Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за

Любознателността е единствено суетност. Най-често желаеме да знаем, единствено с цел да можем да го покажем “ – Констатацията на френския физик и мъдрец Блез Паскал, направена още през XVII век, придобива нова новост с появяването на обществените мрежи и голямото въздействие върху живота ни, което те имат през днешния ден. Както при появяването на всяка друга медия в историята – киното, вестникът, радиото и малкия екран, обществените мрежи също са посрещнати с голям възторг от страна на обществото. Много скоро обаче, по образеца на радиото, употребявано през Втората международна война като инструмент за агитация вместо за доближаване сред хората, обществената мрежа се трансформира точно в едно широко пропагандно поле. Посочването с пръст на пропагандата напълно не е задоволително за ефикасната битка против нея, стана ясно по време на конгрес, отдаден на дезинформацията в Югоизточна Европа.
Корените на това зло – пропагандата,
са посети още в недавното минало на района – подсети писателят Георги Господинов.

„ В източноевропейските общества това се случи, тъй като в продължение на половин век бяхме облъчвани с груба агитация, въпреки част от нас да са обръгнали и отвратени от нея – проучва създателят на „ Времеубежище “ и зададе разумния въпрос: – Защо през днешния ден не сме ваксинирани против подправените идеологии, откакто сме познали тази агитация? “
„ От една страна, тогавашната агитация беше елементарно разпознаваема и неефективна. От друга – сътвори трайно съмнение в общественото говорене, съмнение в позициите на личните ти държавни институции. Комунистическата агитация си отиде, само че недоверието остана. Когато се появи реториката на популизма и езикът се смени,
внезапно се оказахме неподготвени и комплицирани.
Силата на усета, който се предполагаше, че сме изработили като опозиция по време на комунизма, внезапно се пречупи, пред по-изкусителното говорене на небивалици за това, че земята е плоска, че човечеството ще изчезне след апокалипсис, който следва прекомерно скоро и т. н. “

Сигналите, че сходен вид говорене, може да бъде не просто смешно, а същински рисково, не закъсняха. Един от тях беше пандемията от Covid-19, когато разбрахме, че замъгляването на истината може да има съдбовни последствия за физическото оцеляване на индивида. През февруари предходната година последва и войната в Украйна, чието начало обаче беше години по-рано предрешено на терена на пропагандната конкуренция. За жал и ще продължи като такава, много откакто оръжията замлъкнат, защото, по думите на Господинов – „ пропагандните войни постоянно траят по-дълго от същинските и в тях не се подписват примирия, нито се разпускат армиите “.

В едно разграничено общество, чието огледало са точно обществените мрежи,
другите гледни точки, които са в основата на разбора
на всяко едно събитие, са в непрекъснат спор и в развой на взаимно отказване. Пандемията и войната в Украйна ни го демонстрираха за следващ път и в случай че първото, най-малко към този момент е овладяно, то изходът от второто, към момента е затулен в мъгла, подхранвана в допълнение от смесването сред действителността и фикцията, поднасяна на обществото посредством медиите. И въпреки всичко на този спор рано или късно би трябвало да бъде комплициран край. Преговорите сред двете страни рано или късно ще стартират, предвижда журналистката и интернационален анализатор Зорница Илиева:

„ По мое мнение ще се стигне до нова Ялтенска конференция. Моментът, в който Съединени американски щати, Русия и Китай ще наложат започването на едни срещи, в които да се търси някакъв излаз. “

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!