102-годишна украинка: Искам да дочакам победата!
Любов Ярош е на 102 години. Тя е претърпяла Гладомора на Сталин, претърпяла е и Втората международна война. Днес дамата още веднъж живее във война – и плете камуфлажни мрежи за украинските бойци. „ Искам да дочакам успеха. “
Старицата седи на дивана в къщата си и приготвя конците. Недовижда и недочува към този момент, само че продължава да работи – плете камуфлажни мрежи за украинските бойци. 102-годишната Любов Ярош е родена през 1920 година в Пустелники, Житомирска област, а в този момент живее в прилежащото село Ходорков.
Семейството ѝ не било оскъдно. Отглеждали животни – кокошки, свине, крави, коне. Но всичко им било отнето и трансферирано към колхоза. Когато стартира Гладоморът, Любов е единствено на 13 години.
„ Нямаше какво да ядем “, спомня си дамата. „ Някои хора имаха картофи и събираха обелките с кълнове, които още веднъж „ засаждаха “ върху картофи, с цел да се родят други. Така отглеждахме картофи. “
Хората оцелявали с коприва и липа, от които пекли нещо като самун. А чай си правели от цвекло. „ Варяхме чорба от жито – ставаше рядка, само че въпреки всичко беше нещо. Хапваш малко и лягаш “, спомня си старата жена.
От недохранване ръцете и краката на Люба се подували. „ Не можех да вървя, татко ми ме носеше на ръце на открито “, споделя дамата. През нощта я измъчвали кошмари, а родителите ѝ се страхували, че момичето няма да оцелее. По това време доста деца умирали от апетит. „ Умираха в домовете си, а след това мъже идваха да ги изнесат. Натоварваха ги на камиони, след това изкопаваха огромна дупка в земята и ги хвърляха в ямата – по десетина тела погребваха по този начин. “
Любов Ярош имала пет братя и сестри. Най-големият от тях – Михаил – умрял след побой. В едно прилежащо село надзирател го хванал, до момента в който момчето търсело цвекло, което да занесе на фамилията си. А 4-годишната Оля, по-малката сестричка на Люба, умряла от апетит.
От апетит умирали и кравите в колхозите, тъй като никой не ги хранел. Но хората не можели да ядат месото, тъй като то било преднамерено натравяно – заливали го с някаква течност в бутилки с надпис креолин. „ Разрязваха кравата през средата и я заливаха с креолин “, спомня си Любов.
„ За всичките тези ужаси никой в никакъв случай не говореше “, продължава дамата. Хората се страхували, че ще ги хвърлят зад решетките. Умишлено наложеният всеобщ апетит в Украйна през 1932-1933 е дело на руското управление за да бъдат накарани украинските селяни да влязат в колхозите и по едно и също време с това да бъде сломена националната опозиция. За Гладомора в Украйна се заприказва намерено чак след краха на Съветския съюз, а през 2006 година Върховната рада (украинският парламент) призна Гладомора за геноцид над украинския народ. Според преценките на историци в тези години в Украйна са умрели към 4 милиона души.
След Гладомора Любов Ярош претърпява и Втората международна война. На два пъти се опитвали да я отведат на работа в Германия. Но момичето все успявало да избяга. „ Взеха ме там, в Германия, само че аз избягах. После пристигнаха у дома отново да ме вземат. Само че аз взех нож и се самонараних – порязах си ръцете, гърдите, а раните посипах със сол. Страшни пострадвания си предизвиках “, споделя дамата.
Когато почнала Втората международна война, Любов била млада жена. Работила в колхоз, в дъскорезница, научила се даже да обработва нивите с трактор, тъй като мъжете били на фронта. Сега, на 102-годишна възраст, Любов още веднъж претърпява война – експанзията на Русия против Украйна. „ Това е най-лошата война, на никого не поисквам да му се случва “, споделя Любов.
Трима нейни внуци се борят на фронта. Записали са се доброволци. А тя плете маскировъчни мрежи за бойците. Заедно с щерка си към този момент е ушила девет броя. „ Така ще се скриете от врага, момчета. За да не ви победи “, споделя старата жена.
