Елица Василева и Александър Атанасийевич откровено за любовта и волейбола
Любовта е, когато искаш да научиш езика на колегата си, с цел да можете да се разбирате по-лесно. Точно по този начин една българка съумя да овладее съвършено сръбския, а " виновникът " за това е един сръбски волейболист. Празнична история за огромната обич сред двама души, които практикуват един и същи спорт. Те идват от разнообразни страни, само че сред тях няма граници. Капитанката на националките Елица Василева и обичаният й - сръбският национал и звезда Александър Атанасийевич, дадоха искрено изявление, в което приказват за любовта и волейбола, по какъв начин е почнало всичко посред им, какви са положителните им черти и минусите им...
- Научих се да приказвам сръбски, въпреки и не толкоз добре, колкото бих желала - признава Елица, само че споделя, че към момента не е удовлетворена от равнището си - Искам да напредна и да приказвам по-добре. Когато се срещнахме за първи път, разговаряхме на италиански, само че не ни устройваше. По-късно сръбският стана наш общ език. Що се отнася до познанията му по български, бих споделила: Докато сме у дома в София, той схваща всичко, не е толкоз зле, само че чакаме да бъде още по-добър. Има още какво да научи.
В момента двамата са в Италия, където Александър играе за Сър Сейфти (Перуджа), а Елица за Савино дел Бене (Скандичи).
- Еци подписа с клуб от Флоренция преди три седмици - изяснява известният като Бата състезател - Много е покрай Перуджа, малко повече от час ни дели, тъй че имаме опция да се виждаме постоянно. Почти всяка седмица единият от нас отива при другия, даже за един ден или една вечер, според от това дали уговорките го разрешават. Хубавото е, че се разбираме и сме наясно, че до момента в който спортуваме професионално, ще ни е мъчно да прекарваме доста време дружно. Винаги чакаме края на сезона, тъй че прекараме дружно най-малко 15 следващи дни. Сега огромното преимущество е, че играем и живеем доста близо, наподобява като че ли не сме разграничени.
Ели споделя, че огромното преимущество в връзките им е, че и двамата са професионални спортисти.
- В нашия спорт постоянно се случва да се връщаш от мачове и да пътуваш нервна и изтощена. Тогава е хубаво да имаш мъж до себе си, който минава през същите неща, с цел да те схваща и да знае по какъв начин да се държи. Той не те допира, в случай че счита, че нямаш потребност, просто те оставя да си починеш. Всичко е доста по-лесно, тъй като се разбирате.
На въпроса по какъв начин е почнало всичко, Александър споделя:
- Запознахме се преди повече от три години. Един съотборник ми описа за нея, след което се пробвах по всевъзможен метод да намеря телефонния й номер. След два или три несполучливи опита тя най-сетне отговори на моето известие. След това се срещнахме през май в Белград, когато тя и тимът й играха другарски мачове със Сърбия. Тогава започнахме връзка, която към този момент навлиза в четвъртата си година. Тя схваща моите отговорности, аз нейните, тъй че мисля, че намерихме салдото и се вижда по какъв начин една двойка би трябвало да действа.
Елица споделя:
- Бата е човек, който хората харесват незабавно щом го видят, същото се случи и на мен. Той постоянно е положителен и деятелен, а аз не съм такава. Често ми се случва да съм тъжна или изнервена и той съумява да ме изкара от това положение за две минути и да ме накара да се усмихна. Той го прави от самото начало и ми припомня, че би трябвало да съм по-позитивна, като него, че не трябва да се смущавам от дребни неща. Той е доста виновен, макар че на пръв взор не наподобява подобен. Прави усещане на момче, което просто би се пошегувало, само че в действителност не е по този начин. Всеки път, когато го помолите за помощ, той ще се отзове, било то дреболия, или нещо по-важно. Мога дълго да приказвам за неговите качества...
