Любовта е нещо много просто - на теория. В епохата

Любовта е нещо доста просто - на доктрина. В епохата на смарт телефони и безкрайни благоприятни условия за избор, тя от ден на ден се свежда до няколко реда данни - височина, телосложение, приходи, обучение, обществен статут. Те се подреждат като в математическо уравнение, а " съвършеният " сътрудник е този, чиито индикатори паснат най-добре в таблицата с стремежи. Любовта сякаш наподобява повече на деликатно изработен избор и бизнес договорка, в сравнение с страст, която те връхлита, с цел да се трансформира в надълбоко възприятие.

Този актуален прочит дава " Materialists " (Материалисти) - вторият пълнометражен филм на режисьорката Селин Сонг. Той идва след триумфа на номинирания ѝ за " Оскар " дебют " Past Lives ". Сонг в този момент се завръща с още по-остър взор върху взаимоотношенията в нашето време.

Главната героиня Луси (в ролята е Дакота Джонсън) е сполучлива сватовница в Ню Йорк. Работата ѝ е да намира " пефектните " сътрудници на своите клиенти, като усърдно се пробва да отговори на всички техни условия, дадени ѝ по лист: растеж, тегло, политическа принадлежност и така нататък. Това е работа, която третира хората като цялост от данни, а Люси е занаятчия на " логаритъма ".

С девет подписани брака сред нейни клиенти, тя има вяра, че любовта може да се пресметна. Само че личните ѝ взаимоотношения разкриват, че формулата се разпада, когато в уравнението се намесят " незнайни " - или усеща.