Любов Панайотова: Безлюдните територии в България няма да седят така при тази промяна на климат, войни и наплив
Любов Панайотова, шеф на Фондация Европейски Институт, в изявление в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
В студиото при мен към този момент е Любов Панайотова – шеф на Фондация Европейски Институт. Г-жа Панайотова е зам.-министър на стопанската система от 1999 до 2001 година и член на главния екип за присъединението на България към Европейския съюз, началник на следните четири работни групи: свободно придвижване на артикули, индустриална политика, дребни и междинни предприятия и отбрана на потребителите. Както ви подсказах доскоро, с нея ще си приказваме за миграцията, политиката в региона на миграцията. Знаете, една от основните цели на Европейския съюз е далновидната, всеобхватна европейска политика точно в тази област: миграцията, убежището, учредена на взаимност несъмнено. Политиката в региона на миграцията има за цел да откри уравновесен метод както към законната, по този начин и към нерегламентираната имиграция. И в този момент за политиката на Европейския съюз в тази област беседваме с госпожа Панайотова. Активизира ли България напъните си въобще в тази посока?
Активизира не е точната дума, която бихме могли да използваме, тъй като в действителност до преди напълно малко години България съвсем не усещаше никакъв мигрантски напън, нито тогава, когато беше най-голямата вълна в 2015 година, потоците минаваха през нашата страна. И като че и се мълчеше на тази тематика, тя беше малко тематиката табу. Но с течение на времето, в процеса на активизирането най-сетне да се присъединим към Шенген, да потвърдим, че " Гранична полиция “ извършва своите функционалности на границата, че миграционната политика е в синхрон с тази на Съюза, и заради обстоятелството, че след Комисията " Юнкер “ се създаде една нова, както ви е споменахте, тотално ново виждане и идея за миграцията, това не съответствува единствено с интеграционен развой, макар че той е доста значим, ние виждаме че в цяла Европа дефицита работна ръка, демографската рецесия удря доста мощно, България е една от най-ощетените страни. Така че тази тематика изплува, без значение от политическите рецесии, икономическите и най-много войната през последната година в Украйна, тъй като тогава пък са засилва една друга инструкция, неизползвана в границите на миграционната политика, за краткотрайната протекция, която ще изтече след една година и ще забележим какво ще вършим.
Както споделих, вие сте шеф на Фондация Европейски Институт. С какво се занимава вашият институт сега?
За региона " Миграция “ ние работим по редица планове, и то от 2013 година, с разнообразни разбори, най-много образование. Под формата на образование ние образоваме най-вече чиновници на Министерство на вътрешните работи, на другите организации, които се занимават. В момента приготвяме и тече един план, който се занимава с проблематиката, обвързвана с непридружените малолетни и малолетни лица, тъй като това е една доста огромна група. Ние виждаме във всяка група незаконни мигранти, които прекосяват страната ни, и се хванати, тъй като доста огромна част не виждаме – те минават единствено, и това основава безпокойствие в сътрудниците. Видяхме позицията на Австрия, Холандия, само че и други страни безусловно безмълвно сочат с пръст, че България може да направи малко повече старания да спре тази незаконна вълна. И постоянно измежду тях има малолетни и малолетни деца, най-вече момчета.
Какво може да направи обаче страната ни в този миг? Г-жо Панайотова, какви образци може да дадем? Много постоянно сме чували: миграцията би трябвало сполучливо да бъде ръководена, само че като че ли у нас това не се реализира. Как можем да се сложим с едни други страни, близки до нас да вземем за пример, какви образци може да бъдат приложени и у нас?
Има положителни образци в западните страни, има доста положителни примерни и в България, когато хората макар страната са сполучливи интегрирани. Давам образец незабавно с една прелестна лекарка в " Пирогов “, която е невролог, и която съумя да помогне на моята майка за инсулта й, и която е от Афганистан и търси леговище тук. Много постепенно върви процесът в нас. Първо законодателството ни е доста разпокъсано и основава опция да се поясняват превратно.
Има Закон за чужденците, Закона за убежищата и временната закрива, има законодателство, което е в самоличността за документите. И това всичкото трябва да събере на едно място и да се кодифицира. Също и закрилата на тези малолетни деца, за които говорихме доскоро, и които изискват по някакъв метод особено внимание и грижа, тъй като те изчезват, безусловно не се знае къде отиват.
А има ли потенциала страната ни да се оправи с този проблем?
