“Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има

“Любовта съставлява една превъзходна злополука: знаеш, че пред теб има стена, и все пак даваш газ. Тичаш право към своята крах с усмивка на уста. С любознание очакваш по кое време тъкмо ще гръмне всичко. Любовта е единственото авансово програмирано отчаяние, единственото злощастие, което всеки може да планува и всякога желае още веднъж.”

Тази мисъл на френския публицист Фредерик Бегбеде ни предизвика да съберем 5 незабравими стихотворения за любовта.

„ За любовта ти съм заслужен двойно…” - Уилям Шекспир

Каква е тази твоя страшна власт?

Как тя над мен безсилния владее?

Лишен от воля, неистина с рядка пристрастеност

очите си, че слънцето не грее.

Така обайва тази мощ зла,

че аз със чиста съвест и схващане

прощавам в тебе злите ти каузи

и всеки грях назовавам омагьосване.

Това, което ненавиждат в тебе тук,

ме покорява и плени безславно.

Обичам в теб, което ненавижда различен,

не ме третирай с другите наедно.

За любовта ти съм заслужен двойно.

Обичам в тебе всичко неприлично.

Превод: Владимир Свинтила

Благодаря ти, че ме мразиш откровено... – Георги Константинов

Благодаря ти,

че ме мразиш откровено,

че хвърляш всички мемоари

зад борда.

Омразата основава самостоятелност,

а любовта - заробва.

Сега от мен

ненадейно се отказваш ти,

от мойте думи,

жестове и книги...

Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,

аз слушам звън

на паднали вериги.

Сега пребивавам леко и естествено -

настрана

от твоите прищевки странни.

И отново отляво

е сърцето ми наместено.

Лекувам рани.

Раздялата съпоставям

със съживяване,

със музика на Моцарт, със безкрая...

Ако не беше твоето неявяване,

щях да допускам,

че съм в парадайса.

На К. – А. С. Пушкин

Аз помня чудно мигновение:

яви ми се и отлетя,

ти - мимолетното привидение,

ти - дух на чиста хубост.

В блян на печал безнадеждна,

в шума на всемирски суети,

звучеше в мен гласът ти гальовен,

сънувах благите черти.

С години бурята метежна

разся предходните фантазии,

забравих аз гласа ти гальовен

и твойте благ черти.

Във пустота, в тъмно изгнание

течаха дните ми без брод,

без провидение, без ентусиазъм,

без сълзи, без живот, обич.

Душата трепна в озарение

и ти още веднъж долетя,

ти - мимолетното привидение,

ти - дух на чиста хубост.

Сърцето бие в упойване

и възкресява в ентусиазъм нов

и провидение, и ентусиазъм,

живот и сълзи, и обич.

Превод: Лили Трендова

Робърт Бърнс – В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна

вечерта един път,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва внезапно.

Бърза, мокра до колене,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого един път,

то белким ще знае всякой

де, по кое време един път

някого целувал някой

в цъфналата ръж?

Прощално – Никола Вапцаров

На жена ми

Понякога ще пристигам във съня ти

като неочакван и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти извън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,

ще вперя взор в мрака да те видя.

Когато се наситя да те виждам –

ще те целуна и ще си отида.