Любомир Аламанов: Няма печеливши, политическата класа не оправда очакванията на електората
Любомир Аламанов е PR специалист с над 20-годишен опит. Носител е на редица интернационалните награди, последните от които са почетни оценки за " Digital Communicator of the Year " и " Digital Leader of the Year ". Един от създателите на " Център за разбори и спешни връзки ". С него беседва Руми Рафет в изявление за DarikNews.bg.
Г-н Аламанов, държавното управление направи към този момент 6 месеца — какво съумяха да реализират?
Това държавно управление, както се споделя, извади късата съчка. Имаше неблагодарната задача да работи във време на няколко застъпващи се рецесии — Коронавирус пандемията не беше отшумяла, политическата застоялост, неналичието на промени и по този начин нататък. И с изключение на всичко друго, се стовари и войната в Украйна, която в допълнение утежни цялата обстановка — освен с бежанците, тяхното настаняване и всички грижи за тях, само че и със прекъсването на съветския газ за България и последвалите от това проблеми, както и импортираната инфлация извън, която се дължи на тези турболенции в международната стопанска система. На държавното управление никак не му беше елементарно. Това не е опрощение — това по-скоро е пояснение от каква стартова позиция потеглят. Те пристигнаха със поръчката за доста промени, само че вместо това трябваше да се занимават със справяне с много рецесии. Както видяхме, най-малко от последните месеци, съумяха доста бързо да намерят, към този момент най-малко, задоволително количества газ, цената падна — не се сбъднаха пророчествата, че ще останем без газ. Всичко си работи като хората, дори цените започнаха да падат. И тук е забавно някой ден да се направи някаква информация, в случай че същите дейности са били подхванати преди една, две, три, пет, 10 години, дали нашата енергийна взаимозависимост от Русия и от съветския газ не е можело да бъдат понижени доста мощно още преди години. Това е едно от значимите неща, които съумяха да реализират. Забелязват се много митинги на някакви браншови организации, които желаят внезапно и ненадейно бързи незабавни промени, бързо незабавно разпределяне на пари. Сякаш са не запомнили, че до през вчерашния ден въобще не са желали сходни промени. И някак си зад множеството претенции за сходен вид пари и закани към държавното управление надзъртат познати сенки от близкото минало. Въпреки че наподобява леко комплицирано и под непрестанен огън отстрана на опозицията, държавното управление ненапълно съумява да се оправи с настоящите задания. Дали ще откри сили да продължи промяната в правосъдната система, да стартира промени в други системи — това е нещо, което бъдещето ще покаже. Дано да са съумели да станат по-мъдри от тези 6 месеца.
Вие сте прочут с вашите 21 точки. Да откроим въпреки всичко 3 неточности или 3 гафа на държавното управление?
Като първа неточност и доста основополагаща, беше, че те някак си разчитаха на доброжелателността на опозицията — или по-скоро не допускаха, че опозицията ще има такова гневно държание, гневна офанзива против тях. И бяха учудени, сюрпризирани, не съумяха в точния момент да реагират, много късно съумяха да се оправят с тези ежедневни нервности по най-различни дребни тематики. Човек, когато всеки ден преследва нещо малко, поради което го тормозят, той няма време да си свърши главната работа. Това беше един непредвиден пропуск, който се забелязваше. Като втори гаф — те незадоволително добре обясняваха какво вършат. Идеята, че просто загатват нещо — българите малко са привикнали, изключително политическите послания, да им се повтарят много постоянно. В последните 12-15 години ставахме и лягахме с един избран политик, който непрестанно ни разказваше с кого се е чул по телефона, какво е направил, къде е отишъл на среща, къде си е изпил кафето, какъв мач е ритал. И малко нормализацията в връзката подейства шокиращо и всеобщата аудитория си споделя: " Ами, те тези нищо не правят, щом не ни споделят ". И тази осведомителна абстиненция от това да няма непрестанно пояснения на дребни дейности на политическия хайлайф като че ли ги сложи в облика на хора, които не правят кой знае какво. Може би трябваше да засилят информационните послания, да засилят проявлението на действителните дейности.
Тоест българският гласоподавател е привикнал да му се демонстрира това, което се прави като работа?
