Любопитство, откривателство, проучване на нови територии са неща, които може

Любопитство, откривателство, изследване на нови територии са неща, които може да ни наподобяват пребогато човешки, но те идват от дълбините на животинската ни природа. Тази теза може да звучи удивително за мнозина, само че задоволително обстоятелства я поддържат. Тя не трябва да ни наскърбява, таман в противен случай – доказателство е, че това са ни същностно присъщи неща. Вярно, че доста от животинските миграции са свързани с изискванията на живот и им го диктуват инстинктите. Банален е образецът с птиците, прелитащи големи дистанции за презимуване. Качулатите пингвини, морският слон и десетки животни, обитаващи ледени територии, изминават хиляди километри, с цел да стигнат до места, където могат да се развъждат. В търсенето на храна животните изминават големи дистанции, опознават околната среда и се учат да се оправят с нея. Това е поривът да се движат, вършат го в името на поколението и оцеляването. В търсене на по-добри условия. Подгонени от потребността. Това е част от битката за живот.

Нима при хората е доста по-различно?Големите човешки миграции към Америките и Австралия са стимулирани точно от търсенето на по-добър живот, оцеляването и размножаването на рода, на обособения човек. Хората са прекосявали големи пространства от вода и суша, да да стигнат до плодородни земи, да отглеждат там в благополучие потомството си, да избягат от глада, мизерията, войните и заболяванията, от политически и религиозни гонения в своите страни. Друг въпрос е до каква степен упованията им са се оправдали. С сходни претекстове е и надалеч по-ранното Велико преселение на народите, част от което е идването на прабългарите до днешните ни земи. Отново оцеляване – от нападатели, търсене на по-добър климат и по-плодородни земи. За номадските нации това е и метод на живот – изоставят мястото, чиито запаси са изчерпани и отиват на ново.

Потребността от пътешествие, пътешестване и проучване не е нещо ново. Движеща мощ е любознанието. Интересът да знаеш, да схванеш какво има по-нататък, оттатък оня рид, след тази планина, зад хоризонта. Древните нации, които са се хвърляли с първобитните си лодки в окена, без да знаят какво има оттатък него. Великите пътешественици и откриватели на нови земи са били водени точно от неудържимата мощ на това - да видиш, да научиш. Порив толкоз мощен, че у обособени хора той е надделявал над различен не по-малко всесилен инстинкт – за оцеляване.

И за животните, и за хората в частност любознанието като причина за любознателността е средството, посредством което те опознават обкръжаващия ги свят, с цел да се пазят, приспособяват или водят война в него. Да, при индивида не е доста по-различно по принцип. Само че стигнал други равнища в развиването си, от време на време самодоволно мислещ се за стопанин на природата, индивидът може да се разреши любознателността не само, с цел да оцелява, а и намирайки в нея чистото наслаждение. Това е то удовлетворението от откриване „ тайните “ на околния свят, неговото схващане и осмисляне – последното е към този момент в действителност доста и единствено човешко деяние.

Така че колкото и да считаме любознанието, откривателството и проучаването на непознатото за страни от човешката ни природа толкоз те идват и от животинската ни същина. Заложени са от съзидателните сили на природата. Това ги прави още по-същностни. Затова да не ги заглушаваме, а да се вслушваме в тези пориви. Да се отворим за тях и да ги последваме. За образец могат да ни служат децата, за тях те са присъщи. Да останем по детски любопитни, откриватели, да умеем да се удивяваме!