Не бъркайте влюбването с любов
„ Любовта не е когато се гледате един различен, а когато гледате в една посока. “, Антоан дьо Сент-Екзюпери
Няма по какъв начин да не се съгласим с великият повествовател Екзюпери . Много недоразумения в човешките връзки, разочарования и разрушени сърца се дължат на това, че постоянно се бъркат любовта и влюбеността. А това напълно не е едно и също. Влюбеност е това, което античните гърци назовават ерос – любовта е полова и извънредно буйна, когато хормоните нахлуват с юношеска мощ. След известно време те „ изветряват “ и като че ли любовта не я е имало.
От друга страна, да си влюбен е нещо потребно, въпреки че поради това положение понасяме доста премеждия (особено когато е несподелено). Те обаче са потребни за закаляване на нашата душа. Главното е да разбираме и да си вършим изводите за сърдечните си неуспехи. Защото казусът за нашите любовни неуредици постоянно е у нас самите. И е умен оня, който не упреква другите (както от време на време се вършат заключения от рода на „ всички мъже са свине “ или „ всички дами са кучки “), а надникне у себе си и потърси повода.
Влюбването може да подтикне индивида към развиване, към работа над самия себе си, към самопознание. Неслучайно то се счита за първото ходило към същинската обич (но единствено първото). А любовта е популярен подарък и голямо благополучие.
Как обаче да отличим влюбването от любовта?
И така…
Любовта не идва изведнъж, тя нараства последователно. Като малко пиленце, което изначало се топли под крилото на майка си в яйцето. Така и любовта се сгрява и „ ферментира “ (като хубавото вино) на основата на дружбата, благосклонността, взаимоуважението и разбирането. А по-късно като по знамение дребното пиленце се излюпва и се ражда любовта. Влюбеността може да се появи незабавно, даже от пръв взор. Хормоните кипват и вярваш, че си разкрил своя блян. Но както бързо пламва, по този начин и бързо може да изчезне…
Също както пиленцето, преди малко излюпило се от яйцето, опознава света и пораства, става все по-голямо и по-силно, по този начин и любовта пораства и укрепва, когато узнаваме (и разбираме) качествата на индивида, който обичаме.
При влюбването е противоположното – първо виждаме пред себе си същински блян на хубост и съвършенство. Но с опознаването на обичания човек се оказва, че не е по този начин съвършен. Например хърка нощем и си разхвърля чорапите из цялата къща. Влюбеността се изпарява, следват кавги, взаимни искания, изясняване на връзките и т. н. При влюбването през цялото време в действителност се влюбваме не в индивида, а в блян (фактически в самите себе си) и проектираме този блян върху другия. А той може би напълно не е подобен, какъвто сме си го представяли.
При любовта сътрудниците изцяло и във всичко си имат вяра
Чувстват се уверени и предпазени, тъй като знаят, че се обичат. Любовта може да преодолее, изтърпи, разбере и елементарни. При влюбеността не съществуват убеденост и доверие, по тази причина постоянно се появява ревнивост. А ревността няма нищо общо с любовта. И в случай че тя (ревността) участва в любовните връзки, не може да има никаква обич, а единствено пристрастеност.
Огънят на любовта гори постоянно и нищо не може да го угаси. Огънят на влюбването, въпреки да е ослепителен и избухлив (а постоянно и изпепеляващ), угасва и при най-лекия полъх напразно. Освен това пламъкът на любовта е мек и топъл, той сгрява душата, а този на влюбеността може да я изгори…
Когато хората в действителност се обичат един различен, половото увлечение и физическият контакт заемат единствено дребна (но важна) част от техните взаимоотношения. При влюбването половите връзки са надали не най-важните.
Любовта умее да чака, за на никое място не бърза, само че и не се бави
Докато влюбеността е доста нетърпелива, желае всичко, неотложно и по много…
Любовта постоянно се концентрира върху обичания човек, грижи се на първо място за него. Влюбването – противоположното – се интересува на първо място от себе си и от личните ползи. При любовта няма никакви примеси на нарцисизъм , а при влюбеността те доминират. Често пристрастеност се следи, когато в своя нарцисизъм пускаме някой друг…
В умозаключение можем да приведем образеца с алегория от Антъни де Мело
Влюбен младеж идва в дома на своята изгора и чука на вратата.
-Кой е? – пита девойката.
-Аз съм, твоят обичан – дава отговор юношата.
-Махай се, ти не си моят обичан – споделя момичето и прогонва младежа.
Бедният младеж изначало страда, по-късно стартира да пътешества по света, да търси мъдростта с вярата да разбере великата загадка на любовта. И не щеш ли след години той още веднъж се озовава пред дома на същата госпожица, която продължава все по този начин да обича, и чука на вратата й.
-Кой е? – пита тя.
-Ти – споделя юношата.
И вратата се отваря…
Обичайте се, влюбвайте се, бъдете обичани и помнете, че влюбеността също може (и трябва) да прераства в обич (както при юношата от притчата). Но за това са нужни старания.
Духовете описват, че тематиката за любовта е най-важна във всички международни религии
Именно тя е това свързващо звено, сплотяващо религиите в света. Главният халял (предписание) в исляма е да обичаш. Дхарма (дългът) в будизма/индуизма е да обичаш. Главната заповед в юдаизма и християнството е да обичаш Да обичаш винаги…
Инфо: woman.ru
