Любен Каравелов се ражда на днешния ден през 1934 г.
Любен Каравелов е роден през на 7 ноември 1834 година в Копривщица в фамилията на Стойчо Любенов Каравела и Неделя Доганска. Бащата на Каравелов е бил аставник по събиране на беглика (данъка върху дребния добитък) и един от най-дейните копривщенци по това време, държавник с огромен принос към българската книжнина и култура.
В конюнктура на относително за времето си благоденствие израства младият Любен. Сред родственици, които са начетени, грамотни и почетни хора, той има задоволително образци за подражателство и за израстване в честен проект. Учи в килийното учебно заведение в Копривщица, учредено от Найден Геров, допуска се по време на неговото учителстване там, както и по времето на неговия възпитаник Йоаким Груев. След като приключва Копривщенското учебно заведение Каравелов подхваща обиколка на империята с татко си и съумява да събере усещания за бита и живота на българския народ, за неговите несгоди и фантазии.
Поради това, че татко му имал огромното предпочитание Любен да стане търговец, той го изпраща в Пловдив, прочут по времето със своя мощен гръцки уклон и по негово гледище постъпва в гръцки " гимназион ", където е подложен на мощни опити за гърцизиране, както и написа в спомените си. Двегодишното престояване в Пловдив пък отваря очите му за огромните разлики сред небогати и богати, търканията сред турци, гърци и българи. Впечатлителен и млад, единствено на 16, той се отвращава от " нечистотиите и лицемерието " на огромния град, от надменността на гърците, от неуважението към елементарния човек от страна на турци и чорбаджии. Сам споделя, че " не е удивен " и от българите, които съгласно него трябвало по-настоятелно да отстояват своите права. Към края на престоя си в Пловдив, Каравелов се трансферира в българското учебно заведение, където съумява посредством съветски вестници и романи, донесени по незнайни пътища да научи съветски език.
Връщайки се в Копривщица, Каравелов е отчаяние за татко си. Не станал търговец, а напълнил сърцето си с революционни хрумвания и отвращение към всеки, тъпкал народа му. Стойчо Каравела прави финален опит за " опитомяване " на своя наследник, като го взима на още една огромна обиколка за събиране на беглика из България, Македония и Сърбия, само че единственото което донася Любен от там са записани национални песни, поговорки и усещания от бита на другите елементи на Балканския полуостров.
През 1857 година Каравелов отпътува за Русия, към която по това време той (пък и целия народ) питае най-топли усеща. Открива, че военното дело в академията не е за него и се записва като свободен слушател във филологическия факултет. По това време класовите разлики в Русия са се задълбочили. Руският селяндур се издига в фетиш от някои създатели, литературата поема по нов - революционен път, от който се учи и Каравелов. Видял класовите неправди още в Пловдив, той горещо приема като свои тези хрумвания, което проличава и от първите му литературни опити. Точно в Москва Каравелов издава и първите си печатни творби, които внасят и малко ред във финансите му. Годините на недояждане - заради това, че по същото време и положението на татко му запада - лека-полека завършват. Пише като помощник за изданието " Братски Труд " и през 1861 година съумява да издаде първия том на " Паметници на българския национален обичай ", издание с над 300 страници с поговорки, пословици, традиции, митове, поверия, имена, граматически правила и така нататък, както и речник с български думи най-после. Вече натрупал писателски опит и почувствал се подготвен, Каравелов стартира да написа и истински повести, които заради положителния му съветски език написа и издава напряко на него. По-късно тези произведения са събрани в сборника " Страницы из книги премеждия болгарскаго племени ", като в него влизат и " Турски паша ", " Българи от остаряло време ", " Войвода ", " Дончо ", " Неда " и други. След време самият Каравелов превежда и издава тези творби и на български.
След несполучлив атентат против съветския император Александър Втори през 1866 година, гоненията против радикалната съветска интелигенция се ускоряват доста. Тъй като Каравелов е в другарски връзки с доста от тях, скоро е заставен да бяга и през 1867 година отпътува за Белград. Там той намира плодородна почва за концепциите си измежду новосформираната сръбска интелигенция. Пламенни слушатели попиват концепциите му за несправедливото обществено устройство и неравноправие. Каравелов елементарно съумява да ги възпламени с плама, с който самичък той е пламтял, учейки се от съветските хрумвания за обществена правдивост. Според Захари Стоянов " брат бугарин ", както наричали Каравелов се употребил с голямо почитание и бил разпознаван и поздравяван на всички места поради " високата си фигура, черна, гъста брада, мил взор и въодушевено чело ". Затова не е чудно, че през 1868 година, когато е погубен Михаил Обренович и Каравелов е обвинен и затворен в Будапеща, цялата сръбска интелигенция се изправя в негова отбрана. Цели седем месеца Каравелов прекарва в маджарския затвор, подложен на морални и физически тествания. Превърнат в страдалец, той сякаш катализира желанието на двата народа да се борят за независимостта си.
