Вальо Михов: Никога не съм бил с маска в живота си
Любопитно Вальо Михов: Никога не съм бил с маска в живота си Бухалът напусна шоуто съвсем месец преди финала на „ Маскираният артист “ 
11 ноември 2019, 17:38 
Вальо Михов: Никога не съм бил с маска в живота си
Холи Бери сподели изваяните си коремни мускули (СНИМКА)
Липсата на секс води до тези здравословни проблеми
11.11 – какво е смисъла на днешната дата съгласно нумерологията
Херцогините в черно: Кейт и Меган на значимо събитие
Честито! Зейнеб Маджурова стана майка
Учени: Самотата е по-смъртоносна от 15 цигари дневно
10 дами, които стават все по-привлекателни през годините
алентин Михов се оказа следващата изненада в шоуто „ Маскираният певец” и беше оголен под маската на Бухалът. След оспорван край с Шапката, той трябваше да разкрие самоличността си в събота вечер. Последната ария, която той изпя бе „ Мурка” на известния съветски реализатор Владимир Висоцки.
За страстите след свалянето на маската, както и за тактиката, което е имал при избора си на песни описа Валентин Михов за Vesti.bg.
- Панелистите, и изключително Гала, доста Ви похвалиха за избор на песни в шоуто. Как се спряхте на тези песни и имахте ли тактичност за избора им?
- Ако би трябвало да бъда почтен – не, нямах. Оставях концепциите сами да дойдат. И те идваха основно вечер. Важно ми беше хората да се усмихват и да им основа въодушевление.
- Малцина в България могат да се похвалят, че са носители на медал „ Стара Планина “. Защо избрахте точно него за предмет, който да Ви показа на сцената на „ Маскираният артист “?
- Аз имах няколко хрумвания, само че най-после орденът завоюва. Аз имам доста скъпи неща, изключително свързани с футбола. Притеснявах се, че ще стане малко самохвално. За мен в това шоу бе най-важна страстта. Дори на едно от осъществяванията аз си поплаках. Много ме зарадва отношението и на панелистите и на водещите.
- Бухалът е мъдра и величествена птица. Маската допълваше ли Вашата същина? Какво Ви даде и какво Ви взе тя?
- Аз в никакъв случай не съм бил с маска в живота си. Винаги съм бил очи в очи с хората. Човек като гледа някого в очите се вижда дали е същински или не е. Маската ти дава едно преимущество. Имаш може би един два хода напред. За това при мен маската на сцената дори бе малко по-притеснителна.
- В една от последните улики споменахте, че сте бил „ един до друг на сцената с едни от най-известите имена на сцената като артисти “. Какво тъкмо имахте поради с тази улика и за какво тя бе значима за облика Ви?
- Аз имам доста другари на музикалната сцена. Аз персонално за първи път излизам на сцената. Познавам се с доста реализатори – Богдана Караджова, Стефан Димитров, Йорданка Христова, Орлин Горанов и доста други. Даже съм работил с великата Лили Иванова. На отбелязването на мои рождени дни доста от тях участваха. Над двайсет, трийсет величия да са на твоя рожден ден беше огромна страст. И то не като на концерт – когато на някой му дойдеше музата изпяваше по някоя ария. Обичам хората да се усещат фактически като на рожден ден, а не като на концерт. Много обичам всички тези хора.
- Заложихте на жанр в борбата Ви с гласовитата Роза. Какво съгласно Вас не Ви доближи, с цел да успехите и този път?
- Аз персонално отидох за шоу. Като чух единствено какви артисти има измежду останалите маски, очевидно е, че някои от тях с това си вадят хляба. Щастлив съм, че участвах. Това не е състезание кой какъв брой може да пее. Тук бе значимо колкото се може повече да скриеш самоличността си под маската. При мен обаче разпознаването стана бързо и аз си мисля, че с уликите и с това, че футболът е известна игра. Никога не съм бил подобен комплексар да си помисля, че аз съм известен от единствено себе си. Защото някои, които имат самостоятелни качества – артисти, спортисти в самостоятелните спортове – да, те са известни с помощта на себе си. Докато аз съм известен първо поради тази прелестна игра футбола, а това че съм направил някои неща добавя да те познават хората. Но в случай че не бях във футбола нямаше да я има тази известност.
Топ 7 герои в „ Маскираният артист “
- Залагахте най-вече на български песни, имахте британско и съветско осъществяване. Коя щеше да е идната ария на Бухала, в случай че беше останал на сцената на „ Маскираният артист “?
- Когато бях овчарче. (запява).
- Панелистите ви дефинираха като пълководец. Радва ли Ви това и каква беше тактиката Ви за присъединяване Ви в шоуто?
- Стратегията ми беше да не се изложа. (смее се). Бях обезпокоен все едно съм на изпит. И то като се има поради останалите надарени участници. Аз не съм артист, то си проличава, само че се стараех да пея вярно.
