Желанието за ръст на дефицита говори за чиновнически подход, милиардите нов заем са лакомия |
Любомир Дацов е член на Фискалния съвет и някогашен зам. финансов министър, отговарял за бюджета, структурните промени и координацията на еврофондовете. Бил е член на икономическия и финансов комитет към Съвета на финансовите министри в Европейски Съюз. Инициатор и координатор е на въвеждането на програмното бюджетиране в България. Работил е за Министерство на финансите от 1992 до 2009 година От 2009 година е съветник по макроикономически, финансови и банкови въпроси. Бил е хоноруван помощник по обществени финанси към Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски “. Завършил е УНСС и има редица специализации по макроикономика и бюджетен мениджмънт.
Г-н Дацов, какъв е смисълът от?
Мисля, че това не е политическо решение, защото е нещо доста съществено, въпреки и събрано в половин или една страничка. Важно е, тъй като сборът от всички промени обръща, или най-малко разрешава да бъде обърната, политиката, която поредно е следвана от всички държавни управления от 1997 година насам, без значение от спецификите, разликите и т. н.
Човек би помислил, че е политическа поръчка за смяна на вида на обществените финанси и политиката, която се следва в България, само че персонално на мен ми се коства, че такава политическа глоба, първо, няма и, второ, e редно тя да бъде получена на избори най-малкото. Няма мандат това да се случи.
Уверен съм, че това е чисто чиновнически метод, решение на администрацията на избран проблем, който се появява пред нея. Колко удачно е решението, което оферират, с цел да решат нещо, което не е чак толкоз огромно предизвикателство? Самите те споделят в обосновката към предлагането, че става въпрос за това, че има потребност от фискално пространство поради това, че България вероятно ще има благоприятни условия в бъдеще време да употребява не знам какви си средства от не знам какъв си европейски фонд. Ясен е фондът, споделям го, по този начин просто тъй като в тази ситуация нито наименованието на фонда, нито на нещо друго е толкоз значимо спрямо това, което се случва.
Същото решение, copy-paste, беше дискутирано 2006 година и тогава някои хора в Министерство на финансите предлагаха този модел. Подходът е чисто фискалистки на хора, които, общо взето, считат, че бюджетът е самичък за себе си, а не играе макроикономическа роля.
Много хора използват израза " бюджетна политика ". Смисълът на бюджетна политика е таргетирането на бюджетното салдо по отношение на икономическия цикъл. Да правиш предложение, което разхлабва бюджетната политика и изважда близо вероятни 25% от всички разноски отвън обсега на рестриктивните мерки за размера на обществения бранш, аз персонално не считам, че това е метод, който МФ, държавното управление, и политическото управление на страната би трябвало да одобрят. Просто тъй като негативите, отварянето на опциите за нечиста сделка и самият модел, който ще работи, опонира на всички работещи правила, които съществуват сега.
Представете си идея за народен бюджет, който се следи, само че който сега е, да кажем, почти в границите на 34-35% от Брутният вътрешен продукт, европейските фондове се махат от тази колона, дава му се опция да пораства до 40% от Брутният вътрешен продукт, а останалите европейски средства плюс тези, които ще дойдат по Фонда за възобновяване вероятно и така нататък, които могат теоретично да стигнат до 8% от Брутният вътрешен продукт на година, стоят отвън обсега на тази регулация. Това ми се коства безусловно недопустимо, тъй като бюджетът е инструмент за макроикономическо влияние и това му е главната функционалност, като се изключи че през него минават парите и ги преразпределя. Но ти да не можеш да таргетираш задоволително добре макроикономическите елементи, оставяйки евросредствата една движеща се част, плаващ пясък в бюджета, който може да е от 4% до 8% от Брутният вътрешен продукт на годишна база?
Да оставим, че поправката, която е планувана за по този начин нареченото национално предписание за бюджетното салдо по националния обсег на консолидираната стратегия, това беше една небивалица – споделям го най-отговорно - която беше направена сякаш за по-лесна ориентировка, когато беше основан новият Закон за обществените финанси и в този момент, с доста пояснения, се трансформира от 2 на 3%. И тогава, и в този момент няма потребност това да бъде правено. Дублирането на два индикатора за едно и също нещо с разнообразни обхвати не е добра политика, не работи, не служи за нищо.
