Българската Атлантида – изчезналия остров Кианида
Любима тематика на учени и фенове на загадките по света е изгубването на Атлантида. Те се хващат за всяка открита подводна находка и всяка диря за потънала суша, с цел да открият най-сетне тази изгубена антична земя. Напоследък на доста места се приказва за изгубения черноморски остров Кианида. Според исторически източници, той е бил с размерите на остров Тасос, който е с повърхност площ от 380 km². Това не е по никакъв начин дребен остров, само че е малко с цел да бъде Атлантида. Това не прави изчезналия остров по-малко забавен. Всичко обвързвано с появяване и изгубване на острови е забавно за откривателите. Фактът, че любознателни хора по света се вълнуват от липсващ остров по нашето черноморие, е индикативен факт за неговата значителност.
Затова дано забележим каква е мистерията около изгубването на остров Кианида.
Този остров ясно може да се види на антична карта, основана от Птолемей. Картата е комплект от карти на света, направени от учения и оповестени през 15 век. На карта за черноморската зона е изобразен остров Кианида (Синьо-зелен, Цианида).Островът е насочен изток-запад, а в южната му част има огромен залив.Островът е ситуиран пред нос Тиниад, почти на половината път сред Аполония (Созопол) и Босфора.
Освен картата има споменаване на острова в съчиненията на античните историци.Херодот, описвайки похода на Дарий през Тракия, загатва, че флота минава през Босфора на север, около Киана, до устието на река Великден (Дунав). В едно от съчиненията на Софокъл, с това име се назовават скали край Босфора.Древногръцкият историк и географ Страбон дава по-подробна информация за Киана.Той написа, че това са два острова, ситуирани наоколо до Босфора (на разстояние почти 266 км ).За тези скали загатват и други антични създатели, като споделят за тях, че това са две черни скали, където постоянно кипят водовъртежи.
Според Птолемей, Кианида е относително огромен остров, съгласно други създатели това са два острова (две скали) на Кианей.Възниква въпросът: става ли дума за еднакъв обект, разказан по разнообразни способи, или Цианида и Кианей са съществували независимо?Днес на посоченото място няма остров, нито каквито и да е скали.
Български учени, учещи тази историческа мистерия, почнали с идентифицирането на нос Тиниад, изобразен от Птолемей.Какво е актуалното му географско местонахождение?Ако погледнете картата, южно от Созопол, можете да видите сектори суша, вдадени в морето и образуващи дребен полуостров.Според Птолемей нос Тиниад влизал в морето доста по-забележимо от другите.Днес на това определение най-вече дава отговор Маслен Нос.На картата на Птолемей, северно от нос Тиниад, има два града – Тонзос и Перонтик.Няма подозрение, че Тонзос в действителност е съществувал.Открити са монети с облика на Август и изсечен надпис: „ Тонзос “.Но няма консенсус за това къде тъкмо се е намирал този град.Освен това някои учени дефинират местоположението му надалеч от брега на Черно море.
Разкопки на Маслен Нос, потвърждават, че на тези места е имало антично населено място.Нищо обаче не демонстрира, че това са руините на Тонзос.
Има съмнение, че актуалният нос Игнеад (на турска територия) може да е бил нос Тиниада.Фактът, че той е с по-скромни размери от Маслен Нос, може да се изясни с промени в бреговата линия през последните две хиляди години.
Може ли Птолемей да е направил неточност, изобразявайки контурите на острова, съгласно нечии истории?В този случай би трябвало да се признае, че сходна неточност е позволена и от други антични създатели, в това число тези, които са живели преди Птолемей.Грешката наподобява малко евентуална.По времето на колонизацията на черноморското крайбрежие от елините, корабите постоянно минавали през Босфора.Тъй като античните мореплаватели предпочитали да плуват на относително малко разстояние от брега, първите забележителности на изхода от Босфора за тях, без подозрение, били остров Кианида и нос Тиниада.Следователно е невероятно да си представим, че уважаеми учени от древността, дават изложение на несъществуващи обекти по пресичания морски път.
Птолемеева карта, на която се вижда остров Кианида. Снимка: Уикипедия
След краха на античните цивилизации, в продължение на доста епохи, никой не се е занимавал с правене на морски карти. И когато през XV – XVI век карти почнали да се появяват, те към този момент не съдържали нос Тиниад и островът, ситуиран против него.
В търсене на отговор на загадката на Кианида, през последните десетилетия са подхванати проучвания на морското дъно. В хода на тези изследвания е открито, че на пет километра от брега на нос Игнеада, на плитко има подводни скали. Може би това е излишък от изчезналия остров? Ако се наложи картата на Потолемей върху актуалната карта, местоположението на изчезналият огромен нос съответствува с нос Игнеада. Откритите подводни скали на 4-5 км от днешния нос, по-вероятно е да са част от тогавашния нос. Защото островът би трябвало да е още по-навътре в морето.
Все отново въз основата на цялата тази събрана информация и констатации, българският професор Диньо Канев направил догадка през 1982 г.Някога (поне през V в. Пр. Н. Е.) пред нос Игнеада (Тиниада) е съществувал остров Кианида, който по-късно е обрисуван от Птолемей на неговата известна карта.Южните крайбрежия на Кианида били подложени на непрекъснато въздействие на морски течения.Към това би трябвало да се добави ерозията на бреговата линия под действието на морския прибой, изключително унищожителен по време на мощни стихии.Трябва също по този начин да не се не помни, че острова е бил в много дейна сеизмична зона.Въз основа на всички тези фактори, с течение на времето южният залив прониквал надълбоко в острова, трансформирал се в проток и разделил Кианида на две елементи. Тези елементи по-късно се трансформирали в два острова (скалите Кианей), а след време и изцяло изчезнали.
Имало ли е обитаеми места в Кианида? Това не се загатва в антични писмени източници. Но не е изключено да е имало. Днес на съществуващите, въпреки толкоз по-малки острови по черноморието ни има руини от замъци и манастири. По цялото черноморие във водата се откриват следи от антични селища, потънали градове и забавни археологически находки. Това демонстрира, че бреговата линия преди епохи е била по-навътре в морето, както и че тук са работили естествени сили, способни да трансформират релефа и да заличават градове, носове и даже огромни острови.