Свикнал е да чуе, че нещо се прави — дали тъкмо свършено като работа, или не — това е една друга тематика. Всички помним по какъв начин през два часа имаше джипка на някаква автомагистрала и се споделяше на здравния министър — ние тук виж какви ленти сме създали — все едно, че здравният министър това му е първа значимост. Но се създаваше усещането за извършване на нещо. Самият всеобщ гласоподавател — би трябвало малко да мине време, с цел да разбере, че политиците би трябвало да са съвсем невидими, да се сещаме за тях единствено в случаи на доста незабавна рецесия. Трета неточност — не знам дали е неточност, или не, само че прави доста мощно усещане - вътрешнокоалиционната връзка. Не знам по какъв начин се е водила, какви са били първичните упования, само че е трябвало да бъде малко по-наситена и мощна. Надали единствено с връзка сред съдружните сътрудници е можело да се решат всички проблеми, най-вероятно някои от тях са отвън сферата на връзките. Но в такава комплицирана коалиция още през цялото време се виждаха известни пропуквания, известни недобре координирани послания.
Тук е мястото на идващия ми въпрос — 6 месеца ли беше срокът на валидност на тази коалиция?
На този въпрос може да се отговори по два метода: За страдание, аз не знам същинските аргументи на господин Трифонов тъкмо в този миг да извади своите министри от кабинета и да напусне обединението.
Искате ли да извикам и аз Македония?
Ако това му е доводът — т.е. подозрения за бъдещи дейности по отношение на нещо хипотетично в бъдеще, то това стои като: " Нека да не се раждаме, щото в бъдеще може би ще умрем " — малко е необичайно. Не желая да изпадам в състояние да пояснявам неща, в които не съм сигурен. Една коалиция е толкоз мощна, колкото мощно е желанието на всеки един от членовете да стои в тази коалиция. Очевидно желанието на господин Трифонов се е изчерпало и той просто скапе обединението. Може би към този момент се е стигнало до точката, в която би трябвало да се вземат съществени решения, може пък в действителност да му е омръзнало, той си е представял живота и ръководството по някакъв радикално друг метод. Но дано да не забравяме, че в предходните два къси Народното събрание се случи нещо сходно, а точно той искаше самичък да си прави държавно управление, самичък да си ръководи. Може би обединението беше пленник — или по-скоро развалянето на обединението стана и вследствие на накърнено его.
Веднага след разпадането на обединението стартира развяване на листчета, вадене на компромати. Превърнали се в типичен модел на връзка към гласоподавателите тази компроматна война в България?
Това не са компромати — това е тъпо държание. Още от предходната година не си припомням към този момент кой вадеше листчетата на сякаш Татяна Дончева, която е била написала някакви числа.
Отново беше от Има Такъв Народ.
Очевидно това им е някакъв метод на връзка — да описват какво се е случило в персонални диалози. Не знам до каква степен е естествена тази процедура. Използването на персонални диалози, които са разискване на вероятни разновидности, като крайни решения и крайни оферти е много неточно за мен. Не се прави по този начин. Оттук нататък явно всеки, който приказва с представител на Има Такъв Народ или с човек на Слави Трифонов, би трябвало да му приказва с публични документи, което също е някакъв тип връзка, само че е малко неловко, дето се вика.
Един сюжет от последните дни е, че се води целенасочена акция против държавното управление. Вие забелязвате ли това?
То не е единствено от последните дни, тази акция явно е от доста време.
Но последните дни сякаш се ускори.
Последните дни се ожесточи. Не знам за какво, може би съперниците на държавното управление се надяваха, че то няма да успее да откри газ, че няма да успее да смъкна цените, че няма да успее да овладее някои финансови механизми. Но явно държавното управление се оправи и по тази причина офанзивите против него станаха доста по-истерични и от всевъзможни места. Но в случай че се направи напълно къс разбор от кое място идват офанзивите, то ще се види една относително огромна непосредственост сред всички тях по общия вектор — отвращение за промени, отвращение за промени. Независимо дали това са част от остарялата номенклатура, част от някогашните ръководещи. Синдикатите доста интензивно се намесват на политическо равнище. Синдикатите споделят дали да има, или да няма промени. Спомнете си синдиката на транспортните чиновници, където внезапно се видя, че стачкуват единствено две частни компании, със притежатели, доста близки до някогашните ръководещи, а пък другият профсъюз се управлява от общински консултант от ГЕРБ (Съюз на транспортните синдикати в България — бел.ред.). Изведнъж сякаш такива дребни несвързани неща, само че човек като ги огледа малко по-отгоре, вижда една безусловно подредена система на всички, които в миналото са получавали държавни пари и които не желаят да има никаква смяна в този модел, и които желаят да продължат да смучат от нашите пари. Това е злокобно! Аз не знам дали би трябвало да се упрекват един или двама политици, тук просто е система от взаимносвързани ползи на няколко групи хора, които не желаят да има някаква смяна. И всички ставаме заложници, всички продължаваме да живеем в една система, която от 15-20 години не може да се възстановява.
