Не е аз вярване: Най-търсеното от милионерите се отглежда с гайда в Родопите ВИДЕО
Любов към животните, традициите, работата, баирите. Всичко под звуците на гайда. Да отглеждаш най-търсеното за трапезата на „ милионерите “ от Арабския свят. И то да загива… Една история от Родопите, споделя 24Родопи.
Валери Калеканов - самообразован реализатор на кабагайда, родопчанин с дълбоки корени, един от последните „ мохикани “ измежду животновъдите.
Отглежда над 500 овце от изчезващата към този момент порода – среднородопска, в момчилградското село Чуково.
Всичко това благодарение на своя 70-годишен татко, за който в действителност към този момент ви разказахме - „ истинският “ чобанин, неговото удивително куче Шаро и скъпата му помощ за стадото.
Онова бордър коли, което съумява да върне овцете от километри в планината.
Стадо след 12 години гурбет зад граница
Самият Валери е четвърто потомство животновъд, чийто жанр произлиза от смолянското село Гърнати, по-известно като „ инкубатора “ на животновъдите. Вероятно това е и повода след 12 години в чужбина да се върне и избере пътя на овцевъд в Родопите.
„ За Коледа се прибрах, сякаш на отмора. Обаче, по този начин стана, че това бащиното, дядовото, вроденото отглеждане на животни като тръпка ме завладя и останах.
За страдание с всяка минала година нещата станаха все по-трудни, само че продължаваме да се борим. Ние сме последните „ мохикани “ в този бранш.
Имам възприятието, че след нас няма да останат животновъди “, споделя с тъга мъжът и продължава да ни споделя, по какъв начин макар неволите устоява.
„ В момента са 400 майки, само че се е стигало и до 450 и по този начин общо с агнетата са наброявали до 800 бройки.
Цялото стадо отглеждаме единствено двамата с татко ми, заради липса на работна ръка. Няма искащи за тази работа, особено за нашия бранш овцевъдството, а той е най-тежкият в отглеждането на животни “, твърди Калеканов.
Най-болезнената тематика е реализирането на продукцията…
„ Винаги, когато пристигна това време, сърцата ни са свити. Причината е, че производителят е губещ, а крайният консуматор е ощетеният “, споделя родопчанинът.
Трудностите не го пречупват, бори се до дъно, а повода е любовта към животните.
„ Овцевъдството е краста. Който се захване веднъж с този бранш не може да се откаже, само че това са единствено хора, които милеят за животните, обичат ги. Ето, татко ми, на 70 години е, несъмнено ще си отиде с тях “, добавя Валери.
Истината е, че родопските агнета и по-специално тези, от рядката и към този момент изчезваща среднородопска порода, са едни от най-предпочитаните, даже в международен мащаб. Те пасат по хълмовете в планината, където има богато многообразие от билки.
Няма по какъв начин това да не се отрази на качествата на месото. Нещо повече, те са извънредно търсени в арабския свят. Лошото е, че макар даденостите, браншът оцелява на ръба…
Валери Калеканов - самообразован реализатор на кабагайда, родопчанин с дълбоки корени, един от последните „ мохикани “ измежду животновъдите.
Отглежда над 500 овце от изчезващата към този момент порода – среднородопска, в момчилградското село Чуково.
Всичко това благодарение на своя 70-годишен татко, за който в действителност към този момент ви разказахме - „ истинският “ чобанин, неговото удивително куче Шаро и скъпата му помощ за стадото.
Онова бордър коли, което съумява да върне овцете от километри в планината.
Стадо след 12 години гурбет зад граница
Самият Валери е четвърто потомство животновъд, чийто жанр произлиза от смолянското село Гърнати, по-известно като „ инкубатора “ на животновъдите. Вероятно това е и повода след 12 години в чужбина да се върне и избере пътя на овцевъд в Родопите.
„ За Коледа се прибрах, сякаш на отмора. Обаче, по този начин стана, че това бащиното, дядовото, вроденото отглеждане на животни като тръпка ме завладя и останах.
За страдание с всяка минала година нещата станаха все по-трудни, само че продължаваме да се борим. Ние сме последните „ мохикани “ в този бранш.
Имам възприятието, че след нас няма да останат животновъди “, споделя с тъга мъжът и продължава да ни споделя, по какъв начин макар неволите устоява.
„ В момента са 400 майки, само че се е стигало и до 450 и по този начин общо с агнетата са наброявали до 800 бройки.
Цялото стадо отглеждаме единствено двамата с татко ми, заради липса на работна ръка. Няма искащи за тази работа, особено за нашия бранш овцевъдството, а той е най-тежкият в отглеждането на животни “, твърди Калеканов.
Най-болезнената тематика е реализирането на продукцията…
„ Винаги, когато пристигна това време, сърцата ни са свити. Причината е, че производителят е губещ, а крайният консуматор е ощетеният “, споделя родопчанинът.
Трудностите не го пречупват, бори се до дъно, а повода е любовта към животните.
„ Овцевъдството е краста. Който се захване веднъж с този бранш не може да се откаже, само че това са единствено хора, които милеят за животните, обичат ги. Ето, татко ми, на 70 години е, несъмнено ще си отиде с тях “, добавя Валери.
Истината е, че родопските агнета и по-специално тези, от рядката и към този момент изчезваща среднородопска порода, са едни от най-предпочитаните, даже в международен мащаб. Те пасат по хълмовете в планината, където има богато многообразие от билки.
Няма по какъв начин това да не се отрази на качествата на месото. Нещо повече, те са извънредно търсени в арабския свят. Лошото е, че макар даденостите, браншът оцелява на ръба…
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