Александър употребява още по-топли думи, с цел да опише какъв брой доста значи Ели за него:
- Тя е човек, който се радва на дребните неща, всякога ме чака с усмивка, когато вляза у дома и тя знае по какъв начин да ме обича откровено и безусловно. Мисля, че съм доста благополучен, че имах опцията да се срещна с нея. Никога не бих желал да я изгубя.
Българската волейболистка е най-голямата опора на Атанасийевич отвън терена и най-големият му почитател:
- Мисля, че се нервирам повече, когато виждам мачовете му, в сравнение с когато играя свои. Спомням си финалния, изключително когато водеха с 2:0, а след това изгубиха, и аз безусловно плаках. Преди това изгубих на полуфиналите в италианското състезание и не ми беше толкоз мъчно, колкото когато гледах този мач. Дори, откакто го видях, и какъв брой му е тежко и какъв брой страда... Наистина не мога да претърпявам провалите му елементарно, както и мачове, в които не му подвигат задоволително топки. Тогава се нервирам.
От друга страна, Александър претърпява мачовете, изиграни от Елица по собствен метод:
- Опитвам се да виждам допустимо минимум, тъй като въобще не съм справедлив. Ако тя не направи добър ход, постоянно мисля, че е отговорен някой различен - изяснява Бата с усмивка - Тогава няма да се разстроя, да изключа тв приемника или да отида да играя някоя игра да вземем за пример.
Когато борбата на терена завърши, те постоянно са един до различен, с цел да отпразнуват успеха или да приказват за провалянето, дават си препоръки:
- Той ме поучава повече - споделя Елица - Когато се колебая, че нещо не е ок, или имам проблем в тренировките, запитвам го какво да върша... Той не ме пита такива неща, тъй като е доста убеден и първокласен състезател, няма потребност някой да му споделя нещо по тази тематика. За мен значи доста, че имам подобен волейболист като консултант, тъй като мога да науча доста.
Случвало се е да се окажат и от разнообразни страни на терена. Тогава напряко прехвърчат искри...
- Преди три години, когато бяхме на отмора в Турция, играхме плажен волейбол. Мачът обаче приключи безславно - признава Атанасийевич - Тя спря играта след 15 минути, тъй като ми беше ядосана. Аз съм подобен вид състезател, който непрекъснато предизвика на терена. Тогава също го направих - по табиет. Вече не практикуваме нито един спорт, с цел да не се караме.
Тъй като са решили да не мерят повече силите си на терена, търсят вид да се видят на 7 януари.
- Надявам се, че тази година ще бъда с Ели за нашата Коледа, тъй като не съм сигурен, че фамилията ми ще може да пътува до Италия. Мисля, че професионалните спортисти нормално губят визията за празници, тъй като най-важното за нас е да бъдем оптимално подготвени за мачовете и да запазим здравето си. Всяка година се пробвам да го отбележа по някакъв метод, тъй като в Перуджа има доста сърби, тъй че най-малко ще е хубаво да се съберем с тези хора за два часа. Чувстваме се като семейство.
Елица е човек, който обича празниците и по тази причина споделя, че нищо не може да й попречи да ги чества макар отговорностите си.
- Спомням си по какъв начин беше всичко, когато бях дребна. Веднага свързвам ваканциите с време, по което не се върви на учебно заведение, тъй че е ужасно. Ще има сняг, мраз... Красиви детски мемоари. Въпреки че, даже когато започнах да играя и към този момент не бях вкъщи, фамилията ми пристигна за Коледа. Мисля, че постоянно можете да създадете страхотна атмосфера, в случай че желаете. Ако не може със фамилията, то с приятелите си. Когато желанието е налице, всичко е допустимо. Няма да е като вкъщи, само че несъмнено е хубаво. Дори когато пътувам, се усещам ужасно през тези дни.
Александър е първият, който излиза на терена през 2021 година. Перуджа ще срещне Тренто в италианското състезание през днешния ден (3 януари). В момента тимът му е на първа позиция с резултат 14:2, а в Шампионската лига има две победи и едно проваляне.
