаше учредителен напредък. Построи се нова съблекалня, направи се сауна... Ключова беше ролята на управителните фрагменти Иван Славов и Димчо Карачобанов. Изградихме сплав от опит и младост. На вратата беше един извънреден вратар - Краси Зафиров. Защитата бе доста уравновесена с наличието на Сашо Борисов и Румен Димов, които пристигнаха от Академик (Сф), а междинната ни линия, дръзвам да настоявам, беше една от най-хубавите по това време в страната - с Боби Гьорев и Краси Венков-Джани и Пламен Казаков. Таран беше огромният войник, играещ с плам, Иван Петров. А тандемът Живко Господинов-Стефан Найденов, бе запазена марка в родния футбол.

Как обаче успяхте за малко време успяхте да стигнете край, Европа и бронз в шампионата, който бе скандално лишен, само че върнат в Демокрацията?

- Бяхме въодушевени, само че имаше и аномалии, които оставяха горчилка. Например, след финала за Купата на България, в който загубихме от ЦСКА с 0:4 в Пловдив, ни извикаха в Юнашкия салон във Варна. Мен ме порицаха за това, че съм бил надали не позор и срам за футбола в града. И това преглътнах, тъй като бяха упреци от хора, които не са спортни персони. След четвъртия гол за ЦСКА пък пловдивският коментатор Николай Галов е споделил: " А в този момент последователите на варненци могат да си изключят тв приемниците и да си правят другата работа "... Само по себе си достигането ни до край беше триумф. На полуфинала отстранихме мощния Левски в страховит мач. Ние нямахме бюджета на софийските грандове и всяко едно по-високо класиране за нас беше триумф. Бил съм очевидец на тренировки да участват повече от 300 души - в този момент толкоз не могат да се съберат на някои срещи от шампионата. А какво да кажем за осминафиналите за КНК с Манчестър Юнайтед? Делегацията им се предвождаше от Боби Чарлтън. Стадион " Юрий Гагарин " се пукаше по шевовете, имаше повече от 35 000 души... И знаете ли, когато гостувахме на Манчестър, самите англичани ни похвалиха за съвършената организация във Варна. Това беше огромен комплимент. Загубихме и двете срещи, само че оставихме положителни усещания. Колкото до бронза, връчен на Сливен по административен път, ще бъда сбит - 16 години по късно истината спечелва и медалите ни бяха върнати. Единственото, за което съжалявах е, че тогава лишиха естествената наслада на момчетата и почитателите. Но всяко зло за положително...

Доволен ли сте от това, което се случва в Спартак?

- Революциите се вършат от масите, а историята се написа от водачи. Но водачите би трябвало да се усъвършенстват, с цел да вървят напред, да не се задоволяват с постигнатото. Ще изтъквам и думите на Свети Иван Рилски: " Бъдете единни, живейте в мир и естетика със себе си ". Освен всичко желая да благодаря на премиера Бойко Борисов за това, че се намеси в един съдбоносен миг за клуба ни. И за 100-годишнината поисквам да сме здрави и постоянно дружно. Единението е в основата на всеки триумф.