Има предписание, което таргетира недостига с европейския обсег на обществените финанси по европейската подредба, по този начин нареченият бранш „ Държавно ръководство “. И по едно и също време има индикатор, който дефинира друг недостиг по така наречения народен обсег на консолидираната бюджетна стратегия. Два индикатора за едно и също нещо, единствено че по друга методология, са безусловно непотребни, още повече, че за задачите на координиране на икономическите и бюджетните политики в Европейски Съюз се употребява този на бранш „ Държавно ръководство “.
Имам несъгласие и към останалите неща. Какъв е смисълът да даваш опция за спомагателна еластичност за прекачване на разноски за неща, които си одобрил целево, само че те не се усвояват? Това значи, че самият акт на подготовка за предоставяне на спомагателни средства е лекомислен, непреценен, недобре плануван и недобре изпълнен. Тоест ти не решаваш казуса с това, че някой не ръководи добре финанси, тъй като два или три месеца преди този момент си му дал няколко милиона и разбираш, че той не е квалифициран. Това значи, че няма институционален механизъм, който да управлява и ръководи разноските. Това е към този момент доста огромен въпрос. Публично да си признаеш такова нещо – че ти де факто нямаш надзор върху този развой, а това ти е работата, звучи доста... Учуден съм, че на някого му е хрумнало да вкара такива неща.
Институционалната процедура за одобрение на такива разноски ще би трябвало да бъде деликатно прегледана, методът на обмисляне на такива разноски да бъде очакван, потенциалът на институциите да извършват такива разноски да бъде преценен деликатно. Ако нещо би трябвало да се трансформира, то не е да можеш едни дадени някъде пари да ги прехвърлиш от един джоб в различен, както ти кефне, тъй като някой не си е приключил работата. И то става въпрос не за многогодишно обмисляне, а за нещо, което е в границите на една настояща година и просто се води спомагателен разход. Хайде, в случай че е нещо с дълъг небосвод и не може да се планува – живеем в задоволително динамична среда - тогава има съображение. Освен това опазване на избрана еластичност в бюджета е безусловно належащо и разбираемо и в границите на положителната политика, само че да няма скелет едно нещо, да е толкоз гъвкаво съгласно мен към този момент не е рационално.
Как можеше по-умно да се реши този проблем пред администрацията и до какво би ни довело това разхлабване?
Те базират настояването за промени в добавката в недостига по бранш „ Държавно ръководство “ на дерогацията (частична анулация, в този случай на бюджетните условия и допускането на по-големи дефицити), която беше направена от Европейската комисия, поради липса на фискално пространство във високо задлъжнелите страни. Ние, с помощта на политиката, следвана от редица държавни управления и внезапното понижаване на дълга след 2003 година, нямаме въобще проблем в тази сфера, имаме задоволителна еластичност на бюджета, която се обезпечава от ниския дълг. Тоест България не е в обстановката на някои от страните в Европейския съюз, с цел да отива в тази посока. В същото време, разхлабването на политиката отваря пътя за по-високи задължения.
България има задоволително фискално пространство. Дори в рецесията сега ние резервираме положителни параметри на бюджета, било заради опцията да не харчим и ограничавания разходен потенциал на администрацията, тъй като това, което се случва слага въпроса до каква степен са работещи системите на ръководство.
Няма смисъл да бъдат нарушавани критериите, България може да продължи да върви по границата и да съблюдава критериите за недостиг, които съществуват сега без дерогация така и така мощно да навреди на опциите да генерира стопански напредък.
Наскоро ей така, апропо, все едно вземаме пет лв. назаем. МФ не разгласи, че ги взима, не изясни за какво, едно денонощие безмълвие. По този мотив чух мнения, че се подплатяват изборите. Подозирате ли и вие нещо такова?
В началото и аз това си мислех. Колкото повече се развиват нещата и колкото повече ги преглеждам в дълбочина, считам, че е чисто чиновническа история. Чиста алчност.
Лакоми защо?
Пари. Когато ти не плащаш, а някой различен заплаща лихвата, ти е доста елементарно да ги вземеш, тъй като била доста ниска. Дори самите първични проекти бяха за по-малко пари. Като видяха, че могат да ги вземат, ги взеха.