- Сезонът стартира съвършено за нас, спечелихме Суперкупата на Италия през октомври. Веднага по-късно спечелихме няколко значими мача. В момента сме първи в таблицата, което сигурно е задачата на клуба. Отборът е основан да печели титли, тъй че се надявам да сме прави, когато най-трудната част от сезона пристигна през март и април. В самото начало на шампионата имаше единствено няколкостотин почитатели, а по-късно в средата на октомври на феновете беше неразрешено да влизат. Много е тъжно да играем мачове без аудитория, тъй като сме привикнали да има почитатели да ни поддържат. Най-важното е сезонът да продължи... Всички се надяваме, че от март, когато всичко свърши и хората се имунизират, залите още веднъж да бъдат цялостни.
Следващият мач на Елица е на 10 януари, когато актуалният й тим среща някогашния - Скандичи против Казалмаджоре. В момента отборът заема четвъртата позиция с резултат 8:3. Имат и три победи в Шампионската лига.
- Върнах се в остарелия си клуб и съм удовлетворена. Познавам съвсем всички девойки, усещам се отлично, желая непрекъснато да се развъртвам. Сезонът като цяло е чудноват, както и чакахме. Знаехме, че може да има спирания, отсрочване на мачове и всичко останало.
Този сезон на Александър беше поверена капитанската лента в Перуджа, което е голямо достижение, имайки поради, че той е чужденец в мощното италианско състезание.
- Да бъдеш капитан на клуба, в който играеш от осем години, е сбъдната фантазия. Израстнахме дружно и мечтаех да бъда капитан. За мен би означавало доста, в случай че печеля Шампионската лига. Готов съм да направя всичко, с цел да го направя. Признавам, възприятието беше необикновено, когато хора от клуба ми споделиха, че ще бъда капитан. Това е огромна чест, само че и голяма отговорност. Ще направя всичко, с цел да извършвам отговорностите си допустимо най-добре.
Тази година и двамата почувстваха силата на незабележим зложелател - коронавирусът, който заегна мощно Италия.
- Положението сега е доста по-добро от преди, всичко е под надзор, тъй като хората са все по-внимателни - изяснява Ели - Научиха се по какъв начин да се държат и че всеки би трябвало да съблюдава ограниченията. Спомням си, че в края на февруари и началото на март, когато пандемията преди малко беше почнала, тогава беше в действителност ужасно. Когато ни затвориха, беше като по време на война. Тогава нещата бяха в действителност зле и в този момент животът продължава съвсем обикновено.
Атанасийевич също се бори с вируса и по време на почивката претърпява интервенция на коляното.
- В края на април се оперирах, желаех да употребявам допустимо най-ползвотворно този интервал на липса на мачове поради ковид и да се опитам да разреша казуса с коляното, който имам от дълго време. Това, от което не се нуждаех, беше да се заразя с вируса, само че го открих в Белград. Възстановяването ми зависеше от това, трябваше да се върна на терена в средата на юли, само че всичко лиши повече време. Едва през септември започнах да упражнявам с тима. Най-важното е, че се усещам добре, не ми беше мъчно душевен. Имах сложена цел и знаех какво би трябвало да направя, с цел да се върна на терена.
Когато Атанасийевич обобщава завършилата година, има единствено един извод - че би трябвало да се не помни.
- Когато проучваме, виждаме, че най-трудните 12 месеца през последните 50 години евентуално са зад нас. Заради короната животът ни се промени. Не можехме да играем волейбол, не можехме да излизаме и се движим обикновено. Нашите шампионати бяха прекратени, не се занимавахме с това, което обичаме най-вече. На никой не му беше елементарно, само че най-важното е да останем положителни, в същинския смисъл на думата, и да забравим всичко, което се е случило. Надявам се, че имунизацията ще работи и всичко ще се възстановява. Със сигурност никой не се нуждаеше от тази 2020 година.
