Актьорът Любомир Ковачев пред в. "Шоу": Трудно може да се прости изневяра
Любомир Ковачев е роден през 1981 година Завършва театралната академия за трагично изкуство (ENSATT) във Франция, гр. Лион, през 2006 г. Своята кариера започва на френска сцена, а през 2006 година се връща в България и стартира с първата си българска роля в Народния спектакъл представлението „ Идеалният мъж “ - реж. Тиери Аркур. Участва в голям брой спектакли, филми и реклами както на българска, по този начин и на френска сцена. Познат е на публиката от сериала на Нова ТВ „ Забранена обич “ с ролята на Кристиян Сартори. След това българската публика го следи в голям брой телевизионни стратегии, като „ Байландо – сцена на фантазиите “ и предаването „ Мария от близо “. На киноекрана най-известните му функции са в „ Чужденецът “, „ Живи митове “, „ По пътя към Коста дел Маресме “ и други. Част е и от актьорския състав на хитовата продукция на bTV„ Скъпи наследници “. Героят му Румен е представител на младото потомство мъже, подготвен на всичко за лични облаги. Една невярност проваля 6-годишната му връзка с Катерина и оттова нататък сюжетът на кино лентата добива напълно друг пейзаж. - Г-н Ковачев, елементарно ли се навихте да участвате в сериала „ Скъпи наследници “ и удовлетворен ли сте от предоставената роля?
- За ролята на Румен в „ Скъпи наследници “ ме избраха посредством кастинг. Съгласих се да вземам участие, тъй като е едно предизвикателство.
Допадна ми това, че за първи път се снима такава продукция и подобен род. Локацията на фотосите е в действителност едно село, което е направено особено за сериала. През цялото време имах възприятието, че съм в с. Лещен! Много действителен фон с действително издигнати къщи.
Това не е основна, а второстепенна роля. От това, което съм гледал досега, съм удовлетворен. Самият Румен е многопластов облик, човек, който съставлява младата генерация в сериала – съвременен, просветен, много упорит хирург и дълготраен другар на Катерина, само че техните взаимоотношения не вървят въобще добре, настъпват промени в техните житейски пътища.
- Имаше ли сложни моменти по време на фотосите? Успяхте ли актьорският състав да се сплотите и да работите обикновено и в естетика?
- Най-трудно понесохме студа! Имаше подиуми, които снимахме на минус 18 градуса. В един от най-големите студове се случи това преди година. Улучихме една от най-тежките зими.
Екипът на сериала ”Скъпи наследници” беше извънредно предан на работния развой. За мен е наслаждение да работя с режисьор като Тодор Чапкънов, Ники Илиев. Както и с актьорския състав Цветана Манева, Койна Русева, Ивана Папазова, Орлин Павлов, Димитър Баненкин, Даяна Ханджиева, Лорина Камбурова, Рая Пеева и всички други. Бяхме като едно семейство. Приятно минаваше процесът на работа.
- В действителния живот сблъсквали ли сте се с метода на живот на село?
- Сблъсках се със селото във кино лентата „ Чужденецът “, когато снимахме в с. Лещен. Като дребен съм ходил при баба ми в с. Асеново, където имаше къща,
но след земетресението беше разрушена
Това е, което помня. Но селото е нещо прелестно. Обичам контакта с природата, да се изолирам от динамичния живот.
- Вашият воин в сериала бе хванат в невярност. Как бихте реагирали, в случай че ви се случи в действителния живот?
- Трудно може да се елементарни невярност. Да си моногамен в днешно време е все по-трудно. Имам възприятието, че хората започнаха да губят почитание един към различен. Много е елементарно да простиш. Въпросът е, дали тези хора се схващат. Дали тези хора се обичат. Дали тези хора могат да извървят пътя си един до друг, без да има напрежение, изневери и неистини.
- Героят ви показва нарцисизъм и предпочитание да употребява обстановката за лично богатство. Срещате ли се в действителния живот с сходни на героя ви персонажи?
- Винаги е имало такива хора. Просто човек стартира да става все по огромен лакомец, с цел да може да оцелее в един свят, който става все по - веществен и да търси личното си богатство. Но има и положителни хора, които са подготвени да се жертват без значение от обстановката.
Героят му Румен от “Скъпи наследници” не стопира да моли за амнистия Катерина
- Не ви ли натъжава това състояние да не знаеш кой ти е същински другар и кой поради някакви облаги?