Цялата история идва от доверието или недоверието, което изпитваш към избран вид хора, които вършат политика и са на такова място. Ако имах доверието в тях, че вземат рационални решения и знаят какво вършат, а не вървят по течение, щях да помисля, че водят умишлена политика, връзват си гащите, секюризират риск, по-удобно им е да бъдат обезпечени с кеша. Това си има цена, тъй като равнището на фискалния запас беше на 8-9 милиарда, а в този момент са отишли на 12-13, което е прекомерно огромно. Тоест вземането на подобен дълг, и то в размер на 4.5% от Брутният вътрешен продукт, първо, е шокиращо като размер и, второ, излишно. За идната година няма никакво съображение, с всички неща, които се обрисуват, дефицитът да бъде раздуван над 1.5% -2%. Един, два % е пределна стойност на недостига, която следва да се търси.
2009 година рецесията беше по-друга и имаше задгранични вложения в голям размер, те бяха от порядъка на близо 20% от Брутният вътрешен продукт. Сега ниските несъответствия са проблем, изключително в догонваща стопанска система, тъй като значат, че капацитетът за напредък е доста невисок. От макроикономическа позиция отраженията и отклоненията, които се получават при рецесията са по-малки, т.е. амплитудите са по-малки. Друг е въпросът, че аз персонално бих предпочел да имам 10 години 2% повече напредък всяка година и да изгоря да вземем за пример 4%, 5% по време на рецесия. Тоест чистият ми резултат ще бъде едни 15% плюс. А в този момент ние изгорихме две години тази година. Но все пак дребните несъответствия, лимитираното кредитиране, неналичието на задгранични вложения, релативно бавното, лимитирано вътрешно ползване – всичко това води то това, че при тази рецесия отклонението е релативно ниско.
Липсата на съответно пояснение от финансовото министерство за вземането на новия дълг породи подозрения, че тези милиарди са тип подготовка за изборите, чух мнения даже, че са за пазаруване на изборите. Как мислите Вие?
Извън нещата с пенсионерите към този момент чакаме да забележим какво ще бъде препоръчано със Закона за държавния бюджет. Тази история с рецесията изисква да бъдат структурирани ограничения, да бъде изработен интегриран проект и това би трябвало да бъде показано идващия месец, дружно с плана на държавен бюджет за 2021 година
Не чакам изненади. С всичките им дефекти МФ са задоволително рационални и професионални хора. Освен в случай че някой не реши да залитне, само че това към този момент не може да го предвидим.
Споменахте пенсионерите. Осигуряването на по 50 лв. над пенсиите им всеки месец до края на мандата не наподобява ли като обидна предизборна търговия?
Има рационалност.
Цялостната ми оценка е, че реакцията по отношение на рецесията от COVID-19 не наподобява добре – позакъсняла, с преместен фокус, проблематичен дизайн на повече от ограниченията. Едва ли е удачно някои от ограниченията да стартират да се развиват 6 или 7 месеца по-късно. Добре, че дребният бизнес е много жилест.
Изискването е да е навременно и добре таргетирано, с лесна процедура, която да отваря необятен достъп на хората, които се нуждаят е базово изискване.
Помпането на приходите на бюджетните чиновници и на пенсионерите няма нищо общо с реакцията на COVID-кризата, защото това са прослойки, които не са наранени. Те не са изгубили приходи в резултат на рецесията. Няма съображение да бъдат обезщетени за нещо. Това не може да бъде анти-COVID мярка, само че е общоприета антикризисна мярка и считам, че е добра.
Признавам, че бях много закостенял, даже 2009 година имахме мощни разправии и аз бях доста срещу повдигането на пенсиите тъкмо в спешна конюнктура. Аналогичното повдигане на пенсии тогава беше мощно атакувано от хората, които в този момент са в държавното управление. Ако погледнете в пресата какво са писали, да ги питаш в този момент за какво вършат същото. Но в случай че изключим този миг на стеснение, съгласно мен данните демонстрират, че изключително по метода, по който сега се прави - т.е. не да се вкарат в базата тези пари, а като добавка, има добър антикризисен резултат. Когато едно нещо е вярно и обосновано и има резултат от него, за какво да не се признае? Според мен това е доста добър канал за решение на част от проблемите, които пораждат в рецесия по отношение на потреблението, трансмисията на тези средства към национална стопанска система и така нататък
„ За “ или „ срещу “ заледяване на минималната заплата сте? И такава полемика се породи.
