Любов от пръв поглед. Любов, която те кара да вървиш

Любов от пръв взор. Любов, която те кара да вървиш напред. Любов за цялостен живот. Теодор Салпаров, който остави душата и сърцето си на терена. Либерото на България, което реализира доста и което даде доста. Теодор Салпаров, който цяла България обича.

В предаването " Зала на славата " ви представяме един от най-големите спортисти на България - някогашният волейболен национал Теодор Салпаров. Роден в Габрово през 1982 година, само че израстнал във Вършец, той извървява пътя към международната спортна сцена, където оставя ярка диря.

" Висок съм 1.86. Нямаше да порасна повече, колкото и да ми се искаше да мога да играя на поста 4, като нападател. Треньорите предцениха, че виждат огромно бъдеще като либеро. В един миг си го обикнах поста либеро и до през днешния ден не скърбя. Като либеро реализирах неповторими триумфи и на клубно равнище и с националния тим. А като нападател сигурно нямаше да имам такова бъдеще ", стартира описа си Салпаров.

" Аз съм доста благополучен от кариерата ми и особено на поста либеро, тъй като тия страсти, които изживях, тези триумфи, които завоювах и на тези всичките олимпиади, четири международни, седем европейски, две олимпиади. Особено на Олимпиадата да видиш всички най-хубави спортисти от целия свят, от всички типове спорта, беше неповторима тръпка ", показа той.
Дамян Колев: Бленджини ни накара да се фокусираме върху днешния ден
Бившето либеро счита, че Дамян Колев е заслужен заместител на неговия пост.

" Дамян, както и целият тим, направиха нещо феноменално, още веднъж цяла България беше волейбол ", безапелационен е той.

Салпаров прави дебют с националния отбор в Световната лига във Варна в мача против Сърбия.

" Тези два мача победихме, тогава огромни имена играеха за сърбите, като Никола Гърбич, като Иван Милкович. Но беше огромно напрежение, тъй като тогавашното либеро Даниел Пеев, титулярното, получи травма. И имах шанса да го заместя и съумях да изиграя два доста положителни мача, които ни класираха за първи път на финалите на Световната лига ", изясни той.

" Аз постоянно си харесвах моята позиция. Тогава дори ми е и първата премия за най-хубав бранител през 2003 година в Мадрид. Тогава дори кумир ми беше Серджо Сантош, либерото на Бразилия, откакто съумях да спася повече топки от него, това в действителност подсказваше, че имам бъдеще на този пост и то по този начин и стана ", описа той.

Волейболният път на Теодор Салпаров стартира от залата на ЦСКА.

" Отидох да аплайвам с футбол. Но не ме одобриха, дали поради това, че нямах връзки или не съм бил задоволително надарен за футбола, не покрих нормативите. И майка ми сподели, по този начин и сме тук, дай да минем през волейболната зала. Отидохме, направих всичко, което ми споделиха, харесаха ме хората и по този начин потегли моята кариера ", разкри той.

В България Салпаров е притежател на Купата на България с ЦСКА, както и повторен първенец с " алените ". С Нефтохимик Бургас също е първенец на страната и притежател на Купата и Суперкупата на България. Записва и паметни победи с ЦСКА в Шампионската лига.

" Стигнахме даже до четвъртфинал в Европа. И тогава бяха в действителност неповторими спомените, тъй като цялата футболна агидка идваше там да ни поддържа. Само с позитивни хубави страсти са ми моите спомените от ЦСКА, а и това е клубът, който ме построи като играч ", показа Теодор Салпаров.

Салпаров прави и доста сполучлива кариера в чужбина. За първи път излиза на открито през 2004 година. Играе за Луч Москва, Динамо Москва, Сургут, Галатасарай, Лион, Зенит Казан.

