Във въртежа на времето. Виктория Бешлийска, която си проправя път към миналото с думи
Любовта към езика и предишното я карат да тръгне по следите на забравени бългаски думи. Тя е и главният претекст да напише романите " Глина " и " Сърце ", които я направиха една от най-четените български авторки на художествена литература за 2022 година
От приказките в детството, през синята тетрадка с римуваните стихове до любовта към българските думи - тези, позабравените, които напомня на своите читатели. Това е пътят, който довежда писателката Виктория Бешлийска до известния ѝ блог " По дирите на думите " и двата ѝ романа " Глина " и " Сърце " .
Във вторник тя беше оповестена за един от най-четени български създатели на художествена литература за 2022 година дружно с Георги Бърдаров и Здравка Евтимова . Инициативата по награждаване на най-четените български създатели и на най-активните читатели е на Столичната библиотека . Това е осмият път, в който оценките се връчват.
Виктория Бешлийска е родена и израснала в Плевен . Споделя, че първите ѝ най-хубави мемоари са свързани с думите – с приказката за китчето Ха, която дядо ѝ е разказвал вечер. В началните класове стартира да написа и стихотворения.
" Бяха наивни и смешни, само че имам превъзходен спомен по какъв начин се случваше това. Имах огромна синя тетрадка с твърди корици, с която се качвах на покрива на една от постройките в двора на къщата ни на село. Над покрива се простираха клоните на остаряла кайсия. Седях там с часове, ядях плодове и пишех римувани стихчета ", споделя Бешлийска за.
Макар да приключва математическата гимназия в Плевен, словото я притегля към българската лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Работи като преподавател по български език и литература, както и като редактор на списания и художествена литература.
Нуждата ѝ да се свърже със себе си посредством писането я подтиква да сътвори Facebook блога " По дирите на думите ". Днес той има 64 хиляди почитатели. Първоначално задачата ѝ е да споделя усещания от книги, пътешествия и забавни ежедневни моменти. По-късно идва и концепцията да събира остарели български думи, които към този момент не се употребяват толкоз постоянно в всекидневието.
През 2018 година в Деня на националните будители 1 ноември , когато е и нейният рожден ден, тя моли читателите на блога си да ѝ подарят по една забравена българска дума.
" Исках да накарам хората да си напомнят нещо забавно от родните диалекти и дружно с това да споделят хубави истории. Читателите одобриха концепцията с огромно вдъхновение и ме засипаха с нечувани думи от всички краища на България ", спомня си Бешлийска.
Тогава тя взема решение да отдели място в блога си на всяка една подарена дума. Така стартира и познатата поредност, която продължава и до през днешния ден.
Вдъхновението за първата си книга Бешлийска намира напълно ненадейно в трънското село Бусинци . По време на една от своите разходки тя се натъква на Музея на керамиката в селото. Той оставя диря в съзнанието ѝ и тя стартира да споделя на околните си за него.
" А колкото повече разказвах, толкоз повече Велико /грънчарят в книгата/ израстваше в съзнанието ми като облик. Виждах го да мъкне чувалите с изкопана глина на тил, да върти грънчарското колело денонощно ", споделя тя за.
В основата на сюжета стои легендата от XVII век за грънчарите от село Бусинци, които са получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в рамките на империята, с цел да продават стоката си.
" За мен е значимо езикът да предава духа на времето, за който споделя... Пишейки, за мен бе значимо да вардя салдото сред тях и актуалния език, тъй че познатите думи да отворят път на непознатите, без последните да се трансформират в препъникамъни ", споделя тя за Момичетата от града.
" Глина " получава европейската премия за дебют " Еврокон 2022 " от книжарница " Хеликон " . Книгата също по този начин въодушевява доста хора да пропътуват стотици километри, с цел да видят Музея на глината в село Бусинци.
В края на 2022 година излиза и втората книга на Бешлийска – " Сърце " . Този разказ също е въодушевен от място, което авторката посещава без никакви предварителни упования.
" На тези места добих странното чувство за попадане в един въртеж на времето, където всичко е едно и то не тече по нормалния си метод. Тези странни чувства са свързани с едни облици, които ти се явяват в главата, идват – неканени ", споделя тя.
Така пред Пещерата на нимфите покрай Мадарския конник Бешлийска намира облиците на двамата основни герои в книгата си " Сърце ".
Макар с книгите си да връща към едни отминали времена, традиции и нрави, Бешлийска има вяра, че мостът към предишното постоянно минава през днешния ден.
" " Биенето в гърдите " идва от уповаването на съответни моменти от историята и забравянето на други и за жал – в множеството случаи е показност по време на националните празници, която е гола, тъй като зад нея не стоят дейности в посока на грижата за родното в съхраняването на просвета, история и природа ", споделя тя за Момичетата от града.
