Дорде се Ганьо накани!
Любомир КАЛЕВ
Влачи ме пороят на безотговорните геополитически прищевки, мъчи ме предчувствието на обречения. Не се съпротивлявам, лашкан сред двата им бряга. Скоро ще ме не помнят или запомнят като васал. Обреченост, по-релефна през днешния ден, към нея не занапред сме се запътили.
Малкият народ, дал доста на света, възпял като воин васала Крали Марко, е пред исторически банкрут. С негодни и продажни водачи е пред изгубване. Ще се разпилее като античните юдеи. И Чавдар Добрев ми го сподели на 29 август 2018 година в ДУМА. 85-годишният книжовен и сценичен критик, изненадал ме и с прелестни стихове, изброява избавителни стъпки.
Но аз ще бъда краен. Мнозина го мислят и са по-резки. Може и да сме се родили змейове, както доказваше писателят Йордан Вълчев, само че какви сме в този момент? Родени идиоти, щом позволихме на Индиана Джоунс да ни набута в храма на обречените. Нямали сме опция? Финландия и Австрия я имаха!
Глупаво я подминава и нацията, формирала се на антибългарска основа. Оттеглила античните си искания, само че не и грабителските си нападения в историята на майка България, тя великодушно й разрешава да празнува знаменателните й събития. Вглъбен в отредената му поддържаща роля, тръпнещ за премията на международното жури, провинциалният й хайлайф се спотайва и не смее да извади "антибългарското жило на македонизма ". Като в никакъв случай е в по-силна позиция, само че не желае да я употребява. Грешат постарому, чакат позволения, откликват на внушения.
Премного са доказателствата за ролята ни в непрекъснато дописваната комедия "Слуга на двама господари ". Слугуваме двойно, без да сме намразили остарелия и обикнали новия райхспротектор. С тази двоякост оцеляваме, само че и поради нея ни презират. Със засърбели от национализъм ръце директните ни западни съседи си присвояват и по нещо отхапват, до момента в който чакаме някой да им покаже червен картон. Забравили са и изобщо не им е на мисъл, както по младежки се показват през днешния ден.
Няма да се учудя, в случай че, като васала от север, платим хонорар за назидателното писмо на отвъдокеанския си наставник. Безгрешни потомци на колонизатори и роботърговци ни засипват с поуки, само че и ние пишем. Виртуозни в заданията за блажен реализатор, обслужваме дълги дистанции с мотрисни влакове за районни направления. Абсурдните условия за поддръжка и скорост подсказват, че лептата за поръчката е уговорена. Затова най-големият ни вложител са родните емигранти. Докато просешки подсмърчаме пред изпреварилите ни и по този индикатор, задгранични лакомници превзеха банковото, застрахователното дело, преносните ни мрежи и телекомуникации. Някои незадълбочено се интересуват и от преработващата ни индустрия, и от евтините ни недвижими парцели. За нас оставиха интендатското и туристическото обслужване.
Песимист е и членът на Френската академия, философът Ален Финкелрот, и коментиращите пледоарията му за носталгията. Въпреки преимуществата на сегашното, написа той във "Фигаро ", преди беше по-добре (цитирам го по превода в "Гласове " на 29 август). Тогава режисьорите не ревизираха толкоз нескопосано класиката в духа на подлото време. Филмите им не бяха единствено изкуство за изкуството, а просвещаваха, не всеки път брилянтно. Кичът не беше станал изкуство, а стените на постройките не бяха толкоз изподраскани от фенове на труфя. Синтаксисът на политици и специалисти не се гордееше с "като по какъв начин " и "така щото ". Не прекалявахме с българо-руските акценти в езика, както през днешния ден с англо-българските. Нямаше медицински центрове "Хелт " и служби по трудова медицина "Хелт сейфти къмпани ". Както и в този момент, разпитваните в следствието пътни служители бяха "максимално обрани ". Не многословни.
"Безпощадно същински " сме и на пътя, ремонтиран по критерия "ниска цена ". Огледало, неизкривяващо облика на неработещата ни страна. Движението ни по него е "денонощна реклама на Терминал 2 ". Нагли, нападателни, неспазващи, избиващи се! Лоша поддръжка, подправени поправки, стар автопарк, купени възложители и контрольори. Сбъркана пътна сигурност! Културата на пътя беше по-добра, преди да изчезне, а животът ни по разпоредбите беше по-лесен. Договорите не се "случваха ", а се сключваха, с цел да бъдат спазвани. Контролните органи, от време на време дребнаво строги, не се умилкваха за двайстачка. И тогава пееха като Калин Вельов по текста на Маргарита Петкова: "Всичко отминава под това небе, болката отляво - не! ". Сваляха от поста, без да желаят оставки, както на тримата министри с "касателство " към 17-те почтени жертви на случая край Своге. Думата в кавички е на министъра-географ, ловешкия регионален координатор на ГЕРБ Николай Нанков. Прекият му шеф пророкува правдивост до дъно. За кой ли път ми я дават обещание? Не съм доста по неизпълнимите обещания, само че ще се постарая да не експлодирам нощта със секс и танци, с доста яка музика. Няма и като корсар, замаян на зазоряване, да очаквам странното просветляване на смръщения ден. Няма да пея "Обичам те дотук! " като поизчерпалата се "ФСБ ", а ще пречупя пръста на ориста, с цел да не пристигна конецът на житието ни славно. Амин!