В края на диалога Елица също показва кое е най-голямото й предпочитание за 2021 година.
- Единственото нещо, което поисквам на всички ни, е здравето. Когато имаме това, тогава можем да реализираме всичко останало.
Превод: BGvolleyball.com
- Научих се да приказвам сръбски, въпреки и не толкоз добре, колкото бих желала - признава Елица, само че споделя, че към момента не е удовлетворена от равнището си - Искам да напредна и да приказвам по-добре. Когато се срещнахме за първи път, разговаряхме на италиански, само че не ни устройваше. По-късно сръбският стана наш общ език. Що се отнася до познанията му по български, бих споделила: Докато сме у дома в София, той схваща всичко, не е толкоз зле, само че чакаме да бъде още по-добър. Има още какво да научи.
В момента двамата са в Италия, където Александър играе за Сър Сейфти (Перуджа), а Елица за Савино дел Бене (Скандичи).
- Еци подписа с клуб от Флоренция преди три седмици - изяснява известният като Бата състезател - Много е покрай Перуджа, малко повече от час ни дели, тъй че имаме опция да се виждаме постоянно. Почти всяка седмица единият от нас отива при другия, даже за един ден или една вечер, според от това дали уговорките го разрешават. Хубавото е, че се разбираме и сме наясно, че до момента в който спортуваме професионално, ще ни е мъчно да прекарваме доста време дружно. Винаги чакаме края на сезона, тъй че прекараме дружно най-малко 15 следващи дни. Сега огромното преимущество е, че играем и живеем доста близо, наподобява като че ли не сме разграничени.
Ели споделя, че огромното преимущество в връзките им е, че и двамата са професионални спортисти.
- В нашия спорт постоянно се случва да се връщаш от мачове и да пътуваш нервна и изтощена. Тогава е хубаво да имаш мъж до себе си, който минава през същите неща, с цел да те схваща и да знае по какъв начин да се държи. Той не те допира, в случай че счита, че нямаш потребност, просто те оставя да си починеш. Всичко е доста по-лесно, тъй като се разбирате.
На въпроса по какъв начин е почнало всичко, Александър споделя:
- Запознахме се преди повече от три години. Един съотборник ми описа за нея, след което се пробвах по всевъзможен метод да намеря телефонния й номер. След два или три несполучливи опита тя най-сетне отговори на моето известие. След това се срещнахме през май в Белград, когато тя и тимът й играха другарски мачове със Сърбия. Тогава започнахме връзка, която към този момент навлиза в четвъртата си година. Тя схваща моите отговорности, аз нейните, тъй че мисля, че намерихме салдото и се вижда по какъв начин една двойка би трябвало да действа.
Елица споделя:
- Бата е човек, който хората харесват незабавно щом го видят, същото се случи и на мен. Той постоянно е положителен и деятелен, а аз не съм такава. Често ми се случва да съм тъжна или изнервена и той съумява да ме изкара от това положение за две минути и да ме накара да се усмихна. Той го прави от самото начало и ми припомня, че би трябвало да съм по-позитивна, като него, че не трябва да се смущавам от дребни неща. Той е доста виновен, макар че на пръв взор не наподобява подобен. Прави усещане на момче, което просто би се пошегувало, само че в действителност не е по този начин. Всеки път, когато го помолите за помощ, той ще се отзове, било то дреболия, или нещо по-важно. Мога дълго да приказвам за неговите качества...
Александър употребява още по-топли думи, с цел да опише какъв брой доста значи Ели за него:
- Тя е човек, който се радва на дребните неща, всякога ме чака с усмивка, когато вляза у дома и тя знае по какъв начин да ме обича откровено и безусловно. Мисля, че съм доста благополучен, че имах опцията да се срещна с нея. Никога не бих желал да я изгубя.