Това не е никаква полемика. Всеки, който твърди, че в такава конюнктура би трябвало да вдигнеш минималната заплата, спекулира и е популист. В изискванията на рецесия всеки шеф се стреми да замрази приходите, тъй като няма доходи. Другото, което прави е, да освободи хората, които са ниско квалифицирани и не подсигуряват главната активност на компанията му. И когато ти вдигнеш административно разноските за подобен вид служащи, даже някой да се е опитал да резервира този служащ, ти го принуждаваш да пусне този човек на пазара на труда.
Казват, че мярката 60/40 е копирана от германците. Да, само че има някои дребни детайлности. През 2010 и 2011 година бюджетната ни политика беше доста сбъркана и в действителност в България рецесията продължи с помощта на недоумение какво да се прави. Тогава Германия направи следното: държавно управление, синдикати и работодатели седнаха и подписаха едно съглашение, с цел да изгорят несъответствието, който се беше получил в стопанската система. Една маса пари би трябвало да я изгориш. Или я гориш посредством редуциране на хора, или намаляваш работната заплата. Действително резултатът от запазването на хората на работа, въпреки и с малко по-ниски приходи, е верният избор, тъй като съхраняваш потенциала.
Нека не забравяме, че близо 180 хиляди индивида тогава напуснаха България и излязоха от пазара на труда в резултат на 2010-а, 2011-а и 2012 година Този резултат е към 7% от броя на заетите. Освен, че напуснаха България, тъй като бяха принудени да си търсят място, по този начин разкъсваш обществените връзки.
Посоката на политиката се смени 2014-а, без значение, че някои хора не желаят да го признаят.
Сега, самичък по себе си, този акт тъкмо в противоположната посока е неясен от рационална позиция. Нерационално вкарваш политически детайл под лобизма на синдикатите и желанието да им се угоди. Не имам вяра в държавното управление да са огромни почитатели на това, мисля, че е чисто политическо решение поради натиска, който е оказан от синдикатите, които на върха на популизма изхвърлят по-неквалифицираните служащи и по-лошо платените от пазара на труда. Това вършат. Нищо друго. Всеки може да седне да изяснява каквото си желае.
Г-н Дацов, какъв е смисълът от?
Мисля, че това не е политическо решение, защото е нещо доста съществено, въпреки и събрано в половин или една страничка. Важно е, тъй като сборът от всички промени обръща, или най-малко разрешава да бъде обърната, политиката, която поредно е следвана от всички държавни управления от 1997 година насам, без значение от спецификите, разликите и т. н.
Човек би помислил, че е политическа поръчка за смяна на вида на обществените финанси и политиката, която се следва в България, само че персонално на мен ми се коства, че такава политическа глоба, първо, няма и, второ, e редно тя да бъде получена на избори най-малкото. Няма мандат това да се случи.
Уверен съм, че това е чисто чиновнически метод, решение на администрацията на избран проблем, който се появява пред нея. Колко удачно е решението, което оферират, с цел да решат нещо, което не е чак толкоз огромно предизвикателство? Самите те споделят в обосновката към предлагането, че става въпрос за това, че има потребност от фискално пространство поради това, че България вероятно ще има благоприятни условия в бъдеще време да употребява не знам какви си средства от не знам какъв си европейски фонд. Ясен е фондът, споделям го, по този начин просто тъй като в тази ситуация нито наименованието на фонда, нито на нещо друго е толкоз значимо спрямо това, което се случва.
Същото решение, copy-paste, беше дискутирано 2006 година и тогава някои хора в Министерство на финансите предлагаха този модел. Подходът е чисто фискалистки на хора, които, общо взето, считат, че бюджетът е самичък за себе си, а не играе макроикономическа роля.