- Затова много съм се изолирал като човек. Не позволявам доста хора до себе си, в подобен миг съм. Това потребление ми е пристигнало до гуша. В живота ми се е случва доста постоянно да бъда употребен, тъй като като човек съм много добър и доверчив.Сега съм станал по-мнителен.
- С роднините имали ли сте в миналото несъгласия за завещание, пари, парцели, което лежи в главния сюжет на „ Скъпи наследници “?
- Не се е стигало до такава степен да разделяме пари и завещание, нито пък имам някакви несъгласия с роднините.
- Киното или театърът въпреки всичко е огромната ви пристрастеност? А може би нещо друго?
- Театърът е огромната ми пристрастеност, контактът с живата аудитория е непостижим. В киното имаш право на втори дубъл, до момента в който при театъра всичко е на момента. Адреналинът е напълно различен. Щом стартира представлението – няма връщане обратно, всичко върви динамично и би трябвало да си доста съсредоточен и жив в самата обстановка.
Важното е да си откровен и да си вярваш, без значение от това дали е спектакъл или кино.
- Имате ли някоя забавна преживелица от сцената на театъра?
- На подготовката на една пиеса в Париж трябваше да забия нож в много твърда маса и
ръката ми се подхлъзна на острието
Малко ми пострадаха пръстите. Иначе комични обстановки със забравяне на текста и импровизации съм имал доста.
- Спомняте ли си момента, в който решихте, че желаете да се занимавате с това? Имаше ли някого, който леко ви побутна в тази тенденция?
- Бях 17-годишен, когато един другар ме попита за какво не се занимавам с кино, не съм ли разсъждавал по този въпрос. До този миг това не ми беше минавало през разум. Като дребен не съм бил заинтригуван нито от спектакъл, нито от кино. Даже изпитвах смут, когато родителите ми ме водеха на спектакъл. Или, когато трябваше да науча някое стихотворение наизуст.
Този мой другар ме заведе на кастинг и бях определен да играя като статист. Участвах във френския филм “Версенжеторикс”, където Кристоф Ламбер играеше основната роля, с който по-късно участвахме дружно във кино лентата „ Чужденецът “. Тогава ме заинтригува фактът, че влизаш в кожата на други хора и дори ти заплащат за това и че имаш задача, която би трябвало да изпълниш.
- Имахте упоритости да се занимавате с политика и трябваше да се кандидатирате за народен представител на Българска социалистическа партия, само че се отказахте. Какво ви накара да размислите и има ли късмет един ден да ви забележим на трибуната на Народното събрание, като вашия сътрудник Евгени Будинов?
- Чак упоритост да съм имал да се занимавам с политика…Беше ми препоръчано. Интересувам се от политиката и от това по какъв начин популацията живее в България. Но не мисля, че политиката е моето предопределение и изобщо дали ставам за такава служба. Най-малкото не съм учил за това.
- А учителската специалност какво ви носи – задоволство, ентусиазъм, пари…?
- Аз преподавам спектакъл на френски език в една аматьорска школа във Френския културен институт. Това е за хора, които желаят да учат френски език, да го усъвършенстват посредством театъра. Нямам още подобен опит, че да нарека себе си учител. Това е по-скоро ателие за насърчаване на френски език.
Какво ми дава ли?! Дава ми задоволство за добре свършена работа, когато тези хора се освобождават от бариерата към непознатия език и стартират да го приказват по-свободно и по-уверено.
- Покрай натоварения ви график остава ли ви време да бъдете и татко? Дъщеря ви евентуално към този момент схваща, че татко й е звезда…
- Естествено, постоянно намирам време за щерка си. Правим ужасно доста неща дружно – играем си, четем приказки, вървим в лунапаркове и така нататък Все още е доста дребна, с цел да си даде сметка, че татко й е известен, само че това няма никакво значение. Важно е какъв е контактът сред детето и бащата, да я възпиташ добре и да й окажеш помощ да откри верния път в живота си.
- Кои са вашите пороци?