Българската волейболистка е най-голямата опора на Атанасийевич отвън терена и най-големият му почитател:
- Мисля, че се нервирам повече, когато виждам мачовете му, в сравнение с когато играя свои. Спомням си финалния, изключително когато водеха с 2:0, а след това изгубиха, и аз безусловно плаках. Преди това изгубих на полуфиналите в италианското състезание и не ми беше толкоз мъчно, колкото когато гледах този мач. Дори, откакто го видях, и какъв брой му е тежко и какъв брой страда... Наистина не мога да претърпявам провалите му елементарно, както и мачове, в които не му подвигат задоволително топки. Тогава се нервирам.
От друга страна, Александър претърпява мачовете, изиграни от Елица по собствен метод:
- Опитвам се да виждам допустимо минимум, тъй като въобще не съм справедлив. Ако тя не направи добър ход, постоянно мисля, че е отговорен някой различен - изяснява Бата с усмивка - Тогава няма да се разстроя, да изключа тв приемника или да отида да играя някоя игра да вземем за пример.
Когато борбата на терена завърши, те постоянно са един до различен, с цел да отпразнуват успеха или да приказват за провалянето, дават си препоръки:
- Той ме поучава повече - споделя Елица - Когато се колебая, че нещо не е ок, или имам проблем в тренировките, запитвам го какво да върша... Той не ме пита такива неща, тъй като е доста убеден и първокласен състезател, няма потребност някой да му споделя нещо по тази тематика. За мен значи доста, че имам подобен волейболист като консултант, тъй като мога да науча доста.
Случвало се е да се окажат и от разнообразни страни на терена. Тогава напряко прехвърчат искри...
- Преди три години, когато бяхме на отмора в Турция, играхме плажен волейбол. Мачът обаче приключи безславно - признава Атанасийевич - Тя спря играта след 15 минути, тъй като ми беше ядосана. Аз съм подобен вид състезател, който непрекъснато предизвика на терена. Тогава също го направих - по табиет. Вече не практикуваме нито един спорт, с цел да не се караме.
Тъй като са решили да не мерят повече силите си на терена, търсят вид да се видят на 7 януари.
- Надявам се, че тази година ще бъда с Ели за нашата Коледа, тъй като не съм сигурен, че фамилията ми ще може да пътува до Италия. Мисля, че професионалните спортисти нормално губят визията за празници, тъй като най-важното за нас е да бъдем оптимално подготвени за мачовете и да запазим здравето си. Всяка година се пробвам да го отбележа по някакъв метод, тъй като в Перуджа има доста сърби, тъй че най-малко ще е хубаво да се съберем с тези хора за два часа. Чувстваме се като семейство.
Елица е човек, който обича празниците и по тази причина споделя, че нищо не може да й попречи да ги чества макар отговорностите си.
- Спомням си по какъв начин беше всичко, когато бях дребна. Веднага свързвам ваканциите с време, по което не се върви на учебно заведение, тъй че е ужасно. Ще има сняг, мраз... Красиви детски мемоари. Въпреки че, даже когато започнах да играя и към този момент не бях вкъщи, фамилията ми пристигна за Коледа. Мисля, че постоянно можете да създадете страхотна атмосфера, в случай че желаете. Ако не може със фамилията, то с приятелите си. Когато желанието е налице, всичко е допустимо. Няма да е като вкъщи, само че несъмнено е хубаво. Дори когато пътувам, се усещам ужасно през тези дни.
Александър е първият, който излиза на терена през 2021 година. Перуджа ще срещне Тренто в италианското състезание през днешния ден (3 януари). В момента тимът му е на първа позиция с резултат 14:2, а в Шампионската лига има две победи и едно проваляне.