И към горещата тематика: Няколко депутати напущат партията на Слави Трифонов. Вие по какъв начин разглеждате това: Първо - дали е изменничество и второ - дали този ход ще успее да отдалечи във времето едни предварителни избори?
Предателство по отношение на кое? Много е героично господин Трифонов да се изтъпани и да каже — тия са предатели. Но в случай че се замислим малко, не е ли изменник самият той? Предател по отношение на интереса на гласоподавателите, които са го изпратили там да унищожи остарялата система. Ако концепцията на депутатите от Има Такъв Народ е да разрушат остарялата система, на процедура господин Трифонов, с отдръпването си от обединението, прави изменничество по отношение на гласоподавателите. Тоест тези, които сега сякаш напущат самия господин Трифонов, те по-скоро съблюдават правилото, поради който са изпратени в Народното събрание. Кое е по-важно — правилата и политиките, които би трябвало да се следват или егото на един човек, който споделя: " Който не е с мен, е срещу мен "? Вкарване на его в политиката е допустимо, само че тогава страната се трансформира в нещо като дребна Путинландия. Това не е естествена демократична процедура. По-скоро тези депутати, които споделят — ние оставаме правилни на обединението, ние оставаме правилни на вота на гласоподавателя, те са хората, които съблюдават правилата. А този, който се е обърнал против гласоподавателите си, може би той е предателят.
Като заговорихме за его, Слави Трифонов в изявлението си оприличи ръководството на Кирил Петков на това на Бойко Борисов. Кой от днешните политици, съгласно вас като информационен специалист, наподобява повече на Борисов — като държание?
Господин Трифонов доста обича да дава етикети, сега, в който споделя, че не дава етикети. Фактически в цялото изявление единствената му рецензия към господин Борисов беше, че той самичък си вземал решенията. След това самият господин Трифонов сподели — аз самичък изтеглих министрите от държавното управление. За него — не му е проблем, че държавното управление на Борисов ни остави 12 години в застой, само че му е проблем, че Борисов самичък си е вземал тези решения. Това още веднъж е някакъв вид — двама индивида си мерят егото, гледат си персоналните качества. Управлението — това са процедури, това са правила. По-важно е какви решения се вземат, а не кой по какъв начин ги взема.
Дали се прави това, тъй като моделът на властническия водач им се коства като печеливш?
Той е печеливш в къс аспект. Защото властническият водач взема доста бързо решения. Проблемът е, че на " дългата права " по този начин не се основават институции, които да работят добре, които да работят по правила. Авторитарният водач не може да основава институции, процедури и правила. Това е казусът. Да, в началото наподобява доста изкушаващо, само че на дългата права е гибелно за страната.
И огромният въпрос: Кой печели и кой губи — приказвам от парламентарните и извънпарламентарните партии може би, от протичащото се в този момент?
Не съм сигурен дали има печеливш. Хората за следващ път са леко отвратени от всичко това, което се случва. Действията в този момент към обединението — влизане-излизане, каквото и да се случи, не съм сигурен, че ще вдигнат % или по-скоро броя на хората, които ще гласоподават за ГЕРБ. От тази позиция, да, ГЕРБ може би имат техния електорат, не съм сигурен дали ще съумеят да прибавят нов. Може би малко ще се вдигне процентът на " Възраждане ", тъй като те дават обещание за два часа да оправят България, Европа, света и половината от Млечния път. Но като цяло никой не печели, тъй като за следващ път политическата класа не се оказва на равнището на упованията на електората — това е най-страшното. Електоратът не желае някакви хора да се замерят с глупави приказки, да губят времето в нервности, да губят времето в измислици и в мерене на персонално его. Има доста ясни задания, които всички ние слагаме пред политическата класа: Реформа в правосъдната система; промяна в службите; промяна в здравеопазването; по-достойно място на интернационалната сцена; препотвърждаване на цивилизационния избор да сме част от демократична Европа. Всеки желае да живее и да работи умерено, а не да се занимава с нелепостите на един или различен политик. И от тази позиция никой от политиците не печели — губи имиджът на цялата политическа класа.
