За армията и наборната служба
Любо Данков
Споменът за наборната войска е доста спорен - едни я помнят като школа за дисциплинираност и другарства, други - като изгубено време, принуждение и оскърбление. И двете гледни точки са напълно действителни.
Изграждането на наборната войска в България стартира след Освобождението. В края на ХIХ век България към този момент има боеспособна войска, построена по модел на съветската, по-късно - на немската войска. Военната работа става всеобща и наложителна. По това време армията има и просветителна роля, тъй като доста от наборниците са необразовани. В армията се построява и национално схващане.
Следват доста премеждия... а след 1944 година армията се построява по руски модел. Основната цел тогава е поддържане на многочислени боеспособни военни елементи в изискванията на вероятен спор сред Варшавския контракт и НАТО.
През 2008 година наборната работа е анулирана и се минава към професионална войска, което е обвързвано преустройването към натовските стандарти и отвращение в обществото за наложителна работа.
Част от носталгията по казармата в действителност не е тъкмо по армията, а по младостта и изгубеното чувство за общественост.
Връщането към тази войска, която сме имали преди 89-а, е от една страна невероятно, тъй като базите са унищожени, от друга - нелогично, тъй като обществото и настройките в него към този момент са други, само че по-важното е, че други са и методите за водене на война. Огромната цена, която би трябвало да се заплати за връщане към предишното, няма да докара до търсения резултат.
Българското общество към този момент не е това от ХХ век и копирането на остарелия модел в този момент ще докара до официална и неприятна подготовка, загуба на време, пилеене на средства, корупция, доста повече унижения, извращения и експанзия отпреди.
Казармата от остарелия вид - като един затвор или лагер, цели да счупи самостоятелното его, да сътвори послушание, индивидът да стартира да работи като част от групата. Това очевидно е вършело работа в ерата на окопните войни.
Днешният боец би трябвало да мисли, да импровизира, да работи със комплицирани системи. Не просто механично да извършва команда.
Освен това, в остарелия вид казарма унижението постоянно разрушава мотивацията. Ако казармата е запомнена като оскърбление, неправилен тормоз, изгубено време, резервистът губи доверие, заобикаля готовност, не желае да поддържа умения, не желае да се връща. Т.е. психологическият резултат може да бъде тъкмо противоположен на стремежи. В наши дни главната цел не е поддържане на огромна войска, тъй като всеки миг някой може да ни нападне, а поддържане на огромна маса резервисти, които са получили базови умения, които да послужат при възможна потребност в миналото във времето.
За тази цел не е нужна институция вид затвор или лагер, а подготовка в обитаемото място на хората - съществена физическа и тактическа подготовка, боравене с оръжие, медицински знания и така нататък Което не изключва краткосрочни лагери и учения.
Днес са по-ценни военните, които могат да работят със комплицирана техника. Към тях би трябвало да бъдат ориентирани напъните, да се притеглят хора, склонни да вложат време и старания в асимилиране на новите технологии.
И още нещо. Обида към специалността е да се счита, че всеки може да стане боен. Войната е комплицирана профилирана активност. И както не всеки може да стане инженер или художник, по този начин и не всеки може да стане боен.
Фейсбук
Споменът за наборната войска е доста спорен - едни я помнят като школа за дисциплинираност и другарства, други - като изгубено време, принуждение и оскърбление. И двете гледни точки са напълно действителни.
Изграждането на наборната войска в България стартира след Освобождението. В края на ХIХ век България към този момент има боеспособна войска, построена по модел на съветската, по-късно - на немската войска. Военната работа става всеобща и наложителна. По това време армията има и просветителна роля, тъй като доста от наборниците са необразовани. В армията се построява и национално схващане.
Следват доста премеждия... а след 1944 година армията се построява по руски модел. Основната цел тогава е поддържане на многочислени боеспособни военни елементи в изискванията на вероятен спор сред Варшавския контракт и НАТО.
През 2008 година наборната работа е анулирана и се минава към професионална войска, което е обвързвано преустройването към натовските стандарти и отвращение в обществото за наложителна работа.
Част от носталгията по казармата в действителност не е тъкмо по армията, а по младостта и изгубеното чувство за общественост.
Връщането към тази войска, която сме имали преди 89-а, е от една страна невероятно, тъй като базите са унищожени, от друга - нелогично, тъй като обществото и настройките в него към този момент са други, само че по-важното е, че други са и методите за водене на война. Огромната цена, която би трябвало да се заплати за връщане към предишното, няма да докара до търсения резултат.
Българското общество към този момент не е това от ХХ век и копирането на остарелия модел в този момент ще докара до официална и неприятна подготовка, загуба на време, пилеене на средства, корупция, доста повече унижения, извращения и експанзия отпреди.
Казармата от остарелия вид - като един затвор или лагер, цели да счупи самостоятелното его, да сътвори послушание, индивидът да стартира да работи като част от групата. Това очевидно е вършело работа в ерата на окопните войни.
Днешният боец би трябвало да мисли, да импровизира, да работи със комплицирани системи. Не просто механично да извършва команда.
Освен това, в остарелия вид казарма унижението постоянно разрушава мотивацията. Ако казармата е запомнена като оскърбление, неправилен тормоз, изгубено време, резервистът губи доверие, заобикаля готовност, не желае да поддържа умения, не желае да се връща. Т.е. психологическият резултат може да бъде тъкмо противоположен на стремежи. В наши дни главната цел не е поддържане на огромна войска, тъй като всеки миг някой може да ни нападне, а поддържане на огромна маса резервисти, които са получили базови умения, които да послужат при възможна потребност в миналото във времето.
За тази цел не е нужна институция вид затвор или лагер, а подготовка в обитаемото място на хората - съществена физическа и тактическа подготовка, боравене с оръжие, медицински знания и така нататък Което не изключва краткосрочни лагери и учения.
Днес са по-ценни военните, които могат да работят със комплицирана техника. Към тях би трябвало да бъдат ориентирани напъните, да се притеглят хора, склонни да вложат време и старания в асимилиране на новите технологии.
И още нещо. Обида към специалността е да се счита, че всеки може да стане боен. Войната е комплицирана профилирана активност. И както не всеки може да стане инженер или художник, по този начин и не всеки може да стане боен.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