След триумфа на първите си два романа Бешлийска към този момент работи и по трети. В него тя ще резервира погледа към предишното, до момента в който споделя за дамите в своето семейство, само че ще добави повече веселба и жизненост.
От приказките в детството, през синята тетрадка с римуваните стихове до любовта към българските думи - тези, позабравените, които напомня на своите читатели. Това е пътят, който довежда писателката Виктория Бешлийска до известния ѝ блог " По дирите на думите " и двата ѝ романа " Глина " и " Сърце " .
Във вторник тя беше оповестена за един от най-четени български създатели на художествена литература за 2022 година дружно с Георги Бърдаров и Здравка Евтимова . Инициативата по награждаване на най-четените български създатели и на най-активните читатели е на Столичната библиотека . Това е осмият път, в който оценките се връчват.
Виктория Бешлийска е родена и израснала в Плевен . Споделя, че първите ѝ най-хубави мемоари са свързани с думите – с приказката за китчето Ха, която дядо ѝ е разказвал вечер. В началните класове стартира да написа и стихотворения.
" Бяха наивни и смешни, само че имам превъзходен спомен по какъв начин се случваше това. Имах огромна синя тетрадка с твърди корици, с която се качвах на покрива на една от постройките в двора на къщата ни на село. Над покрива се простираха клоните на остаряла кайсия. Седях там с часове, ядях плодове и пишех римувани стихчета ", споделя Бешлийска за.
Макар да приключва математическата гимназия в Плевен, словото я притегля към българската лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Работи като преподавател по български език и литература, както и като редактор на списания и художествена литература.
Нуждата ѝ да се свърже със себе си посредством писането я подтиква да сътвори Facebook блога " По дирите на думите ". Днес той има 64 хиляди почитатели. Първоначално задачата ѝ е да споделя усещания от книги, пътешествия и забавни ежедневни моменти. По-късно идва и концепцията да събира остарели български думи, които към този момент не се употребяват толкоз постоянно в всекидневието.
През 2018 година в Деня на националните будители 1 ноември , когато е и нейният рожден ден, тя моли читателите на блога си да ѝ подарят по една забравена българска дума.
" Исках да накарам хората да си напомнят нещо забавно от родните диалекти и дружно с това да споделят хубави истории. Читателите одобриха концепцията с огромно вдъхновение и ме засипаха с нечувани думи от всички краища на България ", спомня си Бешлийска.
Тогава тя взема решение да отдели място в блога си на всяка една подарена дума. Така стартира и познатата поредност, която продължава и до през днешния ден.
Вдъхновението за първата си книга Бешлийска намира напълно ненадейно в трънското село Бусинци . По време на една от своите разходки тя се натъква на Музея на керамиката в селото. Той оставя диря в съзнанието ѝ и тя стартира да споделя на околните си за него.
" А колкото повече разказвах, толкоз повече Велико /грънчарят в книгата/ израстваше в съзнанието ми като облик. Виждах го да мъкне чувалите с изкопана глина на тил, да върти грънчарското колело денонощно ", споделя тя за.
В основата на сюжета стои легендата от XVII век за грънчарите от село Бусинци, които са получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в рамките на империята, с цел да продават стоката си.
" За мен е значимо езикът да предава духа на времето, за който споделя... Пишейки, за мен бе значимо да вардя салдото сред тях и актуалния език, тъй че познатите думи да отворят път на непознатите, без последните да се трансформират в препъникамъни ", споделя тя за Момичетата от града.
" Глина " получава европейската премия за дебют " Еврокон 2022 " от книжарница " Хеликон " . Книгата също по този начин въодушевява доста хора да пропътуват стотици километри, с цел да видят Музея на глината в село Бусинци.
В края на 2022 година излиза и втората книга на Бешлийска – " Сърце " . Този разказ също е въодушевен от място, което авторката посещава без никакви предварителни упования.
" На тези места добих странното чувство за попадане в един въртеж на времето, където всичко е едно и то не тече по нормалния си метод. Тези странни чувства са свързани с едни облици, които ти се явяват в главата, идват – неканени ", споделя тя.
Така пред Пещерата на нимфите покрай Мадарския конник Бешлийска намира облиците на двамата основни герои в книгата си " Сърце ".
Макар с книгите си да връща към едни отминали времена, традиции и нрави, Бешлийска има вяра, че мостът към предишното постоянно минава през днешния ден.
" " Биенето в гърдите " идва от уповаването на съответни моменти от историята и забравянето на други и за жал – в множеството случаи е показност по време на националните празници, която е гола, тъй като зад нея не стоят дейности в посока на грижата за родното в съхраняването на просвета, история и природа ", споделя тя за Момичетата от града.
След триумфа на първите си два романа Бешлийска към този момент работи и по трети. В него тя ще резервира погледа към предишното, до момента в който споделя за дамите в своето семейство, само че ще добави повече веселба и жизненост.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