Г-н Аламанов, държавното управление направи към този момент 6 месеца — какво съумяха да реализират?
Това държавно управление, както се споделя, извади късата съчка. Имаше неблагодарната задача да работи във време на няколко застъпващи се рецесии — Коронавирус пандемията не беше отшумяла, политическата застоялост, неналичието на промени и по този начин нататък. И с изключение на всичко друго, се стовари и войната в Украйна, която в допълнение утежни цялата обстановка — освен с бежанците, тяхното настаняване и всички грижи за тях, само че и със прекъсването на съветския газ за България и последвалите от това проблеми, както и импортираната инфлация извън, която се дължи на тези турболенции в международната стопанска система. На държавното управление никак не му беше елементарно. Това не е опрощение — това по-скоро е пояснение от каква стартова позиция потеглят. Те пристигнаха със поръчката за доста промени, само че вместо това трябваше да се занимават със справяне с много рецесии. Както видяхме, най-малко от последните месеци, съумяха доста бързо да намерят, към този момент най-малко, задоволително количества газ, цената падна — не се сбъднаха пророчествата, че ще останем без газ. Всичко си работи като хората, дори цените започнаха да падат. И тук е забавно някой ден да се направи някаква информация, в случай че същите дейности са били подхванати преди една, две, три, пет, 10 години, дали нашата енергийна взаимозависимост от Русия и от съветския газ не е можело да бъдат понижени доста мощно още преди години. Това е едно от значимите неща, които съумяха да реализират. Забелязват се много митинги на някакви браншови организации, които желаят внезапно и ненадейно бързи незабавни промени, бързо незабавно разпределяне на пари. Сякаш са не запомнили, че до през вчерашния ден въобще не са желали сходни промени. И някак си зад множеството претенции за сходен вид пари и закани към държавното управление надзъртат познати сенки от близкото минало. Въпреки че наподобява леко комплицирано и под непрестанен огън отстрана на опозицията, държавното управление ненапълно съумява да се оправи с настоящите задания. Дали ще откри сили да продължи промяната в правосъдната система, да стартира промени в други системи — това е нещо, което бъдещето ще покаже. Дано да са съумели да станат по-мъдри от тези 6 месеца.
Вие сте прочут с вашите 21 точки. Да откроим въпреки всичко 3 неточности или 3 гафа на държавното управление?
Като първа неточност и доста основополагаща, беше, че те някак си разчитаха на доброжелателността на опозицията — или по-скоро не допускаха, че опозицията ще има такова гневно държание, гневна офанзива против тях. И бяха учудени, сюрпризирани, не съумяха в точния момент да реагират, много късно съумяха да се оправят с тези ежедневни нервности по най-различни дребни тематики. Човек, когато всеки ден преследва нещо малко, поради което го тормозят, той няма време да си свърши главната работа. Това беше един непредвиден пропуск, който се забелязваше. Като втори гаф — те незадоволително добре обясняваха какво вършат. Идеята, че просто загатват нещо — българите малко са привикнали, изключително политическите послания, да им се повтарят много постоянно. В последните 12-15 години ставахме и лягахме с един избран политик, който непрестанно ни разказваше с кого се е чул по телефона, какво е направил, къде е отишъл на среща, къде си е изпил кафето, какъв мач е ритал. И малко нормализацията в връзката подейства шокиращо и всеобщата аудитория си споделя: " Ами, те тези нищо не правят, щом не ни споделят ". И тази осведомителна абстиненция от това да няма непрестанно пояснения на дребни дейности на политическия хайлайф като че ли ги сложи в облика на хора, които не правят кой знае какво. Може би трябваше да засилят информационните послания, да засилят проявлението на действителните дейности.
Тоест българският гласоподавател е привикнал да му се демонстрира това, което се прави като работа?
