Разтърсваща драма: Изтръгнах съпруга си от лапите на смъртта
Любовта е по-силна от всичко. Макар и да звучи като факсимиле, този израз постоянно се оказва напълно правилен и прецизен. Особено в случай че става дума за същинска обич, която е издържала на най-тежките тествания, на които животът постоянно ни подлага.
На този свят няма нищо по-страшно от гибелта, изключително в случай че сянката й е надвесена над обичан човек. Когато преди години брачният партньор ми Мишо пострада в акцидент, лекарите споделиха, че е време да го оставя да си отиде умерено. Нараняванията му бяха съдбовни и медиците не даваха вяра, че ще оцелее, споделя читателка на вестник „ Лична драма “. Не изгубих религия, тъй като съм уверена, че се случват чудеса. Двамата се бяхме оженили напълно неотдавна и мечтаехме да прекараме дружно остатъка от живота си.
Мнозина твърдяха, че бурната ни пристрастеност ни подвежда, само че броени месеци по-късно, потвърдих на всички тях, че любовта ни е същинска. Беше напълно елементарен ден. Нареждах масата за обяд, когато телефонът ми иззвъня. От другата страна чужд човек ми заяви, че Мишо е потърпевш в автомобилна злополука. Лекарите откриха мозъчно увреждане и голям брой фрактури.
След няколко дни те обявиха, че се е борил задоволително дълго и е време да се съглася да изключат апаратите, защото възможностите му за оцеляване са нулеви. Според тях, в случай че въпреки всичко се случеше някакво знамение и Мишо излезе от комата, сигурно ще остане прикрепен към леглото. Въпреки мрачните им прогнози, аз взех решение, че ще се боря за живота му и няма да оставя гибелта да ми го отнеме. Когато го транспортирахме до у дома, напуснах работа, с цел да му се посветя изцяло.
Грижех се за рехабилитацията, държах го за ръката и му споделях какъв брой доста го обичам. В битката на живот и гибел до мен неразделно беше и свекърва ми. Двете стояхме до леглото му непрекъснато. Имаше моменти, в които рухвахме душевен и физически. Ужасно е да гледаш човек, който в миналото е бил изпълнен със мощ и сила толкоз беззащитен. Мишо се нуждаеше от постоянна физиотерапия и на всеки час трябваше да приема по една шепа медикаменти. И въпреки всичко напъните ни се увенчаха с триумф!
Два месеца откакто го транспортирахме вкъщи, се случи знамение: брачният партньор ми излезе от кома и отвори очи. Малка, само че въпреки всичко победа! Първоначално не знаеше какво му се е случило и не можеше да поддържа връзка с нас, само че след известно време говорните му умения се възвърнаха. „ Боря се “ – прошепна той. Но насладата ми се оказа къса. За страдание Мишо не си спомняше нищо за мен и нашето минало. Борбата продължаваше. Чакаше ни дълъг път.
Съпругът ми трябваше да се научи още веднъж да управлява тялото си и да развива моторните умения на ръцете си. Това, което одобряваме за даденост, беше отвън неговите сили. И той се оправи! След три месеца обичаният ми брачен партньор проходи. В началото ходеше с проходилка, беше доста слаб, и все пак се майтапеше, пееше и се радваше. Възстановяването му продължава към този момент три години и напълно скоро Мишо ще бъде изцяло здрав. С общи старания победихме гибелта! Нямахме нищо друго с изключение на вярата си и мощната обич, преборихме се с мрачните лекарски прогнози и продължаваме самоуверено напред!