Много хора използват израза " бюджетна политика ". Смисълът на бюджетна политика е таргетирането на бюджетното салдо по отношение на икономическия цикъл. Да правиш предложение, което разхлабва бюджетната политика и изважда близо вероятни 25% от всички разноски отвън обсега на рестриктивните мерки за размера на обществения бранш, аз персонално не считам, че това е метод, който МФ, държавното управление, и политическото управление на страната би трябвало да одобрят. Просто тъй като негативите, отварянето на опциите за нечиста сделка и самият модел, който ще работи, опонира на всички работещи правила, които съществуват сега.
Представете си идея за народен бюджет, който се следи, само че който сега е, да кажем, почти в границите на 34-35% от Брутният вътрешен продукт, европейските фондове се махат от тази колона, дава му се опция да пораства до 40% от Брутният вътрешен продукт, а останалите европейски средства плюс тези, които ще дойдат по Фонда за възобновяване вероятно и така нататък, които могат теоретично да стигнат до 8% от Брутният вътрешен продукт на година, стоят отвън обсега на тази регулация. Това ми се коства безусловно недопустимо, тъй като бюджетът е инструмент за макроикономическо влияние и това му е главната функционалност, като се изключи че през него минават парите и ги преразпределя. Но ти да не можеш да таргетираш задоволително добре макроикономическите елементи, оставяйки евросредствата една движеща се част, плаващ пясък в бюджета, който може да е от 4% до 8% от Брутният вътрешен продукт на годишна база?
Да оставим, че поправката, която е планувана за по този начин нареченото национално предписание за бюджетното салдо по националния обсег на консолидираната стратегия, това беше една небивалица – споделям го най-отговорно - която беше направена сякаш за по-лесна ориентировка, когато беше основан новият Закон за обществените финанси и в този момент, с доста пояснения, се трансформира от 2 на 3%. И тогава, и в този момент няма потребност това да бъде правено. Дублирането на два индикатора за едно и също нещо с разнообразни обхвати не е добра политика, не работи, не служи за нищо.
Има предписание, което таргетира недостига с европейския обсег на обществените финанси по европейската подредба, по този начин нареченият бранш „ Държавно ръководство “. И по едно и също време има индикатор, който дефинира друг недостиг по така наречения народен обсег на консолидираната бюджетна стратегия. Два индикатора за едно и също нещо, единствено че по друга методология, са безусловно непотребни, още повече, че за задачите на координиране на икономическите и бюджетните политики в Европейски Съюз се употребява този на бранш „ Държавно ръководство “.
Имам несъгласие и към останалите неща. Какъв е смисълът да даваш опция за спомагателна еластичност за прекачване на разноски за неща, които си одобрил целево, само че те не се усвояват? Това значи, че самият акт на подготовка за предоставяне на спомагателни средства е лекомислен, непреценен, недобре плануван и недобре изпълнен. Тоест ти не решаваш казуса с това, че някой не ръководи добре финанси, тъй като два или три месеца преди този момент си му дал няколко милиона и разбираш, че той не е квалифициран. Това значи, че няма институционален механизъм, който да управлява и ръководи разноските. Това е към този момент доста огромен въпрос. Публично да си признаеш такова нещо – че ти де факто нямаш надзор върху този развой, а това ти е работата, звучи доста... Учуден съм, че на някого му е хрумнало да вкара такива неща.
Институционалната процедура за одобрение на такива разноски ще би трябвало да бъде деликатно прегледана, методът на обмисляне на такива разноски да бъде очакван, потенциалът на институциите да извършват такива разноски да бъде преценен деликатно. Ако нещо би трябвало да се трансформира, то не е да можеш едни дадени някъде пари да ги прехвърлиш от един джоб в различен, както ти кефне, тъй като някой не си е приключил работата. И то става въпрос не за многогодишно обмисляне, а за нещо, което е в границите на една настояща година и просто се води спомагателен разход. Хайде, в случай че е нещо с дълъг небосвод и не може да се планува – живеем в задоволително динамична среда - тогава има съображение. Освен това опазване на избрана еластичност в бюджета е безусловно належащо и разбираемо и в границите на положителната политика, само че да няма скелет едно нещо, да е толкоз гъвкаво съгласно мен към този момент не е рационално.
Как можеше по-умно да се реши този проблем пред администрацията и до какво би ни довело това разхлабване?