- Като същински експерт в областта на футбола, който е отборна игра, Вие пожелахте триумф на всички останали участници. Кой от тях обаче бихте желали да видите на финала?
- За мен Розата е доста мощен участник. И не го споделям, тъй като бяхме изправени в борба един против различен. Гарванът също е мощна птица, мощна като присъединяване.
- Докато Вие бяхте отпред на Българския футболен съюз, националният ни тим доближи най-големия си триумф – четвърто място на международното състезание през 1994 година в Съединени американски щати. Кои са най-големите Ви триумфи в персонален проект и какъв брой „ червени картона “ получихте ?
- Червени картони съм получавал много, и то в последните години. Първо получих един червен картон за това, че не желая да ходя в избрана посока и да съм дисциплиниран и да се причисля към избрана партия. Много тежък картон, с последици, напълно прям съм. Други червени картони съм получавал от другари, на които съм се доверявал. Човек би трябвало да поставя малко защитни стени. Много ненавиждам измените. Но щастливите моменти в моя живот са доста повече от алените картони.
- Феърплейът е значим за футбола и за спорта като цяло. Доколко почтена игра е допустима и в живота?
- За мен е допустима. Искал съм постоянно да бъда постоянно обективен и да виждам хората в очите без маска. И несъмнено мисля, че съм го постигнал. В цялата страна виждам едни откровени очи, които ме гледат, едно доверие. Без да се величая, само че очевидно съм оставил някаква диря. Защото огромните са точно тези имена от 94-та. В този миг аз помогнах с обединяването. С това, че създадохме едно семейство. Да, не са длъжни всеки да обича другия. Не се правех на шеф. Може би с това способствах, само че това бяха огромни имена във футбола. Щастлив съм, че съм бил в най-хубавите моменти на българския футбол. Може би най-хубавият. Лошото е, че приказваме към този момент 25 години в минало време.
- Дали има бъдеще?
- Аз съм оптимист. Трябва да има бъдеще. Трябва да погледнем обратно и да забележим къде са комплицирани нещата. Казвал съм го нееднократно – би трябвало да намерим тези, които създават футболистите. Педагозите и психолозите ни липсват. И аз персонално съм имал такива треньори, които първо са желали да ме повъзпитат малко. И за това тези велики футболисти, с които се гордеем в този момент, загатват своите треньори. В България има гении, просто би трябвало да бъдат открити.
- „ Маскираният артист “ е……
- Едно прелестно предаване.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Александра Грамова Маскираният певец
11 ноември 2019, 17:38 Вальо Михов: Никога не съм бил с маска в живота си
Холи Бери сподели изваяните си коремни мускули (СНИМКА)
Липсата на секс води до тези здравословни проблеми
11.11 – какво е смисъла на днешната дата съгласно нумерологията
Херцогините в черно: Кейт и Меган на значимо събитие
Честито! Зейнеб Маджурова стана майка
Учени: Самотата е по-смъртоносна от 15 цигари дневно
10 дами, които стават все по-привлекателни през годините
алентин Михов се оказа следващата изненада в шоуто „ Маскираният певец” и беше оголен под маската на Бухалът. След оспорван край с Шапката, той трябваше да разкрие самоличността си в събота вечер. Последната ария, която той изпя бе „ Мурка” на известния съветски реализатор Владимир Висоцки.
За страстите след свалянето на маската, както и за тактиката, което е имал при избора си на песни описа Валентин Михов за Vesti.bg.
- Панелистите, и изключително Гала, доста Ви похвалиха за избор на песни в шоуто. Как се спряхте на тези песни и имахте ли тактичност за избора им?
- Ако би трябвало да бъда почтен – не, нямах. Оставях концепциите сами да дойдат. И те идваха основно вечер. Важно ми беше хората да се усмихват и да им основа въодушевление.
- Малцина в България могат да се похвалят, че са носители на медал „ Стара Планина “. Защо избрахте точно него за предмет, който да Ви показа на сцената на „ Маскираният артист “?
- Аз имах няколко хрумвания, само че най-после орденът завоюва. Аз имам доста скъпи неща, изключително свързани с футбола. Притеснявах се, че ще стане малко самохвално. За мен в това шоу бе най-важна страстта. Дори на едно от осъществяванията аз си поплаках. Много ме зарадва отношението и на панелистите и на водещите.
- Бухалът е мъдра и величествена птица. Маската допълваше ли Вашата същина? Какво Ви даде и какво Ви взе тя?
- Аз в никакъв случай не съм бил с маска в живота си. Винаги съм бил очи в очи с хората. Човек като гледа някого в очите се вижда дали е същински или не е. Маската ти дава едно преимущество. Имаш може би един два хода напред. За това при мен маската на сцената дори бе малко по-притеснителна.
