Чернобил я превърна в шампион, а не в жертва
Любопитно Чернобил я трансформира в първенец, а не в жертва Вижте вдъхновяващата история на една параолимпийска шампионка 
16 януари 2020, 09:02 
Чернобил я трансформира в първенец, а не в жертва
Утре е Антоновден, какво би трябвало да знаем авансово
„ В този ден аз съм роден… ”. Чий е този откъс?
Проучване разкрива половите стремежи на хората през 2020
Супа за закуска ни прави по-силни от всеки път
Китаец се опита да изнесе 200 живи скорпиона от Шри Ланка
32 години обич: Том Ханкс и Рита Уилсън
Честито! Енджи Касабие стана майка
ксана Мастърс печели сребро в ски бягането на Зимните параолимпийски игри през 2014 година в Сочи. Това не е първото ѝ огромно отличие от олимпийски игри, само че е изключително особено, пишат от Би Би Си.
ВИЖТЕ ОКСАНА МАСТЪРС, КОЯТО НЕ ПОЗВОЛИ НА УВРЕЖДАНИЯТА ДА СЛОМЯТ НЕЙНИЯ ДУХ
Оксана Мастърс - история за кураж, мощ и доста борбен дух
Докато тя стои на подиума, звучи химнът на Украйна поради спечелилата златен орден - Людмила Павленко. Самата Мастърс е родена в Украйна през 1989 година - три години след атомната злополука в Чернобил. Момичето се ражда с няколко физически увреждания, в резултат на радиацията.
На Олимпиадата в Сочи Оксана се състезава за Съединени американски щати - страната, в която е израснала. Тя е осиновена там от една самотна майка.
"Не завоювах златен орден, само че чувството бе като че ли го спечелвам ".
Моментът на Оксана обаче настава четири години по-късно. Два от петте медала, които тя печели в Пьонгчанг през 2018 година, са златни. Тази година в Токио тя ще се състезава на параолимпийски игри за пети път.
Това ще бъде още една глава от невероятния живот на Оксана.
Историята стартира в едно украинско сиропиталище, което е дом на момичето до навършване на 7-годишна възраст.
Ето и описа на самата Оксана:
"Имам положителни и неприятни мемоари. Помня поля от слънчогледи. Не знам дали тъй като бях мъничка, само че ми изглеждаха големи. Също по този начин имаше сливово дърво. Тъй като не получавахме доста храна, крадяхме сливи и слънчогледови семки. Сега всякога, когато видя слънчогледи, се изпълвам с позитивни страсти. Защото всичко, което четете за източноевропейските сиропиталища, е много тъкмо. Добре помня острата болежка от апетит в стомаха ".
View this post on Instagram A post shared by Oksana Masters
16 януари 2020, 09:02 Чернобил я трансформира в първенец, а не в жертва
Утре е Антоновден, какво би трябвало да знаем авансово
„ В този ден аз съм роден… ”. Чий е този откъс?
Проучване разкрива половите стремежи на хората през 2020
Супа за закуска ни прави по-силни от всеки път
Китаец се опита да изнесе 200 живи скорпиона от Шри Ланка
32 години обич: Том Ханкс и Рита Уилсън
Честито! Енджи Касабие стана майка
ксана Мастърс печели сребро в ски бягането на Зимните параолимпийски игри през 2014 година в Сочи. Това не е първото ѝ огромно отличие от олимпийски игри, само че е изключително особено, пишат от Би Би Си.
ВИЖТЕ ОКСАНА МАСТЪРС, КОЯТО НЕ ПОЗВОЛИ НА УВРЕЖДАНИЯТА ДА СЛОМЯТ НЕЙНИЯ ДУХ
Оксана Мастърс - история за кураж, мощ и доста борбен дух
Докато тя стои на подиума, звучи химнът на Украйна поради спечелилата златен орден - Людмила Павленко. Самата Мастърс е родена в Украйна през 1989 година - три години след атомната злополука в Чернобил. Момичето се ражда с няколко физически увреждания, в резултат на радиацията.
На Олимпиадата в Сочи Оксана се състезава за Съединени американски щати - страната, в която е израснала. Тя е осиновена там от една самотна майка.
"Не завоювах златен орден, само че чувството бе като че ли го спечелвам ".
Моментът на Оксана обаче настава четири години по-късно. Два от петте медала, които тя печели в Пьонгчанг през 2018 година, са златни. Тази година в Токио тя ще се състезава на параолимпийски игри за пети път.
Това ще бъде още една глава от невероятния живот на Оксана.
Историята стартира в едно украинско сиропиталище, което е дом на момичето до навършване на 7-годишна възраст.
Ето и описа на самата Оксана:
"Имам положителни и неприятни мемоари. Помня поля от слънчогледи. Не знам дали тъй като бях мъничка, само че ми изглеждаха големи. Също по този начин имаше сливово дърво. Тъй като не получавахме доста храна, крадяхме сливи и слънчогледови семки. Сега всякога, когато видя слънчогледи, се изпълвам с позитивни страсти. Защото всичко, което четете за източноевропейските сиропиталища, е много тъкмо. Добре помня острата болежка от апетит в стомаха ".
View this post on Instagram A post shared by Oksana Masters
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