- Че на моменти съм много ленив. Има моменти, в които не ми се прави безусловно нищо. Понякога ме обгръщат някакви демони. С годините се трансформирам, ставам по-улегнал и затворен. Но преди имах недостатък за едно непрестанно развлечение. Авантюрист съм като човек, обичам случката. Сега много повече съм се затворил, ориентирал съм се към щерка ми, към по-смислените неща и да диря развиване. За мен е значимо да се развъртвам. Хората да идват на спектакъл „ Освен в сериала „ Скъпи наследници “, хората могат да ме гледат и в няколко постановки – „ Балкански синдром “,”Скъперникът”, в Малък градски спектакъл „ Зад канала “; в „ Поручик Бенц “ в нов спектакъл НДК – в този момент на 19 февруари имаме зрелище и дано хората заповядат. Това е нов спектакъл, който би трябвало да бъде открит от хората. Играят се забавни представления там. „ Пилето, което споделя Ку “ е моноспектакъл на Иван Юруков, който продуцираме дружно с него. Прекрасен спектакъл, където се вършат невероятни неща. Нека хората заповядат и да гледат представления”, споделя Любо Ковачев.
Интервю на Красимир Красимиров
- За ролята на Румен в „ Скъпи наследници “ ме избраха посредством кастинг. Съгласих се да вземам участие, тъй като е едно предизвикателство.
Допадна ми това, че за първи път се снима такава продукция и подобен род. Локацията на фотосите е в действителност едно село, което е направено особено за сериала. През цялото време имах възприятието, че съм в с. Лещен! Много действителен фон с действително издигнати къщи.
Това не е основна, а второстепенна роля. От това, което съм гледал досега, съм удовлетворен. Самият Румен е многопластов облик, човек, който съставлява младата генерация в сериала – съвременен, просветен, много упорит хирург и дълготраен другар на Катерина, само че техните взаимоотношения не вървят въобще добре, настъпват промени в техните житейски пътища.
- Имаше ли сложни моменти по време на фотосите? Успяхте ли актьорският състав да се сплотите и да работите обикновено и в естетика?
- Най-трудно понесохме студа! Имаше подиуми, които снимахме на минус 18 градуса. В един от най-големите студове се случи това преди година. Улучихме една от най-тежките зими.
Екипът на сериала ”Скъпи наследници” беше извънредно предан на работния развой. За мен е наслаждение да работя с режисьор като Тодор Чапкънов, Ники Илиев. Както и с актьорския състав Цветана Манева, Койна Русева, Ивана Папазова, Орлин Павлов, Димитър Баненкин, Даяна Ханджиева, Лорина Камбурова, Рая Пеева и всички други. Бяхме като едно семейство. Приятно минаваше процесът на работа.
- В действителния живот сблъсквали ли сте се с метода на живот на село?
- Сблъсках се със селото във кино лентата „ Чужденецът “, когато снимахме в с. Лещен. Като дребен съм ходил при баба ми в с. Асеново, където имаше къща,
но след земетресението беше разрушена
Това е, което помня. Но селото е нещо прелестно. Обичам контакта с природата, да се изолирам от динамичния живот.
- Вашият воин в сериала бе хванат в невярност. Как бихте реагирали, в случай че ви се случи в действителния живот?
- Трудно може да се елементарни невярност. Да си моногамен в днешно време е все по-трудно. Имам възприятието, че хората започнаха да губят почитание един към различен. Много е елементарно да простиш. Въпросът е, дали тези хора се схващат. Дали тези хора се обичат. Дали тези хора могат да извървят пътя си един до друг, без да има напрежение, изневери и неистини.
- Героят ви показва нарцисизъм и предпочитание да употребява обстановката за лично богатство. Срещате ли се в действителния живот с сходни на героя ви персонажи?
- Винаги е имало такива хора. Просто човек стартира да става все по огромен лакомец, с цел да може да оцелее в един свят, който става все по - веществен и да търси личното си богатство. Но има и положителни хора, които са подготвени да се жертват без значение от обстановката.
Героят му Румен от “Скъпи наследници” не стопира да моли за амнистия Катерина
- Не ви ли натъжава това състояние да не знаеш кой ти е същински другар и кой поради някакви облаги?
- Затова много съм се изолирал като човек. Не позволявам доста хора до себе си, в подобен миг съм. Това потребление ми е пристигнало до гуша. В живота ми се е случва доста постоянно да бъда употребен, тъй като като човек съм много добър и доверчив.Сега съм станал по-мнителен.
- С роднините имали ли сте в миналото несъгласия за завещание, пари, парцели, което лежи в главния сюжет на „ Скъпи наследници “?
- Не се е стигало до такава степен да разделяме пари и завещание, нито пък имам някакви несъгласия с роднините.
- Киното или театърът въпреки всичко е огромната ви пристрастеност? А може би нещо друго?