Разбира се, че имаме потенциал, тъй като имаме образеца на голям брой страни, които са на подложени на доста по-голям напън миграционен, като Италия, като Гърция, и които се оправят. А при тях в действителност в стотици хиляди пъти са повече хората, които са интегрирани. Ние изградихме избрани центрове, центрове които са от затворен вид, където хора, които са под някакво съмнение, които не считаме, че ще получат леговище, обитават под надзора на Министерство на вътрешните работи. И други, които са към Държавната организация за леговище и протекция, която е център с отворен вид, които хора щом са подали молбата, и тяхната молба се преглежда, това евентуално се обмисля даването на леговище и протекция за тях, и те могат краткотрайно да получат всичките права, които имате вие и аз, с изключение на характерни, като гласоподаване и други такива, където техните са лимитирани.
Но те имат право на образование, обучение, имат право на работа, на равностойно възнаграждение, осигуровки, имат право да употребяват опазването на здравето, което вас и аз употребяваме, и така нататък да не ги изреждам. Но всичкото това, още веднъж споделям, то е разбъркано в доста друго законодателство. Отделно, че с цел да може да се откри и да му се даде евентуално жилище за даден миг до момента в който си стъпи на краката, това е уместно за региони, които са обезлюдени. В провинцията има доста дребни селища, където къщите пустеят и са доста удачни. Това е вменено на кметовете – да подписват такива съглашения с търсещите или получили към този момент протекция. И всичкото това е написано в една доста хубава разпоредба, която не е обезпечена с никакво финансиране, т.е. нямаме финансовата поставка. А Европейският съюз дава големи средства за това, просто би трябвало доста по-интелигентно да се стиковат тези две страни.
Ние имаме потребност от работна ръка. Вече се видя, че България има потребност от неквалифицирана работна ръка. И до момента в който преди известно време говорихме за приключване на мозъци, нашите мозъци, с кои могат да бъдат, както ви споделих, висококвалифицирани лекари и сменени, идващи от разнообразни страни и бягащи от война, преследвания по религиозни, заради други аргументи, ние би трябвало да се замислим в действителност по какъв начин да населим малко повече нашата страна, не да даваме единствено превес на българите отвън територията на България, които някой желаят да се върнат, само че някои не желаят да се върнат. Но даже и тези, които желаят да се върнат, тези всичките неща, които ви споделих, че би трябвало да бъдат предоставени: опазване на здравето, обучение на децата им, право на труд, да могат да им се дават и на тях.
Да ви разбирам, че страната не съумява сполучливо да се оправи и да ръководи миграцията у нас, и както ми казахте в предварителния диалог, в случай че ние не успеем, то миграцията ще стартира да ни ръководи.
Да, тъй като нашата територия е доста привлекателна и е малко населена…
Безлюдна.
Да, безлюдни територии има доста в нашата страна, и те няма да седят по този начин при тази смяна на климат, войни и напор, който виждаме от Африка. И взривът на раждаемост, който Африка е към този момент над 1 милиард континентът.
Говорим си за политиката на Европейския съюз в региона на миграцията и убежището, и по-конкретно за страната ни, за България, прави ли въобще някакви старания страната ни да приобщи мигранти, по какъв начин в действителност ние одобряваме тези хора, по какъв начин се държим с тях. Трудно ни е, мъчно ни е да привикваме може би с тази наклонност, която от ден на ден я следим у нас, има от ден на ден мигранти, хора, които търсят леговище. Вие дадохте образци, положителни образци с хора, които са се интегрирали в нашето общество. Ще разясняваме и новината от през днешния ден, а точно че поданици на Харманли упорстват Министерство на вътрешните работи да поеме защитата на бежанския лагер. Г-жо Панайотова, по какъв начин гледате вие на този проблем – не знам дали тъкмо проблем да го нарека, на това искане?
Това е несъмнено недоумение на законодателството и проблематиката. Както загатнах първоначално, има затворен вид места за мигранти и такива, които са към Агенцията за бежанците, които са от отворен вид. Когато си получил и се преглеждат твоите документи, ти си минал през избрани изследвания, през избрани изследвания както по линия Министерство на вътрешните работи, по този начин и с преводачи, и са прегледали твоите документи, които нормално липсват, само че са се убедили в искреността на това, което се споделя, и документите са придвижват по-натам. През това време няма кой да се грижи за тези хора. Те остават или на улицата в ръцете на престъпността и би трябвало да вършат нещо, с цел да се изхранват. И тук е това, което споделях – би трябвало незабавно да им се помогне да могат да си намерят жилище, да излязат да работят, с цел да вземат квартира, да я заплащат и така нататък И считам, че хората в Харманли, тъй като Харманли е един доста дребен към този момент град, те виждат този огромен център, който се цялостни от хора, търсещи леговище.