Те базират настояването за промени в добавката в недостига по бранш „ Държавно ръководство “ на дерогацията (частична анулация, в този случай на бюджетните условия и допускането на по-големи дефицити), която беше направена от Европейската комисия, поради липса на фискално пространство във високо задлъжнелите страни. Ние, с помощта на политиката, следвана от редица държавни управления и внезапното понижаване на дълга след 2003 година, нямаме въобще проблем в тази сфера, имаме задоволителна еластичност на бюджета, която се обезпечава от ниския дълг. Тоест България не е в обстановката на някои от страните в Европейския съюз, с цел да отива в тази посока. В същото време, разхлабването на политиката отваря пътя за по-високи задължения.
България има задоволително фискално пространство. Дори в рецесията сега ние резервираме положителни параметри на бюджета, било заради опцията да не харчим и ограничавания разходен потенциал на администрацията, тъй като това, което се случва слага въпроса до каква степен са работещи системите на ръководство.
Няма смисъл да бъдат нарушавани критериите, България може да продължи да върви по границата и да съблюдава критериите за недостиг, които съществуват сега без дерогация така и така мощно да навреди на опциите да генерира стопански напредък.
Наскоро ей така, апропо, все едно вземаме пет лв. назаем. МФ не разгласи, че ги взима, не изясни за какво, едно денонощие безмълвие. По този мотив чух мнения, че се подплатяват изборите. Подозирате ли и вие нещо такова?
В началото и аз това си мислех. Колкото повече се развиват нещата и колкото повече ги преглеждам в дълбочина, считам, че е чисто чиновническа история. Чиста алчност.
Лакоми защо?
Пари. Когато ти не плащаш, а някой различен заплаща лихвата, ти е доста елементарно да ги вземеш, тъй като била доста ниска. Дори самите първични проекти бяха за по-малко пари. Като видяха, че могат да ги вземат, ги взеха.
Цялата история идва от доверието или недоверието, което изпитваш към избран вид хора, които вършат политика и са на такова място. Ако имах доверието в тях, че вземат рационални решения и знаят какво вършат, а не вървят по течение, щях да помисля, че водят умишлена политика, връзват си гащите, секюризират риск, по-удобно им е да бъдат обезпечени с кеша. Това си има цена, тъй като равнището на фискалния запас беше на 8-9 милиарда, а в този момент са отишли на 12-13, което е прекомерно огромно. Тоест вземането на подобен дълг, и то в размер на 4.5% от Брутният вътрешен продукт, първо, е шокиращо като размер и, второ, излишно. За идната година няма никакво съображение, с всички неща, които се обрисуват, дефицитът да бъде раздуван над 1.5% -2%. Един, два % е пределна стойност на недостига, която следва да се търси.
2009 година рецесията беше по-друга и имаше задгранични вложения в голям размер, те бяха от порядъка на близо 20% от Брутният вътрешен продукт. Сега ниските несъответствия са проблем, изключително в догонваща стопанска система, тъй като значат, че капацитетът за напредък е доста невисок. От макроикономическа позиция отраженията и отклоненията, които се получават при рецесията са по-малки, т.е. амплитудите са по-малки. Друг е въпросът, че аз персонално бих предпочел да имам 10 години 2% повече напредък всяка година и да изгоря да вземем за пример 4%, 5% по време на рецесия. Тоест чистият ми резултат ще бъде едни 15% плюс. А в този момент ние изгорихме две години тази година. Но все пак дребните несъответствия, лимитираното кредитиране, неналичието на задгранични вложения, релативно бавното, лимитирано вътрешно ползване – всичко това води то това, че при тази рецесия отклонението е релативно ниско.
Липсата на съответно пояснение от финансовото министерство за вземането на новия дълг породи подозрения, че тези милиарди са тип подготовка за изборите, чух мнения даже, че са за пазаруване на изборите. Как мислите Вие?
Извън нещата с пенсионерите към този момент чакаме да забележим какво ще бъде препоръчано със Закона за държавния бюджет. Тази история с рецесията изисква да бъдат структурирани ограничения, да бъде изработен интегриран проект и това би трябвало да бъде показано идващия месец, дружно с плана на държавен бюджет за 2021 година
Не чакам изненади. С всичките им дефекти МФ са задоволително рационални и професионални хора. Освен в случай че някой не реши да залитне, само че това към този момент не може да го предвидим.
