Как се разбива най-отчаяната съветска парашутистка
Любов Берлин назовава деня, в който е срещнала Сталин, най-хубавия ден в живота си.
Тя доста желае да изненада „бащата на народите“ и заплаща за това с живота си.
Безстрашна
„Казват, че съм смела. Разхождайки се късно вечер, не се опасявам ни минимум. Никога не съм се страхувала от вода. На всяко непознато място мога да скачам и да плувам“ – по този начин за себе си Любов Берлин – една от най-хубавите руски парашутистки и евентуално най-отчаяната измежду тях.
Любов Берлин (1915 – 1936)Архивна фотография
Още от първия си скок с парашут на 17-годишна възраст небето е нейният втори дом. Работи като машинописка във вестник „Правда“ и прекарва цялото си свободно време на летището.
Неведнъж по време на скоковете си Берлин е била на косъм от гибелта поради неверни калкулации или неочаквана смяна в метеорологичните условия: приземява се на дървета или на покриви, а един път даже се забива в покрива на висока постройка – пожарникарите я избавят, като я издърпват през отворения прозорец. Въпреки това тя още веднъж и още веднъж храбро се издига в небето.
През 1935 година Любов става първата жена в международния парашутизъм, скочила от планер. „Трудността при планера е, че би трябвало да си доста деликатен, когато скачаш“, Берлин: „Ако си нервозен, сигурно ще направиш нещо погрешно. Всяко придвижване би трябвало да е съвършено синхронизирано.
Любимите ѝ скокове са забавените, които е изпълнявала от височина 3000 и 5000 м. Парашутът не се отваря незабавно след скачането от самолета, а след несъмнено време. Това е доста рисково занятие, защото ускоряващият се спортист, забавяйки прекалено много, рискува да изгуби ориентировка и да падне на земята като камък.
Обещание към Сталин
Ивано Шагин/Sputnik
Любов Берлин е необикновен образец за триумф в руския парашутизъм. Става същински занаятчия на занаята, създава нови техники за правене на скокове и ги преподава на учениците си.
Името на известната атлетка не изчезва от страниците на вестниците и, несъмнено, в Кремъл също се чува за нея. През есента на 1935 година Люба съумява да се срещне с членове на руското държавно управление и със самия „баща на народите“ Йосиф Сталин по време на визитата им в Централния аероклуб в Москва.
„Винаги ще си припомням за този ден като за най-щастливия в живота ми“, парашутистката: „Когато другарят Сталин ми стисна ръката, бях доста обезпокоен. Но мекият взор на лидера, нежната му бащинска усмивка незабавно отстраниха всякакво безпокойствие.
Тогава омагьосаната Любов дава обещание на „вожда“ да сложи нов връх. Опитът да го стори ще ѝ коства живота.
Съдбовен ден
Б.Е. Вдовенко
На 26 март 1936 година Любов Берлин идва на Люберецкото летище дружно с партньорката си Тамара Иванова, която назовава „парашутна сестра“. Момичетата са в ужасно въодушевление, смеят се и се майтапят доста.
Задачата им е да скочат от 5000 метра, да паднат за 80 секунди и да отворят парашутите си на 1000 метра. Въпреки това, по всичко проличава, че спортистите са се надявали на повече.
Кореспондентът на вестник „Красный спорт“ Лазар Бронтман, който участвал на аерогарата, в дневника си: „По-късно фотографите описаха, че откакто се качила в самолета, Иванова се смеела радостно и крещяла: „Няма да го отворя на повече от 100 метра!“ (ако това е правилно, то явно повода е, че Камнев отваря парашута си на на 250 м от земята, Евсеев – на 200 м, а Евдокимов – на 150 м)“.
От своя страна Берлин декларира: „Това ще бъде 50-ият ми скок – по едно и също време връх и юбилей“. Неин общ прочут предава молбата ѝ към Бронтман да ѝ помогне да напише писмо до Сталин след полета, в което да съобщи, че обещанието е изпълнено.
Самолетът със спортистите излетява, само че феновете не съумяват да дочакат парашутите в небето. Телата на Берлин и Иванова, лежащи на 400 м едно от друго, скоро са открити в заснежено поле, с полуотворени парашути. Медицинският обзор демонстрира, че Люба има счупени съвсем всички кости, а всички ребра на Тамара са потрошени.
Хронометърът на Иванова демонстрира 91,7 секунди. По незнайни аргументи тя дърпа въжето съвсем 12 секунди по-късно, в сравнение с е трябвало, на височина единствено 200 метра над земята.