И сега се охранява от частна компания.
Охранява, само че той е на свободен режим, те излизат денем.
Да.
И аз по-скоро мисля, че те считат, че щом Министерство на вътрешните работи поеме защитата, ще затворят центъра, т.е. те няма да могат да вървят в града.
Тогава не може да приказваме за човечност, за взаимност.
Естествено, че не можем. И би трябвало доста работа, самообладание, уточнения – вие, като публицисти и посредници, че ние имаме потребност от тази работна ръка. Просто през тази призма да се гледа. Това са хора като нас, естествено, с доста друга просвета. Но децата би трябвало да се научат да четат. Те са първи. Ние, когато посещаваме такива РПЦ-та, центрове за приемане, и играем с тях – те са жадни за нещо, техният съвсем цялостен живот минава в път, в някакви нещастия, които са толкоз злополучни, и когато се озоват в такива центрове, една топка, един обръч. Те приказват и превеждат на родителите си, те приказват прелестен български към този момент, тъй като имат тази опция. Така че това са хора, които могат да се интегрират и да дойдат да работят и да живеят в България, когато получат малко по-бързо избрани документи, да им се изработят и да могат да получат този статут на леговище.
Да. Разкажете ми още малко за вашата активност и за този плана в региона на миграцията.
Проектът се споделяше " Толерантно общество “. Ние правихме съответни клипчета, посещавахме тези центрове, най-много с цел да има спортни мероприятия, с цел да работим с деца, да им описваме какво е Европейският съюз, какво е България, малко информация за нашата просвета, за традициите ни. Карахме ги да играят техни танци. Показахме им…
Можем да си бъдем взаимно потребни, да научим и ние от тях нещо, да.
Точно по този начин, да. Показвахме им наши танци, фолклора, приказки и в това минаваха избрани игри. Там има доста психолози, които работят на терен, тъй като това са хора, и изключително децата, с избрани контузии. Има учители, които учат на български език. Но най-добре се интегрират, още веднъж споделям, когато те могат да посещават и да се включат в нашите учебни заведения.
В студиото при мен към този момент е Любов Панайотова – шеф на Фондация Европейски Институт. Г-жа Панайотова е зам.-министър на стопанската система от 1999 до 2001 година и член на главния екип за присъединението на България към Европейския съюз, началник на следните четири работни групи: свободно придвижване на артикули, индустриална политика, дребни и междинни предприятия и отбрана на потребителите. Както ви подсказах доскоро, с нея ще си приказваме за миграцията, политиката в региона на миграцията. Знаете, една от основните цели на Европейския съюз е далновидната, всеобхватна европейска политика точно в тази област: миграцията, убежището, учредена на взаимност несъмнено. Политиката в региона на миграцията има за цел да откри уравновесен метод както към законната, по този начин и към нерегламентираната имиграция. И в този момент за политиката на Европейския съюз в тази област беседваме с госпожа Панайотова. Активизира ли България напъните си въобще в тази посока?
Активизира не е точната дума, която бихме могли да използваме, тъй като в действителност до преди напълно малко години България съвсем не усещаше никакъв мигрантски напън, нито тогава, когато беше най-голямата вълна в 2015 година, потоците минаваха през нашата страна. И като че и се мълчеше на тази тематика, тя беше малко тематиката табу. Но с течение на времето, в процеса на активизирането най-сетне да се присъединим към Шенген, да потвърдим, че " Гранична полиция “ извършва своите функционалности на границата, че миграционната политика е в синхрон с тази на Съюза, и заради обстоятелството, че след Комисията " Юнкер “ се създаде една нова, както ви е споменахте, тотално ново виждане и идея за миграцията, това не съответствува единствено с интеграционен развой, макар че той е доста значим, ние виждаме че в цяла Европа дефицита работна ръка, демографската рецесия удря доста мощно, България е една от най-ощетените страни. Така че тази тематика изплува, без значение от политическите рецесии, икономическите и най-много войната през последната година в Украйна, тъй като тогава пък са засилва една друга инструкция, неизползвана в границите на миграционната политика, за краткотрайната протекция, която ще изтече след една година и ще забележим какво ще вършим.