Всеки ден 102-годишната Любов слуша новините и си мечтае всички украински бойци да се върнат живи вкъщи. Но най-вече желае да доживее успеха на Украйна. „ Какво ли не преживяхме – и апетит, и мраз. Но още страдаме. Още чакаме успеха. Искам да я дочакам тази победа. “
Старицата седи на дивана в къщата си и приготвя конците. Недовижда и недочува към този момент, само че продължава да работи – плете камуфлажни мрежи за украинските бойци. 102-годишната Любов Ярош е родена през 1920 година в Пустелники, Житомирска област, а в този момент живее в прилежащото село Ходорков.
Семейството ѝ не било оскъдно. Отглеждали животни – кокошки, свине, крави, коне. Но всичко им било отнето и трансферирано към колхоза. Когато стартира Гладоморът, Любов е единствено на 13 години.
„ Нямаше какво да ядем “, спомня си дамата. „ Някои хора имаха картофи и събираха обелките с кълнове, които още веднъж „ засаждаха “ върху картофи, с цел да се родят други. Така отглеждахме картофи. “
Хората оцелявали с коприва и липа, от които пекли нещо като самун. А чай си правели от цвекло. „ Варяхме чорба от жито – ставаше рядка, само че въпреки всичко беше нещо. Хапваш малко и лягаш “, спомня си старата жена.
От недохранване ръцете и краката на Люба се подували. „ Не можех да вървя, татко ми ме носеше на ръце на открито “, споделя дамата. През нощта я измъчвали кошмари, а родителите ѝ се страхували, че момичето няма да оцелее. По това време доста деца умирали от апетит. „ Умираха в домовете си, а след това мъже идваха да ги изнесат. Натоварваха ги на камиони, след това изкопаваха огромна дупка в земята и ги хвърляха в ямата – по десетина тела погребваха по този начин. “
Любов Ярош имала пет братя и сестри. Най-големият от тях – Михаил – умрял след побой. В едно прилежащо село надзирател го хванал, до момента в който момчето търсело цвекло, което да занесе на фамилията си. А 4-годишната Оля, по-малката сестричка на Люба, умряла от апетит.
От апетит умирали и кравите в колхозите, тъй като никой не ги хранел. Но хората не можели да ядат месото, тъй като то било преднамерено натравяно – заливали го с някаква течност в бутилки с надпис креолин. „ Разрязваха кравата през средата и я заливаха с креолин “, спомня си Любов.
„ За всичките тези ужаси никой в никакъв случай не говореше “, продължава дамата. Хората се страхували, че ще ги хвърлят зад решетките. Умишлено наложеният всеобщ апетит в Украйна през 1932-1933 е дело на руското управление за да бъдат накарани украинските селяни да влязат в колхозите и по едно и също време с това да бъде сломена националната опозиция. За Гладомора в Украйна се заприказва намерено чак след краха на Съветския съюз, а през 2006 година Върховната рада (украинският парламент) призна Гладомора за геноцид над украинския народ. Според преценките на историци в тези години в Украйна са умрели към 4 милиона души.
След Гладомора Любов Ярош претърпява и Втората международна война. На два пъти се опитвали да я отведат на работа в Германия. Но момичето все успявало да избяга. „ Взеха ме там, в Германия, само че аз избягах. После пристигнаха у дома отново да ме вземат. Само че аз взех нож и се самонараних – порязах си ръцете, гърдите, а раните посипах със сол. Страшни пострадвания си предизвиках “, споделя дамата.
Когато почнала Втората международна война, Любов била млада жена. Работила в колхоз, в дъскорезница, научила се даже да обработва нивите с трактор, тъй като мъжете били на фронта. Сега, на 102-годишна възраст, Любов още веднъж претърпява война – експанзията на Русия против Украйна. „ Това е най-лошата война, на никого не поисквам да му се случва “, споделя Любов.
Трима нейни внуци се борят на фронта. Записали са се доброволци. А тя плете маскировъчни мрежи за бойците. Заедно с щерка си към този момент е ушила девет броя. „ Така ще се скриете от врага, момчета. За да не ви победи “, споделя старата жена.
Всеки ден 102-годишната Любов слуша новините и си мечтае всички украински бойци да се върнат живи вкъщи. Но най-вече желае да доживее успеха на Украйна. „ Какво ли не преживяхме – и апетит, и мраз. Но още страдаме. Още чакаме успеха. Искам да я дочакам тази победа. “
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