Свикнал е да чуе, че нещо се прави — дали тъкмо свършено като работа, или не — това е една друга тематика. Всички помним по какъв начин през два часа имаше джипка на някаква автомагистрала и се споделяше на здравния министър — ние тук виж какви ленти сме създали — все едно, че здравният министър това му е първа значимост. Но се създаваше усещането за извършване на нещо. Самият всеобщ гласоподавател — би трябвало малко да мине време, с цел да разбере, че политиците би трябвало да са съвсем невидими, да се сещаме за тях единствено в случаи на доста незабавна рецесия. Трета неточност — не знам дали е неточност, или не, само че прави доста мощно усещане - вътрешнокоалиционната връзка. Не знам по какъв начин се е водила, какви са били първичните упования, само че е трябвало да бъде малко по-наситена и мощна. Надали единствено с връзка сред съдружните сътрудници е можело да се решат всички проблеми, най-вероятно някои от тях са отвън сферата на връзките. Но в такава комплицирана коалиция още през цялото време се виждаха известни пропуквания, известни недобре координирани послания.
Тук е мястото на идващия ми въпрос — 6 месеца ли беше срокът на валидност на тази коалиция?
На този въпрос може да се отговори по два метода: За страдание, аз не знам същинските аргументи на господин Трифонов тъкмо в този миг да извади своите министри от кабинета и да напусне обединението.
Искате ли да извикам и аз Македония?
Ако това му е доводът — т.е. подозрения за бъдещи дейности по отношение на нещо хипотетично в бъдеще, то това стои като: " Нека да не се раждаме, щото в бъдеще може би ще умрем " — малко е необичайно. Не желая да изпадам в състояние да пояснявам неща, в които не съм сигурен. Една коалиция е толкоз мощна, колкото мощно е желанието на всеки един от членовете да стои в тази коалиция. Очевидно желанието на господин Трифонов се е изчерпало и той просто скапе обединението. Може би към този момент се е стигнало до точката, в която би трябвало да се вземат съществени решения, може пък в действителност да му е омръзнало, той си е представял живота и ръководството по някакъв радикално друг метод. Но дано да не забравяме, че в предходните два къси Народното събрание се случи нещо сходно, а точно той искаше самичък да си прави държавно управление, самичък да си ръководи. Може би обединението беше пленник — или по-скоро развалянето на обединението стана и вследствие на накърнено его.
Веднага след разпадането на обединението стартира развяване на листчета, вадене на компромати. Превърнали се в типичен модел на връзка към гласоподавателите тази компроматна война в България?
Това не са компромати — това е тъпо държание. Още от предходната година не си припомням към този момент кой вадеше листчетата на сякаш Татяна Дончева, която е била написала някакви числа.
Отново беше от Има Такъв Народ.
Очевидно това им е някакъв метод на връзка — да описват какво се е случило в персонални диалози. Не знам до каква степен е естествена тази процедура. Използването на персонални диалози, които са разискване на вероятни разновидности, като крайни решения и крайни оферти е много неточно за мен. Не се прави по този начин. Оттук нататък явно всеки, който приказва с представител на Има Такъв Народ или с човек на Слави Трифонов, би трябвало да му приказва с публични документи, което също е някакъв тип връзка, само че е малко неловко, дето се вика.
Един сюжет от последните дни е, че се води целенасочена акция против държавното управление. Вие забелязвате ли това?
То не е единствено от последните дни, тази акция явно е от доста време.
Но последните дни сякаш се ускори.
Последните дни се ожесточи. Не знам за какво, може би съперниците на държавното управление се надяваха, че то няма да успее да откри газ, че няма да успее да смъкна цените, че няма да успее да овладее някои финансови механизми. Но явно държавното управление се оправи и по тази причина офанзивите против него станаха доста по-истерични и от всевъзможни места. Но в случай че се направи напълно къс разбор от кое място идват офанзивите, то ще се види една относително огромна непосредственост сред всички тях по общия вектор — отвращение за промени, отвращение за промени. Независимо дали това са част от остарялата номенклатура, част от някогашните ръководещи. Синдикатите доста интензивно се намесват на политическо равнище. Синдикатите споделят дали да има, или да няма промени. Спомнете си синдиката на транспортните чиновници, където внезапно се видя, че стачкуват единствено две частни компании, със притежатели, доста близки до някогашните ръководещи, а пък другият профсъюз се управлява от общински консултант от ГЕРБ (Съюз на транспортните синдикати в България — бел.ред.). Изведнъж сякаш такива дребни несвързани неща, само че човек като ги огледа малко по-отгоре, вижда една безусловно подредена система на всички, които в миналото са получавали държавни пари и които не желаят да има никаква смяна в този модел, и които желаят да продължат да смучат от нашите пари. Това е злокобно! Аз не знам дали би трябвало да се упрекват един или двама политици, тук просто е система от взаимносвързани ползи на няколко групи хора, които не желаят да има някаква смяна. И всички ставаме заложници, всички продължаваме да живеем в една система, която от 15-20 години не може да се възстановява.