Както споделих, вие сте шеф на Фондация Европейски Институт. С какво се занимава вашият институт сега?
За региона " Миграция “ ние работим по редица планове, и то от 2013 година, с разнообразни разбори, най-много образование. Под формата на образование ние образоваме най-вече чиновници на Министерство на вътрешните работи, на другите организации, които се занимават. В момента приготвяме и тече един план, който се занимава с проблематиката, обвързвана с непридружените малолетни и малолетни лица, тъй като това е една доста огромна група. Ние виждаме във всяка група незаконни мигранти, които прекосяват страната ни, и се хванати, тъй като доста огромна част не виждаме – те минават единствено, и това основава безпокойствие в сътрудниците. Видяхме позицията на Австрия, Холандия, само че и други страни безусловно безмълвно сочат с пръст, че България може да направи малко повече старания да спре тази незаконна вълна. И постоянно измежду тях има малолетни и малолетни деца, най-вече момчета.
Какво може да направи обаче страната ни в този миг? Г-жо Панайотова, какви образци може да дадем? Много постоянно сме чували: миграцията би трябвало сполучливо да бъде ръководена, само че като че ли у нас това не се реализира. Как можем да се сложим с едни други страни, близки до нас да вземем за пример, какви образци може да бъдат приложени и у нас?
Има положителни образци в западните страни, има доста положителни примерни и в България, когато хората макар страната са сполучливи интегрирани. Давам образец незабавно с една прелестна лекарка в " Пирогов “, която е невролог, и която съумя да помогне на моята майка за инсулта й, и която е от Афганистан и търси леговище тук. Много постепенно върви процесът в нас. Първо законодателството ни е доста разпокъсано и основава опция да се поясняват превратно.
Има Закон за чужденците, Закона за убежищата и временната закрива, има законодателство, което е в самоличността за документите. И това всичкото трябва да събере на едно място и да се кодифицира. Също и закрилата на тези малолетни деца, за които говорихме доскоро, и които изискват по някакъв метод особено внимание и грижа, тъй като те изчезват, безусловно не се знае къде отиват.
А има ли потенциала страната ни да се оправи с този проблем?
Разбира се, че имаме потенциал, тъй като имаме образеца на голям брой страни, които са на подложени на доста по-голям напън миграционен, като Италия, като Гърция, и които се оправят. А при тях в действителност в стотици хиляди пъти са повече хората, които са интегрирани. Ние изградихме избрани центрове, центрове които са от затворен вид, където хора, които са под някакво съмнение, които не считаме, че ще получат леговище, обитават под надзора на Министерство на вътрешните работи. И други, които са към Държавната организация за леговище и протекция, която е център с отворен вид, които хора щом са подали молбата, и тяхната молба се преглежда, това евентуално се обмисля даването на леговище и протекция за тях, и те могат краткотрайно да получат всичките права, които имате вие и аз, с изключение на характерни, като гласоподаване и други такива, където техните са лимитирани.
Но те имат право на образование, обучение, имат право на работа, на равностойно възнаграждение, осигуровки, имат право да употребяват опазването на здравето, което вас и аз употребяваме, и така нататък да не ги изреждам. Но всичкото това, още веднъж споделям, то е разбъркано в доста друго законодателство. Отделно, че с цел да може да се откри и да му се даде евентуално жилище за даден миг до момента в който си стъпи на краката, това е уместно за региони, които са обезлюдени. В провинцията има доста дребни селища, където къщите пустеят и са доста удачни. Това е вменено на кметовете – да подписват такива съглашения с търсещите или получили към този момент протекция. И всичкото това е написано в една доста хубава разпоредба, която не е обезпечена с никакво финансиране, т.е. нямаме финансовата поставка. А Европейският съюз дава големи средства за това, просто би трябвало доста по-интелигентно да се стиковат тези две страни.
Ние имаме потребност от работна ръка. Вече се видя, че България има потребност от неквалифицирана работна ръка. И до момента в който преди известно време говорихме за приключване на мозъци, нашите мозъци, с кои могат да бъдат, както ви споделих, висококвалифицирани лекари и сменени, идващи от разнообразни страни и бягащи от война, преследвания по религиозни, заради други аргументи, ние би трябвало да се замислим в действителност по какъв начин да населим малко повече нашата страна, не да даваме единствено превес на българите отвън територията на България, които някой желаят да се върнат, само че някои не желаят да се върнат. Но даже и тези, които желаят да се върнат, тези всичките неща, които ви споделих, че би трябвало да бъдат предоставени: опазване на здравето, обучение на децата им, право на труд, да могат да им се дават и на тях.
