Любовта е най-прекрасното нещо, което може да се случи на

Любовта е най-прекрасното нещо, което може да се случи на една двойка. Често пъти обаче след сантименталния интервал сянката на подозрението и ревността могат да помрачат всичко и да унищожат възприятията. Изневярата е един от най-преките пътища към това любовта да си тръгне вечно.

Когато се запознахме с Николай, първите ми усещания бяха, че е доста деликатен и любезен юноша. В началото бях смутена от кавалерското му държание, само че бързо привикнах с това отношение, написа читателка на вестник „ Лична драма “. Няколко месеца по-късно взех решение да срещна обичания си с най-хубавата ми другарка Елена. Двете се познаваме още от учебно заведение, споделяли сме наслади и скърби, подкрепяли сме се в най-тежките моменти.

Мислех, че приятелката ми ще го хареса, само че тя се отнесе прекомерно сериозно към него. Непрекъснато го разпитваше за работата му, каква заплата взима и какви проекти има за бъдещето. Някъде след месец й оповестих, че с Николай ще се женим. Вместо поздрави, в отговор чух: „ Сигурна ли си, че в действителност искаш да се омъжиш за този несретник? “. Толкова се наскърбих от думите й, че не я поканих на сватбата.
Изминаха години. От брака си родих двама сина и една щерка. С времето със брачна половинка ми се отчуждихме и той все по-често се задържаше на работа. Бяхме на ръба на развода. Една вечер телефонът ми звънна. Вдигнах го и от другата страна чух гласа на Елена: „ Здравей, скъпа.

Може ли да ти дойда на посетители? “. Час по-късно двете стояхме в кухнята и отпивахме от чашите с кафе. Приятелката ми разказваше, че през последните години е търсела себе си и даже си е направила личен бизнес. За страдание не съумяла да завоюва задоволително, нито пък си е намерила богат брачен партньор, по тази причина решила просто да се радва на живота. От своя страна аз й споделих, че бракът ми не върви и от време на време мъжът ми изчезва с дни. Докато разговаряхме, Николай се прибра ненадейно. Кимна някак необичайно на Елена, влезе си в стаята и седна на компютъра.

Една седмица по-късно, минавайки около дома на приятелката си, пред входа й видях паркирана колата на брачна половинка ми. Внезапно ме обхвана някакъв неизпълним яд, който ме стисна за гърлото, карайки ме да се удушавам. Бързо се качих на третия етаж, натиснах дръжката на вратата и безшумно влязох в жилището. А там, на леглото в спалнята, чисто голи лежаха Николай и Елена. Неспособна да задържа яростта си, хванах мръсницата за косата и я задърпах с всички сили. В битката се намеси и мъжът ми. Спомням си писъците на дамата, която смятах за другарка: „ Остави ме! Той не те обича и е с теб само поради децата. Заедно сме повече от три години “. В този миг усетих, че тя е права.

Любовта сред нас от дълго време си беше отишла. Обърнах се и вечно си потеглих от живота на двамата предатели. Вече пет години пребивавам сама. Работя, отглеждам си децата и всяко лято вървим на отмора на разнообразни места. След жестокия удар, който получих, в никакъв случай повече не бих се доверила на мъж. Бившият ми брачен партньор и Елена се ожениха, само че бракът им продължи по-малко от година. Той продължава да скита от жена на жена, а тя все по този начин си търси нови спонсори. Съжалявам единствено, че не съумях в точния момент да схвана какви змии съм държала в пазвата си.