Б.Е. Вдовенко
На 29 март в Дома на печата в Москва се състои прощална гала за парашутистите, на която участват няколко хиляди души. Сталин не се появява на церемонията.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Тя доста желае да изненада „бащата на народите“ и заплаща за това с живота си.
Безстрашна
„Казват, че съм смела. Разхождайки се късно вечер, не се опасявам ни минимум. Никога не съм се страхувала от вода. На всяко непознато място мога да скачам и да плувам“ – по този начин за себе си Любов Берлин – една от най-хубавите руски парашутистки и евентуално най-отчаяната измежду тях.
Любов Берлин (1915 – 1936)Архивна фотография
Още от първия си скок с парашут на 17-годишна възраст небето е нейният втори дом. Работи като машинописка във вестник „Правда“ и прекарва цялото си свободно време на летището.
Неведнъж по време на скоковете си Берлин е била на косъм от гибелта поради неверни калкулации или неочаквана смяна в метеорологичните условия: приземява се на дървета или на покриви, а един път даже се забива в покрива на висока постройка – пожарникарите я избавят, като я издърпват през отворения прозорец. Въпреки това тя още веднъж и още веднъж храбро се издига в небето.
През 1935 година Любов става първата жена в международния парашутизъм, скочила от планер. „Трудността при планера е, че би трябвало да си доста деликатен, когато скачаш“, Берлин: „Ако си нервозен, сигурно ще направиш нещо погрешно. Всяко придвижване би трябвало да е съвършено синхронизирано.
Любимите ѝ скокове са забавените, които е изпълнявала от височина 3000 и 5000 м. Парашутът не се отваря незабавно след скачането от самолета, а след несъмнено време. Това е доста рисково занятие, защото ускоряващият се спортист, забавяйки прекалено много, рискува да изгуби ориентировка и да падне на земята като камък.
Обещание към Сталин
Ивано Шагин/Sputnik Любов Берлин е необикновен образец за триумф в руския парашутизъм. Става същински занаятчия на занаята, създава нови техники за правене на скокове и ги преподава на учениците си.
Името на известната атлетка не изчезва от страниците на вестниците и, несъмнено, в Кремъл също се чува за нея. През есента на 1935 година Люба съумява да се срещне с членове на руското държавно управление и със самия „баща на народите“ Йосиф Сталин по време на визитата им в Централния аероклуб в Москва.
„Винаги ще си припомням за този ден като за най-щастливия в живота ми“, парашутистката: „Когато другарят Сталин ми стисна ръката, бях доста обезпокоен. Но мекият взор на лидера, нежната му бащинска усмивка незабавно отстраниха всякакво безпокойствие.
Тогава омагьосаната Любов дава обещание на „вожда“ да сложи нов връх. Опитът да го стори ще ѝ коства живота.
Съдбовен ден
Б.Е. Вдовенко На 26 март 1936 година Любов Берлин идва на Люберецкото летище дружно с партньорката си Тамара Иванова, която назовава „парашутна сестра“. Момичетата са в ужасно въодушевление, смеят се и се майтапят доста.
Задачата им е да скочат от 5000 метра, да паднат за 80 секунди и да отворят парашутите си на 1000 метра. Въпреки това, по всичко проличава, че спортистите са се надявали на повече.
Кореспондентът на вестник „Красный спорт“ Лазар Бронтман, който участвал на аерогарата, в дневника си: „По-късно фотографите описаха, че откакто се качила в самолета, Иванова се смеела радостно и крещяла: „Няма да го отворя на повече от 100 метра!“ (ако това е правилно, то явно повода е, че Камнев отваря парашута си на на 250 м от земята, Евсеев – на 200 м, а Евдокимов – на 150 м)“.
От своя страна Берлин декларира: „Това ще бъде 50-ият ми скок – по едно и също време връх и юбилей“. Неин общ прочут предава молбата ѝ към Бронтман да ѝ помогне да напише писмо до Сталин след полета, в което да съобщи, че обещанието е изпълнено.
Самолетът със спортистите излетява, само че феновете не съумяват да дочакат парашутите в небето. Телата на Берлин и Иванова, лежащи на 400 м едно от друго, скоро са открити в заснежено поле, с полуотворени парашути. Медицинският обзор демонстрира, че Люба има счупени съвсем всички кости, а всички ребра на Тамара са потрошени.
Хронометърът на Иванова демонстрира 91,7 секунди. По незнайни аргументи тя дърпа въжето съвсем 12 секунди по-късно, в сравнение с е трябвало, на височина единствено 200 метра над земята.
Б.Е. Вдовенко На 29 март в Дома на печата в Москва се състои прощална гала за парашутистите, на която участват няколко хиляди души. Сталин не се появява на церемонията.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