Това е само началото на битката за доходите на българина
Любослав Костов
Първо, дебатът за ценообразуването не може да бъде стеснен до сухи статистически индикатори. Концепцията за „ обективна цена “ (justum pretium) е в основите на европейската цивилизационна и икономическа мисъл още от XIII век. Още Тома Аквински споделя, че цената не е просто пресечна точка на търсене и предложение, а морална категория, която би трябвало да подсигурява оцеляването на купувача и справедливото заплащане за труда на продавача.
Векове по-късно Адам Смит в „ Богатството на народите “ и изключително в „ Теория на нравствените усеща “ декларира, че пазарът не може да действа в честен вакуум. Свободната конкуренция е допустима единствено върху пиедестал от етични правила. Когато икономическите субекти изоставят моралните категории, пазарната стопанска система дегенерира в див капитализъм, доминиран от монополи и картели. Днес в България следим точно този „ посредствен вид конкуренция “, при който облагата се извлича не посредством нововъведения и успеваемост, а посредством употреба на потребителската накърнимост.
Второ, една година говорех на непознат език. Една година обикалях студията, снимах етикети по веригите и показвах двойни разлики в цените на шоколада в дребните и огромните магазини. Една година четох поръчкови публикации за себе си - че не запознат съм стопанска система, че тревожа хората, че „ пазарът щял да се саморегулира “. Е, видяхме по какъв начин се саморегулира. Регулира се по този начин, че приходите ни изтекоха в свръхпечалби.
Трето, в бюджетната комисия на Народното събрание се случи нещо историческо. Изведнъж - о, знамение! И президент, и министър председател, и министри, и депутати проговориха едно и също. Всички заедно откриха, че в България има далавера, че надценките са галактически и че „ невидимата ръка на пазара “ в действителност е нечия ръка, бръкнала надълбоко в джоба на българския служащ.
Да, законопроектите имат потребност от доработване. Има елементи за прецизиране, има потребност от окончателен уред на доста от категориите. Но посоката е тази. Сега е значимо да не позволим тези закони да се трансфорат в скъсана ограда, през която спекулата отново да си минава. Битката занапред стартира. Но през днешния ден към този момент никой не се смее на фотосите ми с шоколадите. Днес към този момент всички търсят решение. Продължаваме напред, тъй като приходите на хората са над догмите от учебниците!
Отдавна дублирам едно и също - когато пазарът спре да храни хората и стартира да ги оглозгва, страната не е просто наблюдаващ, тя е длъжна да бъде регулатор. Законопроектите за изменение на законите за КЗП и Комисия за защита на конкуренцията за преодоляване на цените на храните са добра първа стъпка. Тя е нужна, с цел да се спре свободията в огромните търговски вериги. Но дано не се заблуждаваме – това е единствено началото на борбата за приходите на българина.
Свободната стопанска система изисква правила, а не безредица. Не може да приказваме за „ невидимата ръка на пазара “, когато тя е бръкнала надълбоко в празния джоб на пенсионера или на работещия човек. Време е да спрем да робуваме на канони от учебниците и да погледнем действителността в очите. Държавата би трябвало да подсигурява, че никой не натрупа свръхпечалби на гърба на обществената бедност. Битката за обективни цени занапред следва. И аз няма да спра да приказвам за това, до момента в който не забележим действителни резултати, а освен предизборни обещания.
Фейсбук
Първо, дебатът за ценообразуването не може да бъде стеснен до сухи статистически индикатори. Концепцията за „ обективна цена “ (justum pretium) е в основите на европейската цивилизационна и икономическа мисъл още от XIII век. Още Тома Аквински споделя, че цената не е просто пресечна точка на търсене и предложение, а морална категория, която би трябвало да подсигурява оцеляването на купувача и справедливото заплащане за труда на продавача.
Векове по-късно Адам Смит в „ Богатството на народите “ и изключително в „ Теория на нравствените усеща “ декларира, че пазарът не може да действа в честен вакуум. Свободната конкуренция е допустима единствено върху пиедестал от етични правила. Когато икономическите субекти изоставят моралните категории, пазарната стопанска система дегенерира в див капитализъм, доминиран от монополи и картели. Днес в България следим точно този „ посредствен вид конкуренция “, при който облагата се извлича не посредством нововъведения и успеваемост, а посредством употреба на потребителската накърнимост.
Второ, една година говорех на непознат език. Една година обикалях студията, снимах етикети по веригите и показвах двойни разлики в цените на шоколада в дребните и огромните магазини. Една година четох поръчкови публикации за себе си - че не запознат съм стопанска система, че тревожа хората, че „ пазарът щял да се саморегулира “. Е, видяхме по какъв начин се саморегулира. Регулира се по този начин, че приходите ни изтекоха в свръхпечалби.
Трето, в бюджетната комисия на Народното събрание се случи нещо историческо. Изведнъж - о, знамение! И президент, и министър председател, и министри, и депутати проговориха едно и също. Всички заедно откриха, че в България има далавера, че надценките са галактически и че „ невидимата ръка на пазара “ в действителност е нечия ръка, бръкнала надълбоко в джоба на българския служащ.
Да, законопроектите имат потребност от доработване. Има елементи за прецизиране, има потребност от окончателен уред на доста от категориите. Но посоката е тази. Сега е значимо да не позволим тези закони да се трансфорат в скъсана ограда, през която спекулата отново да си минава. Битката занапред стартира. Но през днешния ден към този момент никой не се смее на фотосите ми с шоколадите. Днес към този момент всички търсят решение. Продължаваме напред, тъй като приходите на хората са над догмите от учебниците!
Отдавна дублирам едно и също - когато пазарът спре да храни хората и стартира да ги оглозгва, страната не е просто наблюдаващ, тя е длъжна да бъде регулатор. Законопроектите за изменение на законите за КЗП и Комисия за защита на конкуренцията за преодоляване на цените на храните са добра първа стъпка. Тя е нужна, с цел да се спре свободията в огромните търговски вериги. Но дано не се заблуждаваме – това е единствено началото на борбата за приходите на българина.
Свободната стопанска система изисква правила, а не безредица. Не може да приказваме за „ невидимата ръка на пазара “, когато тя е бръкнала надълбоко в празния джоб на пенсионера или на работещия човек. Време е да спрем да робуваме на канони от учебниците и да погледнем действителността в очите. Държавата би трябвало да подсигурява, че никой не натрупа свръхпечалби на гърба на обществената бедност. Битката за обективни цени занапред следва. И аз няма да спра да приказвам за това, до момента в който не забележим действителни резултати, а освен предизборни обещания.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