- Сезонът стартира съвършено за нас, спечелихме Суперкупата на Италия през октомври. Веднага по-късно спечелихме няколко значими мача. В момента сме първи в таблицата, което сигурно е задачата на клуба. Отборът е основан да печели титли, тъй че се надявам да сме прави, когато най-трудната част от сезона пристигна през март и април. В самото начало на шампионата имаше единствено няколкостотин почитатели, а по-късно в средата на октомври на феновете беше неразрешено да влизат. Много е тъжно да играем мачове без аудитория, тъй като сме привикнали да има почитатели да ни поддържат. Най-важното е сезонът да продължи... Всички се надяваме, че от март, когато всичко свърши и хората се имунизират, залите още веднъж да бъдат цялостни.
Следващият мач на Елица е на 10 януари, когато актуалният й тим среща някогашния - Скандичи против Казалмаджоре. В момента отборът заема четвъртата позиция с резултат 8:3. Имат и три победи в Шампионската лига.
- Върнах се в остарелия си клуб и съм удовлетворена. Познавам съвсем всички девойки, усещам се отлично, желая непрекъснато да се развъртвам. Сезонът като цяло е чудноват, както и чакахме. Знаехме, че може да има спирания, отсрочване на мачове и всичко останало.
Този сезон на Александър беше поверена капитанската лента в Перуджа, което е голямо достижение, имайки поради, че той е чужденец в мощното италианско състезание.
- Да бъдеш капитан на клуба, в който играеш от осем години, е сбъдната фантазия. Израстнахме дружно и мечтаех да бъда капитан. За мен би означавало доста, в случай че печеля Шампионската лига. Готов съм да направя всичко, с цел да го направя. Признавам, възприятието беше необикновено, когато хора от клуба ми споделиха, че ще бъда капитан. Това е огромна чест, само че и голяма отговорност. Ще направя всичко, с цел да извършвам отговорностите си допустимо най-добре.
Тази година и двамата почувстваха силата на незабележим зложелател - коронавирусът, който заегна мощно Италия.
- Положението сега е доста по-добро от преди, всичко е под надзор, тъй като хората са все по-внимателни - изяснява Ели - Научиха се по какъв начин да се държат и че всеки би трябвало да съблюдава ограниченията. Спомням си, че в края на февруари и началото на март, когато пандемията преди малко беше почнала, тогава беше в действителност ужасно. Когато ни затвориха, беше като по време на война. Тогава нещата бяха в действителност зле и в този момент животът продължава съвсем обикновено.
Атанасийевич също се бори с вируса и по време на почивката претърпява интервенция на коляното.
- В края на април се оперирах, желаех да употребявам допустимо най-ползвотворно този интервал на липса на мачове поради ковид и да се опитам да разреша казуса с коляното, който имам от дълго време. Това, от което не се нуждаех, беше да се заразя с вируса, само че го открих в Белград. Възстановяването ми зависеше от това, трябваше да се върна на терена в средата на юли, само че всичко лиши повече време. Едва през септември започнах да упражнявам с тима. Най-важното е, че се усещам добре, не ми беше мъчно душевен. Имах сложена цел и знаех какво би трябвало да направя, с цел да се върна на терена.
Когато Атанасийевич обобщава завършилата година, има единствено един извод - че би трябвало да се не помни.
- Когато проучваме, виждаме, че най-трудните 12 месеца през последните 50 години евентуално са зад нас. Заради короната животът ни се промени. Не можехме да играем волейбол, не можехме да излизаме и се движим обикновено. Нашите шампионати бяха прекратени, не се занимавахме с това, което обичаме най-вече. На никой не му беше елементарно, само че най-важното е да останем положителни, в същинския смисъл на думата, и да забравим всичко, което се е случило. Надявам се, че имунизацията ще работи и всичко ще се възстановява. Със сигурност никой не се нуждаеше от тази 2020 година.
В края на диалога Елица също показва кое е най-голямото й предпочитание за 2021 година.
- Единственото нещо, което поисквам на всички ни, е здравето. Когато имаме това, тогава можем да реализираме всичко останало.
Превод: BGvolleyball.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