" В Зенит стигнах до върха на моята кариера на клубно равнище, тъй като играх с в действителност най-хубавите играчи и за най-хубавия тим за тези времена освен в Европа, само че и в света. Това ми е най-хубавият престой като триумфи, тъй като имахме две години без изгубен мач в съветското състезание. Но преди този момент минах и през Галатасарай, Лион Франция, тогава пък бяхме с Владо Николов като съотборници. Същото беше хубаво преживяване, имахме също не неприятни триумфи, само че в Зенит съумях да реализира това, което мечтае всеки един състезател. Пак се върнах в Русия и завърших към този момент кариерата си в Хебър Пазарджик ", описа либерото.

Салпаров е сребърен и бронзов медалист от Шампионската лига с Динамо. Златен медалист от Шампионската лига със Зенит (Казан) през 2015, 2016, 2017 година.

Какво му харесва във волейбола?

" Едно от нещата, което постоянно ми е харесвало, че волейболът е групов тип спорт. Различни характери, някои сложни, някои по-меки. И там към този момент ролята на треньора е доста значима, с цел да може да сплоти всички да мислят като едно цяло и да извършват тактическите инструкции на треньора. Волейболът за мен е една от интелигентните и хубави игри, тъй като няма и доста физически конфликти. Така че аз съм супер благополучен от това, че съумях да направя доста добра кариера и зад граница и в националния тим. И волейболът ми даде доста ", заключи Салпаров.

Бившият национал има бронзови медали с България от международното през 2006 година и от европейското три години по-късно. Играе на Олимпийските игри в Пекин 2008, където приключваме пети и в Лондон 2012, когато България заема четвърто място.

Салпаров показа, че най-силна точно е страстта, когато чуеш химна и когато играеш за България.

" Тръпката, страстта, преживяването е нещо неповторимо. Несравнимо ", сподели той.

Бившият национал счита, че другарството е по-ценно от медалите.

" Медалите остават някъде във витрината у дома, а другарството е за цялостен живот ", счита Салпаров.

Сълзите от наслада или от отчаяние са повече?

" Зависи по какъв начин го огледа човек, тъй като аз съумях през четири-пет генерации да мина и последните триумфи, изключае момчетата, които играха край на международно в този момент, последните медали са свързани с моето присъединяване тогава. През 2006 година на международното състезание - бронз, 2007-а на Световна купа, този бронз пък ни разреши да отидем на Олимпиадата 2008-а в Пекин, моята първа Олимпиада, и след това 2009 година е последният бронз от европейско състезание, това е тима, можеше да играе край и да завоюва европейското. "

" Към 8 изгубени полуфинала във всички шампионати, Световна лига, международно, Олимпиади, европейски шампионати, това може би е най-обидното, че не можах да изиграя с националния тим край на огромен конгрес, което беше доста огромна фантазия, само че по този начин е било писано. Но не скърбя, толкоз съществени триумфи и три медала да имаш с националния тим, не е по никакъв начин малко, само че се надяваме, че в този момент тези момчета ще имат още доста шансове да играят финали и да ги печелят това, което нашето потомство не можа ", заключи той.

Салпаров счита, че България е имала късмет да играе на край на Игрите в Лондон 2012:

" Играхме целия шампионат доста непрекъснато, мал късмет с Русия, загубихме този полуфинал, само че в последна сметка, страстта и тръпката си остава, несъмнено и разочарованието и съжалението, че не сме могли да създадем освен това. По-скоро скърбя за Токио, че водехме на Бразилия във Варна 2:0, имахме и мачбол, съумяха да ни извърнат 3:2, тогава е другото страдание, че можех да отида на трета Олимпиада. "

На въпроса би ли извървял още веднъж пътя от Вършец до залата на ЦСКА, до международната сцена, той отговори:

" Разбира се. Колкото пъти да имам опцията, бих го извървял този път, тъй като в действителност доста ми даде в живота това нещо като състезател, контактите, които натрупах, другарствата и хубавите страсти. Любовта към спорта, към почитателите, към сътрудниците. Това беше главното. На доста хора бих желал да кажа благодаря. Аз за това съм и групов състезател. Благодаря на всички сътрудници, които са играли с мен и на всички треньори за невероятните страсти и триумфи, които сме изживяли дружно. "