Любовта на човека към неговата машина е една от най-чистите.

Любовта на индивида към неговата машина е една от най-чистите. Той се грижи за нея, възхищава се и я обича безусловно, а тя го кара да се усеща свободен. Тя е един хубав Triumph Bonneville, а ти си благополучен притежател, който си показва, че е Джеймс Дийн всякога, когато постави каската и потегли.

Иконата Bonneville се ражда във фабриката в Меридън, Англия, през 1958 година. Той е правоприемник на именития Speed Twin от 37-а, на 6Т Thunderbird и Tiger T110 Ton Ten от 53-а. Получава 650 куб. см успореден туин мотор и се готви да навлезе на американския пазар, където клиентите търсят повече мощ, скорост и показване. И ги получават – оптималната скорост на Bonneville е над 190 км/ч. Красивият Triumph по това време е най-бързият мотоциклет серийно произвеждане и в идващите години се трансформира в икона – статус, който поддържа и през днешния ден.

През 60-те всички карат мотоциклети и Bonneville жъне международен триумф. Попада в ръцете на звезди като Стив Маккуин, Джеймс Дийн, Боб Дилън и Клинт Истууд. През декември 1967 година Ивъл Кънивъл избира Triumph Bonneville за първата си огромна телевизионна каскада – опита му да прескочи фонтана Caesar’s Palace в Лас Вегас.

В идващите две десетилетия Bonneville продължава да се радва на популярност. Triumph пускат и две специфични кралски версии – през 1977 година излиза T140J за сребърния празник на Кралицата, а през 1981-ва T140LE отбелязва кралската женитба на принц Чарлз и лейди Даяна.

Днес легендата е жива и продължава да се развива. Модерните Bonneville-и още веднъж имат звездни притежатели като Том Круз и Джерард Бътлър, вземат участие във филми и ги дават по малкия екран. Интересът към мотоциклетите modern classic пораства и в последно време се вижда едно цяло ново потомство от мотоциклетисти, които избират именития Bonneville за своя вярна и обичана машина, която да обичат и за която да се грижат. В подмяна на малко независимост.

Но по какъв начин разбираш, че това е обич? Може би е това възприятие, когато си в колата и нямаш самообладание да стигнеш, само че в случай че си с мотора, не искаш да се връщаш. Или когато вървиш към гаража, където спи тя, и всякога, когато отваряш вратата, се хващаш да надничаш преди да се е отворила изцяло, пробвайки се да я видиш малко по-скоро. Не бързаш да възпламениш сърцето, оставяш си малко време първо да минеш леко с ръка през кръглия фар към изваяния контейнер до кожената седалка. Моментът, в който чуваш гласа на твоя Triumph, разбираш, че още си жив. Излизаш по задния път, който като че ли е единствено твой, и се вливаш с мотоциклета в завоите. Обичаш да минаваш по него доста рано заран, когато там няма никой различен. Това е обич.

Днес е Св. Валентин и тъй като у нас към момента е зима, твоят Triumph спи добродушно в оня гараж, до който постоянно нямаш самообладание да отидеш – мини да го видиш. Кажи му, че го обичаш.