Влачи ме пороят на безотговорните геополитически прищевки, мъчи ме предчувствието на обречения. Не се съпротивлявам, лашкан сред двата им бряга. Скоро ще ме не помнят или запомнят като васал. Обреченост, по-релефна през днешния ден, към нея не занапред сме се запътили.
Малкият народ, дал доста на света, възпял като воин васала Крали Марко, е пред исторически банкрут. С негодни и продажни водачи е пред изгубване. Ще се разпилее като античните юдеи. И Чавдар Добрев ми го сподели на 29 август 2018 година в ДУМА. 85-годишният книжовен и сценичен критик, изненадал ме и с прелестни стихове, изброява избавителни стъпки.
Но аз ще бъда краен. Мнозина го мислят и са по-резки. Може и да сме се родили змейове, както доказваше писателят Йордан Вълчев, само че какви сме в този момент? Родени идиоти, щом позволихме на Индиана Джоунс да ни набута в храма на обречените. Нямали сме опция? Финландия и Австрия я имаха!
Глупаво я подминава и нацията, формирала се на антибългарска основа. Оттеглила античните си искания, само че не и грабителските си нападения в историята на майка България, тя великодушно й разрешава да празнува знаменателните й събития. Вглъбен в отредената му поддържаща роля, тръпнещ за премията на международното жури, провинциалният й хайлайф се спотайва и не смее да извади "антибългарското жило на македонизма ". Като в никакъв случай е в по-силна позиция, само че не желае да я употребява. Грешат постарому, чакат позволения, откликват на внушения.
Премного са доказателствата за ролята ни в непрекъснато дописваната комедия "Слуга на двама господари ". Слугуваме двойно, без да сме намразили остарелия и обикнали новия райхспротектор. С тази двоякост оцеляваме, само че и поради нея ни презират. Със засърбели от национализъм ръце директните ни западни съседи си присвояват и по нещо отхапват, до момента в който чакаме някой да им покаже червен картон. Забравили са и изобщо не им е на мисъл, както по младежки се показват през днешния ден.
Няма да се учудя, в случай че, като васала от север, платим хонорар за назидателното писмо на отвъдокеанския си наставник. Безгрешни потомци на колонизатори и роботърговци ни засипват с поуки, само че и ние пишем. Виртуозни в заданията за блажен реализатор, обслужваме дълги дистанции с мотрисни влакове за районни направления. Абсурдните условия за поддръжка и скорост подсказват, че лептата за поръчката е уговорена. Затова най-големият ни вложител са родните емигранти. Докато просешки подсмърчаме пред изпреварилите ни и по този индикатор, задгранични лакомници превзеха банковото, застрахователното дело, преносните ни мрежи и телекомуникации. Някои незадълбочено се интересуват и от преработващата ни индустрия, и от евтините ни недвижими парцели. За нас оставиха интендатското и туристическото обслужване.
Песимист е и членът на Френската академия, философът Ален Финкелрот, и коментиращите пледоарията му за носталгията. Въпреки преимуществата на сегашното, написа той във "Фигаро ", преди беше по-добре (цитирам го по превода в "Гласове " на 29 август). Тогава режисьорите не ревизираха толкоз нескопосано класиката в духа на подлото време. Филмите им не бяха единствено изкуство за изкуството, а просвещаваха, не всеки път брилянтно. Кичът не беше станал изкуство, а стените на постройките не бяха толкоз изподраскани от фенове на труфя. Синтаксисът на политици и специалисти не се гордееше с "като по какъв начин " и "така щото ". Не прекалявахме с българо-руските акценти в езика, както през днешния ден с англо-българските. Нямаше медицински центрове "Хелт " и служби по трудова медицина "Хелт сейфти къмпани ". Както и в този момент, разпитваните в следствието пътни служители бяха "максимално обрани ". Не многословни.
"Безпощадно същински " сме и на пътя, ремонтиран по критерия "ниска цена ". Огледало, неизкривяващо облика на неработещата ни страна. Движението ни по него е "денонощна реклама на Терминал 2 ". Нагли, нападателни, неспазващи, избиващи се! Лоша поддръжка, подправени поправки, стар автопарк, купени възложители и контрольори. Сбъркана пътна сигурност! Културата на пътя беше по-добра, преди да изчезне, а животът ни по разпоредбите беше по-лесен. Договорите не се "случваха ", а се сключваха, с цел да бъдат спазвани. Контролните органи, от време на време дребнаво строги, не се умилкваха за двайстачка. И тогава пееха като Калин Вельов по текста на Маргарита Петкова: "Всичко отминава под това небе, болката отляво - не! ". Сваляха от поста, без да желаят оставки, както на тримата министри с "касателство " към 17-те почтени жертви на случая край Своге. Думата в кавички е на министъра-географ, ловешкия регионален координатор на ГЕРБ Николай Нанков. Прекият му шеф пророкува правдивост до дъно. За кой ли път ми я дават обещание? Не съм доста по неизпълнимите обещания, само че ще се постарая да не експлодирам нощта със секс и танци, с доста яка музика. Няма и като корсар, замаян на зазоряване, да очаквам странното просветляване на смръщения ден. Няма да пея "Обичам те дотук! " като поизчерпалата се "ФСБ ", а ще пречупя пръста на ориста, с цел да не пристигна конецът на житието ни славно. Амин!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