Защо спрях да преследвам любовта
Любовта е нужна на всеки от нас. Но какво се случва, в случай че станем захласнати от намирането на сътрудник? Как да се разделим с натрапчивите фантазии и да бъдем щастливи? Журналистът Лиана Уайт споделя по какъв начин любовта е престанала да бъде основна цел на нейния живот:
След следващото влюбване и разлъка аз прозрях: мъжете идват и си отиват. Примирих се с този факт. Когато връзките се развият не по този начин, както ми се желае, не си го поставям покрай сърцето. Научих се да поправям своите упования. Когато връзките се скапват или мъжът ме отхвърли, не обвинявам себе си за това
Аз към момента имам вяра в любовта – ще имам вяра в нея постоянно. Но в моите очи тя изгуби вълшебството. Започнах да се отнасям към любовта по-реалистично. Когато следващата връзка се разпадне или мъжът се окаже не подобен, какъвто съм очаквала, не се шашардисвам от тъга.
Сърцето ме предизвестява – не възлагай прекомерно доста очаквания, готви се за неприятното. Още преди началото на връзките с мъжа мисля за следствията от раздялата с него.
Преди да се влюбя, морално се подготвям за премеждия. Във всяко запознанство виждам неизбежната разлъка. Потенциалната обич плаши с болката, която може да аргументи.
Уморих се да пропътувам в път хиляди километри поради хора, които не са подготвени да създадат даже няколко крачки към мен.
Престанах да бъда мечтаещата млада госпожица, която сляпо следва своите усеща и повече от всичко на света желае да обича и да бъде обичана. Вече не си разтварям сърцето пред хора, които след това ще го раздерат на части.
Станах по-голяма и по-мъдра. Вече зная, че сантименталните връзки не са най-важното нещо на света. По-добре да консумирам сили и време за нещо по-практично и действително – да вземем за пример работа. Тя носи триумф пропорционално вложенията.
Да влагам сили в себе си и своето развиване, вместо да разпореждам очаквания на различен човек, че ще прекарва време с околните си. Няма смисъл да ме е грижа за хора, които няма да се задържат дълго в моя живот.
Трябват ми същински постоянни връзки, а освен пристрастеност и физическо увлечение, които бързо се изпаряват.
Нужна ми е прагматична обич, в която има смисъл. Не са ми нужни усеща, поради които губиш мозъка си и те карат да вършиш нелепости.
Вече не ми е забавно да преследвам любовта и да се боря за благополучен край, който съществува единствено в моето въображение. Предпочитам да пребивавам по своите правила и да не очаквам, че някой ще промени отношението си към мен, не желая да изгубвам време и сили за хора, които са недостойни за мен.
Мечтая за устойчиво уютно бъдеще. Искам да бъда смисъл на живота за своя мъж. Искам естествена обич, за която не е нужно обезверено да се боря.
Най-накрая разбрах, че съм почтена за повече. И вие също сте почтени. Заслужавате цялата обич на света без да се постанова да я преследвате.