- В една от последните улики споменахте, че сте бил „ един до друг на сцената с едни от най-известите имена на сцената като артисти “. Какво тъкмо имахте поради с тази улика и за какво тя бе значима за облика Ви?
- Аз имам доста другари на музикалната сцена. Аз персонално за първи път излизам на сцената. Познавам се с доста реализатори – Богдана Караджова, Стефан Димитров, Йорданка Христова, Орлин Горанов и доста други. Даже съм работил с великата Лили Иванова. На отбелязването на мои рождени дни доста от тях участваха. Над двайсет, трийсет величия да са на твоя рожден ден беше огромна страст. И то не като на концерт – когато на някой му дойдеше музата изпяваше по някоя ария. Обичам хората да се усещат фактически като на рожден ден, а не като на концерт. Много обичам всички тези хора.
- Заложихте на жанр в борбата Ви с гласовитата Роза. Какво съгласно Вас не Ви доближи, с цел да успехите и този път?
- Аз персонално отидох за шоу. Като чух единствено какви артисти има измежду останалите маски, очевидно е, че някои от тях с това си вадят хляба. Щастлив съм, че участвах. Това не е състезание кой какъв брой може да пее. Тук бе значимо колкото се може повече да скриеш самоличността си под маската. При мен обаче разпознаването стана бързо и аз си мисля, че с уликите и с това, че футболът е известна игра. Никога не съм бил подобен комплексар да си помисля, че аз съм известен от единствено себе си. Защото някои, които имат самостоятелни качества – артисти, спортисти в самостоятелните спортове – да, те са известни с помощта на себе си. Докато аз съм известен първо поради тази прелестна игра футбола, а това че съм направил някои неща добавя да те познават хората. Но в случай че не бях във футбола нямаше да я има тази известност.
Топ 7 герои в „ Маскираният артист “
- Залагахте най-вече на български песни, имахте британско и съветско осъществяване. Коя щеше да е идната ария на Бухала, в случай че беше останал на сцената на „ Маскираният артист “?
- Когато бях овчарче. (запява).
- Панелистите ви дефинираха като пълководец. Радва ли Ви това и каква беше тактиката Ви за присъединяване Ви в шоуто?
- Стратегията ми беше да не се изложа. (смее се). Бях обезпокоен все едно съм на изпит. И то като се има поради останалите надарени участници. Аз не съм артист, то си проличава, само че се стараех да пея вярно.
- Като същински експерт в областта на футбола, който е отборна игра, Вие пожелахте триумф на всички останали участници. Кой от тях обаче бихте желали да видите на финала?
- За мен Розата е доста мощен участник. И не го споделям, тъй като бяхме изправени в борба един против различен. Гарванът също е мощна птица, мощна като присъединяване.
- Докато Вие бяхте отпред на Българския футболен съюз, националният ни тим доближи най-големия си триумф – четвърто място на международното състезание през 1994 година в Съединени американски щати. Кои са най-големите Ви триумфи в персонален проект и какъв брой „ червени картона “ получихте ?
- Червени картони съм получавал много, и то в последните години. Първо получих един червен картон за това, че не желая да ходя в избрана посока и да съм дисциплиниран и да се причисля към избрана партия. Много тежък картон, с последици, напълно прям съм. Други червени картони съм получавал от другари, на които съм се доверявал. Човек би трябвало да поставя малко защитни стени. Много ненавиждам измените. Но щастливите моменти в моя живот са доста повече от алените картони.
- Феърплейът е значим за футбола и за спорта като цяло. Доколко почтена игра е допустима и в живота?
- За мен е допустима. Искал съм постоянно да бъда постоянно обективен и да виждам хората в очите без маска. И несъмнено мисля, че съм го постигнал. В цялата страна виждам едни откровени очи, които ме гледат, едно доверие. Без да се величая, само че очевидно съм оставил някаква диря. Защото огромните са точно тези имена от 94-та. В този миг аз помогнах с обединяването. С това, че създадохме едно семейство. Да, не са длъжни всеки да обича другия. Не се правех на шеф. Може би с това способствах, само че това бяха огромни имена във футбола. Щастлив съм, че съм бил в най-хубавите моменти на българския футбол. Може би най-хубавият. Лошото е, че приказваме към този момент 25 години в минало време.
- Дали има бъдеще?
- Аз съм оптимист. Трябва да има бъдеще. Трябва да погледнем обратно и да забележим къде са комплицирани нещата. Казвал съм го нееднократно – би трябвало да намерим тези, които създават футболистите. Педагозите и психолозите ни липсват. И аз персонално съм имал такива треньори, които първо са желали да ме повъзпитат малко. И за това тези велики футболисти, с които се гордеем в този момент, загатват своите треньори. В България има гении, просто би трябвало да бъдат открити.
- „ Маскираният артист “ е……
- Едно прелестно предаване.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Александра Грамова Маскираният певец Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