- Театърът е огромната ми пристрастеност, контактът с живата аудитория е непостижим. В киното имаш право на втори дубъл, до момента в който при театъра всичко е на момента. Адреналинът е напълно различен. Щом стартира представлението – няма връщане обратно, всичко върви динамично и би трябвало да си доста съсредоточен и жив в самата обстановка.
Важното е да си откровен и да си вярваш, без значение от това дали е спектакъл или кино.
- Имате ли някоя забавна преживелица от сцената на театъра?
- На подготовката на една пиеса в Париж трябваше да забия нож в много твърда маса и
ръката ми се подхлъзна на острието
Малко ми пострадаха пръстите. Иначе комични обстановки със забравяне на текста и импровизации съм имал доста.
- Спомняте ли си момента, в който решихте, че желаете да се занимавате с това? Имаше ли някого, който леко ви побутна в тази тенденция?
- Бях 17-годишен, когато един другар ме попита за какво не се занимавам с кино, не съм ли разсъждавал по този въпрос. До този миг това не ми беше минавало през разум. Като дребен не съм бил заинтригуван нито от спектакъл, нито от кино. Даже изпитвах смут, когато родителите ми ме водеха на спектакъл. Или, когато трябваше да науча някое стихотворение наизуст.
Този мой другар ме заведе на кастинг и бях определен да играя като статист. Участвах във френския филм “Версенжеторикс”, където Кристоф Ламбер играеше основната роля, с който по-късно участвахме дружно във кино лентата „ Чужденецът “. Тогава ме заинтригува фактът, че влизаш в кожата на други хора и дори ти заплащат за това и че имаш задача, която би трябвало да изпълниш.
- Имахте упоритости да се занимавате с политика и трябваше да се кандидатирате за народен представител на Българска социалистическа партия, само че се отказахте. Какво ви накара да размислите и има ли късмет един ден да ви забележим на трибуната на Народното събрание, като вашия сътрудник Евгени Будинов?
- Чак упоритост да съм имал да се занимавам с политика…Беше ми препоръчано. Интересувам се от политиката и от това по какъв начин популацията живее в България. Но не мисля, че политиката е моето предопределение и изобщо дали ставам за такава служба. Най-малкото не съм учил за това.
- А учителската специалност какво ви носи – задоволство, ентусиазъм, пари…?
- Аз преподавам спектакъл на френски език в една аматьорска школа във Френския културен институт. Това е за хора, които желаят да учат френски език, да го усъвършенстват посредством театъра. Нямам още подобен опит, че да нарека себе си учител. Това е по-скоро ателие за насърчаване на френски език.
Какво ми дава ли?! Дава ми задоволство за добре свършена работа, когато тези хора се освобождават от бариерата към непознатия език и стартират да го приказват по-свободно и по-уверено.
- Покрай натоварения ви график остава ли ви време да бъдете и татко? Дъщеря ви евентуално към този момент схваща, че татко й е звезда…
- Естествено, постоянно намирам време за щерка си. Правим ужасно доста неща дружно – играем си, четем приказки, вървим в лунапаркове и така нататък Все още е доста дребна, с цел да си даде сметка, че татко й е известен, само че това няма никакво значение. Важно е какъв е контактът сред детето и бащата, да я възпиташ добре и да й окажеш помощ да откри верния път в живота си.
- Кои са вашите пороци?
- Че на моменти съм много ленив. Има моменти, в които не ми се прави безусловно нищо. Понякога ме обгръщат някакви демони. С годините се трансформирам, ставам по-улегнал и затворен. Но преди имах недостатък за едно непрестанно развлечение. Авантюрист съм като човек, обичам случката. Сега много повече съм се затворил, ориентирал съм се към щерка ми, към по-смислените неща и да диря развиване. За мен е значимо да се развъртвам. Хората да идват на спектакъл „ Освен в сериала „ Скъпи наследници “, хората могат да ме гледат и в няколко постановки – „ Балкански синдром “,”Скъперникът”, в Малък градски спектакъл „ Зад канала “; в „ Поручик Бенц “ в нов спектакъл НДК – в този момент на 19 февруари имаме зрелище и дано хората заповядат. Това е нов спектакъл, който би трябвало да бъде открит от хората. Играят се забавни представления там. „ Пилето, което споделя Ку “ е моноспектакъл на Иван Юруков, който продуцираме дружно с него. Прекрасен спектакъл, където се вършат невероятни неща. Нека хората заповядат и да гледат представления”, споделя Любо Ковачев.
Интервю на Красимир Красимиров
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