И към горещата тематика: Няколко депутати напущат партията на Слави Трифонов. Вие по какъв начин разглеждате това: Първо - дали е изменничество и второ - дали този ход ще успее да отдалечи във времето едни предварителни избори?
Предателство по отношение на кое? Много е героично господин Трифонов да се изтъпани и да каже — тия са предатели. Но в случай че се замислим малко, не е ли изменник самият той? Предател по отношение на интереса на гласоподавателите, които са го изпратили там да унищожи остарялата система. Ако концепцията на депутатите от Има Такъв Народ е да разрушат остарялата система, на процедура господин Трифонов, с отдръпването си от обединението, прави изменничество по отношение на гласоподавателите. Тоест тези, които сега сякаш напущат самия господин Трифонов, те по-скоро съблюдават правилото, поради който са изпратени в Народното събрание. Кое е по-важно — правилата и политиките, които би трябвало да се следват или егото на един човек, който споделя: " Който не е с мен, е срещу мен "? Вкарване на его в политиката е допустимо, само че тогава страната се трансформира в нещо като дребна Путинландия. Това не е естествена демократична процедура. По-скоро тези депутати, които споделят — ние оставаме правилни на обединението, ние оставаме правилни на вота на гласоподавателя, те са хората, които съблюдават правилата. А този, който се е обърнал против гласоподавателите си, може би той е предателят.
Като заговорихме за его, Слави Трифонов в изявлението си оприличи ръководството на Кирил Петков на това на Бойко Борисов. Кой от днешните политици, съгласно вас като информационен специалист, наподобява повече на Борисов — като държание?
Господин Трифонов доста обича да дава етикети, сега, в който споделя, че не дава етикети. Фактически в цялото изявление единствената му рецензия към господин Борисов беше, че той самичък си вземал решенията. След това самият господин Трифонов сподели — аз самичък изтеглих министрите от държавното управление. За него — не му е проблем, че държавното управление на Борисов ни остави 12 години в застой, само че му е проблем, че Борисов самичък си е вземал тези решения. Това още веднъж е някакъв вид — двама индивида си мерят егото, гледат си персоналните качества. Управлението — това са процедури, това са правила. По-важно е какви решения се вземат, а не кой по какъв начин ги взема.
Дали се прави това, тъй като моделът на властническия водач им се коства като печеливш?
Той е печеливш в къс аспект. Защото властническият водач взема доста бързо решения. Проблемът е, че на " дългата права " по този начин не се основават институции, които да работят добре, които да работят по правила. Авторитарният водач не може да основава институции, процедури и правила. Това е казусът. Да, в началото наподобява доста изкушаващо, само че на дългата права е гибелно за страната.
И огромният въпрос: Кой печели и кой губи — приказвам от парламентарните и извънпарламентарните партии може би, от протичащото се в този момент?
Не съм сигурен дали има печеливш. Хората за следващ път са леко отвратени от всичко това, което се случва. Действията в този момент към обединението — влизане-излизане, каквото и да се случи, не съм сигурен, че ще вдигнат % или по-скоро броя на хората, които ще гласоподават за ГЕРБ. От тази позиция, да, ГЕРБ може би имат техния електорат, не съм сигурен дали ще съумеят да прибавят нов. Може би малко ще се вдигне процентът на " Възраждане ", тъй като те дават обещание за два часа да оправят България, Европа, света и половината от Млечния път. Но като цяло никой не печели, тъй като за следващ път политическата класа не се оказва на равнището на упованията на електората — това е най-страшното. Електоратът не желае някакви хора да се замерят с глупави приказки, да губят времето в нервности, да губят времето в измислици и в мерене на персонално его. Има доста ясни задания, които всички ние слагаме пред политическата класа: Реформа в правосъдната система; промяна в службите; промяна в здравеопазването; по-достойно място на интернационалната сцена; препотвърждаване на цивилизационния избор да сме част от демократична Европа. Всеки желае да живее и да работи умерено, а не да се занимава с нелепостите на един или различен политик. И от тази позиция никой от политиците не печели — губи имиджът на цялата политическа класа.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