Златният Буда
Любовта на Златния Буда е на всички места и във всичко, тя обезпечава връзка сред всичко в света и Вселената, всички живи организми, а също по този начин живее в нас, без значение дали го осъзнаваме или не. Любовта живее във всичко, тъй като ние сме обич. Но в този случай какво ни пречи да се присъединим към това знамение, това богатство, което живее в нас? Нашите страхове. Те работят като защитна обвивка – това е структурата на нашето его. Всички носим маски, с цел да ни оказват помощ да съществуваме в обществото.
Нека илюстрираме това с една история, случила се в Тайланд. През 1957 година няколко монаси трябвало да реалокират гигантска глинена скулптура на Буда от един храм в различен. Техният манастир се местел на друго място поради градежа на огромна автомагистрала. За повдигането на статуята бил нужен кран, само че даже той не можал да се оправи с голямото й тегло и по нея се появили пукнатини. След това почнало да вали и монасите покрили статуята с тента. През нощта старшият духовник решил да я ревизира. Той запалил фенера и видял, че на местата на пукнатините се появил чудноват искра. Пристъпил по-близо и му се сторило, че нещо друго пробива през глината. Взел чук и длето и почнал да отбива външния пласт глина. В същото време Буда ставал все по-блестящ. Така монахът работил цяла нощ и когато последното парче глина било избито, той видял, че статуята изпод е златна.
Историците допускат, че няколко века по-рано, когато бирманската войска превзела Сиам (който по-късно става актуален Тайланд), монасите, предизвестени за идна офанзива против техния манастир, решили да спасят скъпоценната си скулптура от плячкосване и я покрили с пълен пласт глина. Всички монаси в последна сметка умират и тайната на Буда е разкрита едвам в средата на 20-ти век.
В продължение на няколко века този Буда носел своята неугледна черупка, без да може да се отърве от нея, и съхранявал съкровището в себе си. Тази история е доста алегорична, тъй като демонстрира, че всички ние, като този златен Буда, сме покрити извън с черупката на егото си, която ни защищава от нашите страхове.
Нека илюстрираме това с една история, случила се в Тайланд. През 1957 година няколко монаси трябвало да реалокират гигантска глинена скулптура на Буда от един храм в различен. Техният манастир се местел на друго място поради градежа на огромна автомагистрала. За повдигането на статуята бил нужен кран, само че даже той не можал да се оправи с голямото й тегло и по нея се появили пукнатини. След това почнало да вали и монасите покрили статуята с тента. През нощта старшият духовник решил да я ревизира. Той запалил фенера и видял, че на местата на пукнатините се появил чудноват искра. Пристъпил по-близо и му се сторило, че нещо друго пробива през глината. Взел чук и длето и почнал да отбива външния пласт глина. В същото време Буда ставал все по-блестящ. Така монахът работил цяла нощ и когато последното парче глина било избито, той видял, че статуята изпод е златна.
Историците допускат, че няколко века по-рано, когато бирманската войска превзела Сиам (който по-късно става актуален Тайланд), монасите, предизвестени за идна офанзива против техния манастир, решили да спасят скъпоценната си скулптура от плячкосване и я покрили с пълен пласт глина. Всички монаси в последна сметка умират и тайната на Буда е разкрита едвам в средата на 20-ти век.
В продължение на няколко века този Буда носел своята неугледна черупка, без да може да се отърве от нея, и съхранявал съкровището в себе си. Тази история е доста алегорична, тъй като демонстрира, че всички ние, като този златен Буда, сме покрити извън с черупката на егото си, която ни защищава от нашите страхове.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