Споменахте пенсионерите. Осигуряването на по 50 лв. над пенсиите им всеки месец до края на мандата не наподобява ли като обидна предизборна търговия?
Има рационалност.
Цялостната ми оценка е, че реакцията по отношение на рецесията от COVID-19 не наподобява добре – позакъсняла, с преместен фокус, проблематичен дизайн на повече от ограниченията. Едва ли е удачно някои от ограниченията да стартират да се развиват 6 или 7 месеца по-късно. Добре, че дребният бизнес е много жилест.
Изискването е да е навременно и добре таргетирано, с лесна процедура, която да отваря необятен достъп на хората, които се нуждаят е базово изискване.
Помпането на приходите на бюджетните чиновници и на пенсионерите няма нищо общо с реакцията на COVID-кризата, защото това са прослойки, които не са наранени. Те не са изгубили приходи в резултат на рецесията. Няма съображение да бъдат обезщетени за нещо. Това не може да бъде анти-COVID мярка, само че е общоприета антикризисна мярка и считам, че е добра.
Признавам, че бях много закостенял, даже 2009 година имахме мощни разправии и аз бях доста срещу повдигането на пенсиите тъкмо в спешна конюнктура. Аналогичното повдигане на пенсии тогава беше мощно атакувано от хората, които в този момент са в държавното управление. Ако погледнете в пресата какво са писали, да ги питаш в този момент за какво вършат същото. Но в случай че изключим този миг на стеснение, съгласно мен данните демонстрират, че изключително по метода, по който сега се прави - т.е. не да се вкарат в базата тези пари, а като добавка, има добър антикризисен резултат. Когато едно нещо е вярно и обосновано и има резултат от него, за какво да не се признае? Според мен това е доста добър канал за решение на част от проблемите, които пораждат в рецесия по отношение на потреблението, трансмисията на тези средства към национална стопанска система и така нататък
„ За “ или „ срещу “ заледяване на минималната заплата сте? И такава полемика се породи.
Това не е никаква полемика. Всеки, който твърди, че в такава конюнктура би трябвало да вдигнеш минималната заплата, спекулира и е популист. В изискванията на рецесия всеки шеф се стреми да замрази приходите, тъй като няма доходи. Другото, което прави е, да освободи хората, които са ниско квалифицирани и не подсигуряват главната активност на компанията му. И когато ти вдигнеш административно разноските за подобен вид служащи, даже някой да се е опитал да резервира този служащ, ти го принуждаваш да пусне този човек на пазара на труда.
Казват, че мярката 60/40 е копирана от германците. Да, само че има някои дребни детайлности. През 2010 и 2011 година бюджетната ни политика беше доста сбъркана и в действителност в България рецесията продължи с помощта на недоумение какво да се прави. Тогава Германия направи следното: държавно управление, синдикати и работодатели седнаха и подписаха едно съглашение, с цел да изгорят несъответствието, който се беше получил в стопанската система. Една маса пари би трябвало да я изгориш. Или я гориш посредством редуциране на хора, или намаляваш работната заплата. Действително резултатът от запазването на хората на работа, въпреки и с малко по-ниски приходи, е верният избор, тъй като съхраняваш потенциала.
Нека не забравяме, че близо 180 хиляди индивида тогава напуснаха България и излязоха от пазара на труда в резултат на 2010-а, 2011-а и 2012 година Този резултат е към 7% от броя на заетите. Освен, че напуснаха България, тъй като бяха принудени да си търсят място, по този начин разкъсваш обществените връзки.
Посоката на политиката се смени 2014-а, без значение, че някои хора не желаят да го признаят.
Сега, самичък по себе си, този акт тъкмо в противоположната посока е неясен от рационална позиция. Нерационално вкарваш политически детайл под лобизма на синдикатите и желанието да им се угоди. Не имам вяра в държавното управление да са огромни почитатели на това, мисля, че е чисто политическо решение поради натиска, който е оказан от синдикатите, които на върха на популизма изхвърлят по-неквалифицираните служащи и по-лошо платените от пазара на труда. Това вършат. Нищо друго. Всеки може да седне да изяснява каквото си желае.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