Да ви разбирам, че страната не съумява сполучливо да се оправи и да ръководи миграцията у нас, и както ми казахте в предварителния диалог, в случай че ние не успеем, то миграцията ще стартира да ни ръководи.
Да, тъй като нашата територия е доста привлекателна и е малко населена…
Безлюдна.
Да, безлюдни територии има доста в нашата страна, и те няма да седят по този начин при тази смяна на климат, войни и напор, който виждаме от Африка. И взривът на раждаемост, който Африка е към този момент над 1 милиард континентът.
Говорим си за политиката на Европейския съюз в региона на миграцията и убежището, и по-конкретно за страната ни, за България, прави ли въобще някакви старания страната ни да приобщи мигранти, по какъв начин в действителност ние одобряваме тези хора, по какъв начин се държим с тях. Трудно ни е, мъчно ни е да привикваме може би с тази наклонност, която от ден на ден я следим у нас, има от ден на ден мигранти, хора, които търсят леговище. Вие дадохте образци, положителни образци с хора, които са се интегрирали в нашето общество. Ще разясняваме и новината от през днешния ден, а точно че поданици на Харманли упорстват Министерство на вътрешните работи да поеме защитата на бежанския лагер. Г-жо Панайотова, по какъв начин гледате вие на този проблем – не знам дали тъкмо проблем да го нарека, на това искане?
Това е несъмнено недоумение на законодателството и проблематиката. Както загатнах първоначално, има затворен вид места за мигранти и такива, които са към Агенцията за бежанците, които са от отворен вид. Когато си получил и се преглеждат твоите документи, ти си минал през избрани изследвания, през избрани изследвания както по линия Министерство на вътрешните работи, по този начин и с преводачи, и са прегледали твоите документи, които нормално липсват, само че са се убедили в искреността на това, което се споделя, и документите са придвижват по-натам. През това време няма кой да се грижи за тези хора. Те остават или на улицата в ръцете на престъпността и би трябвало да вършат нещо, с цел да се изхранват. И тук е това, което споделях – би трябвало незабавно да им се помогне да могат да си намерят жилище, да излязат да работят, с цел да вземат квартира, да я заплащат и така нататък И считам, че хората в Харманли, тъй като Харманли е един доста дребен към този момент град, те виждат този огромен център, който се цялостни от хора, търсещи леговище.
И сега се охранява от частна компания.
Охранява, само че той е на свободен режим, те излизат денем.
Да.
И аз по-скоро мисля, че те считат, че щом Министерство на вътрешните работи поеме защитата, ще затворят центъра, т.е. те няма да могат да вървят в града.
Тогава не може да приказваме за човечност, за взаимност.
Естествено, че не можем. И би трябвало доста работа, самообладание, уточнения – вие, като публицисти и посредници, че ние имаме потребност от тази работна ръка. Просто през тази призма да се гледа. Това са хора като нас, естествено, с доста друга просвета. Но децата би трябвало да се научат да четат. Те са първи. Ние, когато посещаваме такива РПЦ-та, центрове за приемане, и играем с тях – те са жадни за нещо, техният съвсем цялостен живот минава в път, в някакви нещастия, които са толкоз злополучни, и когато се озоват в такива центрове, една топка, един обръч. Те приказват и превеждат на родителите си, те приказват прелестен български към този момент, тъй като имат тази опция. Така че това са хора, които могат да се интегрират и да дойдат да работят и да живеят в България, когато получат малко по-бързо избрани документи, да им се изработят и да могат да получат този статут на леговище.
Да. Разкажете ми още малко за вашата активност и за този плана в региона на миграцията.
Проектът се споделяше " Толерантно общество “. Ние правихме съответни клипчета, посещавахме тези центрове, най-много с цел да има спортни мероприятия, с цел да работим с деца, да им описваме какво е Европейският съюз, какво е България, малко информация за нашата просвета, за традициите ни. Карахме ги да играят техни танци. Показахме им…
Можем да си бъдем взаимно потребни, да научим и ние от тях нещо, да.
Точно по този начин, да. Показвахме им наши танци, фолклора, приказки и в това минаваха избрани игри. Там има доста психолози, които работят на терен, тъй като това са хора, и изключително децата, с избрани контузии. Има учители, които учат на български език. Но най-добре се интегрират, още веднъж споделям, когато те могат да посещават и да се включат в нашите учебни заведения.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