През 1869 година Каравелов отпътува за Букурещ, свикан от революционния комитет там. Букурещкият революционен комитет се утвърждава като основно средище на свободолюбивите българи в емиграция. Разбира се, не минава и без битки за власт в самия комитет. Непримиримо се сблъскват концепциите на " старите " и " младите " - първите, искащи една " по-умерена битка ", самостоятелност на народа под опеката на Султана, а младите по- реакционно настроени емигранти желаят въоръжена битка за тотално освобождение на България. Смята се, че Каравелов – незадоволително осведомен с тези въпроси заради престоя си в Белград и пандиза - за малко става маша в ръцете на " старите ", само че буйният му темперамент и неотстъпчивост към чорбаджиите и закостенялото мислене си проличават още един път. В Букурещ Каравелов се среща и с Христо Ботев и двамата поемат да редактират вестник " Независимост ".
Пристигането на Каравелов в Букурещ бележи и една друга повратна точка в българската битка за самостоятелност. Неуспехите на комитските дружини на Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Караджата, Филип Тотьо постановат концепцията за нов метод в битката. Идеолог на този нов метод е точно Каравелов. Той счита, че единствено проведеното национално въстание може да реши казуса и интензивно пази тази теза. Ботев е близкият му сподвижник, а Васил Левски моторът на новата организация. Познанството на Каравелов и Левски е още от Белград и положителните им връзки спомагат доста за общото дело. През 1870 година Левски е обиколил към този момент България, основал е доста комитети, а Каравелов и цялата емиграция оказват помощ от Букурещ. Идеите за обща балканска федерация и въставане на въоръжена битка за избавление се одобряват от от ден на ден хора.
Ако от по горното ревю към този момент не е станало ясно - Любен Каравелов е имал сложен темперамент. Лесно се е увличал по хрумвания, елементарно се разочаровал от тях. Лесно се палел и карал с близките. Дори Левски постоянно спорел с него и упорствал да не му се бърка в работите, защото не познава ясно настроенията в България. Така през 1872 година, когато Димитър Общи обира царската хазна на Арабаконашкия проход и по късно е хванат, и проектите на БРЦК са разкрити, Каравелов е изплашен и написа на Левски писмо:
"...обстоятелствата извикуват без друго кураж от наша страна и подигание на революция; аргументите, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги расказваме, а обаждаме ти единствено, че би трябвало да са върви на пердах без да губим ни минута. На сичките тъдявашни юнаци са писа и щат да заминат насреща и надяваме са за помощ от Сьрбия и Черна гора... ".
Левски се опълчва на това решение, той знае, че народа не е подготвен и революцията ще бъде несполучлива. Дори взема решение да се върне в Букурещ, с цел да уговори Каравелов в противното, само че е уловен и обесен през февруари 1873 година. Смъртта му покрусява Каравелов, пламът му угасва, пристрастеността понижава... Това се вижда ясно в издавания от него вестник " Независимост ", който той със страхотни старания и ограничения съумява да списва до 1874 година. Бурната му натура е някак укротена, концепциите за всенародно въстание към този момент са по-умерени, той счита, че единственият метод за триумф е тоталната битка на целия народ и неговата добра подготовка. В края на 1874 година Каравелов дефинитивно се отделя от политиката и революционното придвижване, отпред на което към този момент стои Христо Ботев - възторженият стихотворец и идеолог. Каравелов се отдава на книжовна и просветителска активност и както самичък написа " не желае да има веч нищо общо с политиката ".
По време на Априлското въстание през 1876 година Каравелов е още веднъж разпален от бунтовния дух. Сбирал четници, проповядвал Отправя се към учебното заведение и от остаряла, оръфана карта на Балканския полуостров откъснал парче и го прибрал в портфейла си. Обяснил, че е откъснал от картата мястото на България, което за него е реликва и го прибрал като амулет. Целият му житейски път е като че ли белязан от тая реликва, от това поклонение към Родината. Поради точно това поклонение, той не губи време след Освобождението, а бързо пуска още веднъж печатницата си - първом в Търново, а по-късно и в Русе, с цел да печата изданието " Знание ", да образова народа си. В Русе го поваля туберкулозата - резултат от дългите години бедност и напрежение. Почива на 21 януари 1879 година - видял, само че не съумял да се порадва на свободата на Отечеството.
В конюнктура на относително за времето си благоденствие израства младият Любен. Сред родственици, които са начетени, грамотни и почетни хора, той има задоволително образци за подражателство и за израстване в честен проект. Учи в килийното учебно заведение в Копривщица, учредено от Найден Геров, допуска се по време на неговото учителстване там, както и по времето на неговия възпитаник Йоаким Груев. След като приключва Копривщенското учебно заведение Каравелов подхваща обиколка на империята с татко си и съумява да събере усещания за бита и живота на българския народ, за неговите несгоди и фантазии.
Поради това, че татко му имал огромното предпочитание Любен да стане търговец, той го изпраща в Пловдив, прочут по времето със своя мощен гръцки уклон и по негово гледище постъпва в гръцки " гимназион ", където е подложен на мощни опити за гърцизиране, както и написа в спомените си. Двегодишното престояване в Пловдив пък отваря очите му за огромните разлики сред небогати и богати, търканията сред турци, гърци и българи. Впечатлителен и млад, единствено на 16, той се отвращава от " нечистотиите и лицемерието " на огромния град, от надменността на гърците, от неуважението към елементарния човек от страна на турци и чорбаджии. Сам споделя, че " не е удивен " и от българите, които съгласно него трябвало по-настоятелно да отстояват своите права. Към края на престоя си в Пловдив, Каравелов се трансферира в българското учебно заведение, където съумява посредством съветски вестници и романи, донесени по незнайни пътища да научи съветски език.
Връщайки се в Копривщица, Каравелов е отчаяние за татко си. Не станал търговец, а напълнил сърцето си с революционни хрумвания и отвращение към всеки, тъпкал народа му. Стойчо Каравела прави финален опит за " опитомяване " на своя наследник, като го взима на още една огромна обиколка за събиране на беглика из България, Македония и Сърбия, само че единственото което донася Любен от там са записани национални песни, поговорки и усещания от бита на другите елементи на Балканския полуостров.
През 1857 година Каравелов отпътува за Русия, към която по това време той (пък и целия народ) питае най-топли усеща. Открива, че военното дело в академията не е за него и се записва като свободен слушател във филологическия факултет. По това време класовите разлики в Русия са се задълбочили. Руският селяндур се издига в фетиш от някои създатели, литературата поема по нов - революционен път, от който се учи и Каравелов. Видял класовите неправди още в Пловдив, той горещо приема като свои тези хрумвания, което проличава и от първите му литературни опити. Точно в Москва Каравелов издава и първите си печатни творби, които внасят и малко ред във финансите му. Годините на недояждане - заради това, че по същото време и положението на татко му запада - лека-полека завършват. Пише като помощник за изданието " Братски Труд " и през 1861 година съумява да издаде първия том на " Паметници на българския национален обичай ", издание с над 300 страници с поговорки, пословици, традиции, митове, поверия, имена, граматически правила и така нататък, както и речник с български думи най-после. Вече натрупал писателски опит и почувствал се подготвен, Каравелов стартира да написа и истински повести, които заради положителния му съветски език написа и издава напряко на него. По-късно тези произведения са събрани в сборника " Страницы из книги премеждия болгарскаго племени ", като в него влизат и " Турски паша ", " Българи от остаряло време ", " Войвода ", " Дончо ", " Неда " и други. След време самият Каравелов превежда и издава тези творби и на български.
След несполучлив атентат против съветския император Александър Втори през 1866 година, гоненията против радикалната съветска интелигенция се ускоряват доста. Тъй като Каравелов е в другарски връзки с доста от тях, скоро е заставен да бяга и през 1867 година отпътува за Белград. Там той намира плодородна почва за концепциите си измежду новосформираната сръбска интелигенция. Пламенни слушатели попиват концепциите му за несправедливото обществено устройство и неравноправие. Каравелов елементарно съумява да ги възпламени с плама, с който самичък той е пламтял, учейки се от съветските хрумвания за обществена правдивост. Според Захари Стоянов " брат бугарин ", както наричали Каравелов се употребил с голямо почитание и бил разпознаван и поздравяван на всички места поради " високата си фигура, черна, гъста брада, мил взор и въодушевено чело ". Затова не е чудно, че през 1868 година, когато е погубен Михаил Обренович и Каравелов е обвинен и затворен в Будапеща, цялата сръбска интелигенция се изправя в негова отбрана. Цели седем месеца Каравелов прекарва в маджарския затвор, подложен на морални и физически тествания. Превърнат в страдалец, той сякаш катализира желанието на двата народа да се борят за независимостта си.
През 1869 година Каравелов отпътува за Букурещ, свикан от революционния комитет там. Букурещкият революционен комитет се утвърждава като основно средище на свободолюбивите българи в емиграция. Разбира се, не минава и без битки за власт в самия комитет. Непримиримо се сблъскват концепциите на " старите " и " младите " - първите, искащи една " по-умерена битка ", самостоятелност на народа под опеката на Султана, а младите по- реакционно настроени емигранти желаят въоръжена битка за тотално освобождение на България. Смята се, че Каравелов – незадоволително осведомен с тези въпроси заради престоя си в Белград и пандиза - за малко става маша в ръцете на " старите ", само че буйният му темперамент и неотстъпчивост към чорбаджиите и закостенялото мислене си проличават още един път. В Букурещ Каравелов се среща и с Христо Ботев и двамата поемат да редактират вестник " Независимост ".
Пристигането на Каравелов в Букурещ бележи и една друга повратна точка в българската битка за самостоятелност. Неуспехите на комитските дружини на Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Караджата, Филип Тотьо постановат концепцията за нов метод в битката. Идеолог на този нов метод е точно Каравелов. Той счита, че единствено проведеното национално въстание може да реши казуса и интензивно пази тази теза. Ботев е близкият му сподвижник, а Васил Левски моторът на новата организация. Познанството на Каравелов и Левски е още от Белград и положителните им връзки спомагат доста за общото дело. През 1870 година Левски е обиколил към този момент България, основал е доста комитети, а Каравелов и цялата емиграция оказват помощ от Букурещ. Идеите за обща балканска федерация и въставане на въоръжена битка за избавление се одобряват от от ден на ден хора.
Ако от по горното ревю към този момент не е станало ясно - Любен Каравелов е имал сложен темперамент. Лесно се е увличал по хрумвания, елементарно се разочаровал от тях. Лесно се палел и карал с близките. Дори Левски постоянно спорел с него и упорствал да не му се бърка в работите, защото не познава ясно настроенията в България. Така през 1872 година, когато Димитър Общи обира царската хазна на Арабаконашкия проход и по късно е хванат, и проектите на БРЦК са разкрити, Каравелов е изплашен и написа на Левски писмо:
"...обстоятелствата извикуват без друго кураж от наша страна и подигание на революция; аргументите, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги расказваме, а обаждаме ти единствено, че би трябвало да са върви на пердах без да губим ни минута. На сичките тъдявашни юнаци са писа и щат да заминат насреща и надяваме са за помощ от Сьрбия и Черна гора... ".
Левски се опълчва на това решение, той знае, че народа не е подготвен и революцията ще бъде несполучлива. Дори взема решение да се върне в Букурещ, с цел да уговори Каравелов в противното, само че е уловен и обесен през февруари 1873 година. Смъртта му покрусява Каравелов, пламът му угасва, пристрастеността понижава... Това се вижда ясно в издавания от него вестник " Независимост ", който той със страхотни старания и ограничения съумява да списва до 1874 година. Бурната му натура е някак укротена, концепциите за всенародно въстание към този момент са по-умерени, той счита, че единственият метод за триумф е тоталната битка на целия народ и неговата добра подготовка. В края на 1874 година Каравелов дефинитивно се отделя от политиката и революционното придвижване, отпред на което към този момент стои Христо Ботев - възторженият стихотворец и идеолог. Каравелов се отдава на книжовна и просветителска активност и както самичък написа " не желае да има веч нищо общо с политиката ".
По време на Априлското въстание през 1876 година Каравелов е още веднъж разпален от бунтовния дух. Сбирал четници, проповядвал Отправя се към учебното заведение и от остаряла, оръфана карта на Балканския полуостров откъснал парче и го прибрал в портфейла си. Обяснил, че е откъснал от картата мястото на България, което за него е реликва и го прибрал като амулет. Целият му житейски път е като че ли белязан от тая реликва, от това поклонение към Родината. Поради точно това поклонение, той не губи време след Освобождението, а бързо пуска още веднъж печатницата си - първом в Търново, а по-късно и в Русе, с цел да печата изданието " Знание ", да образова народа си. В Русе го поваля туберкулозата - резултат от дългите години бедност и напрежение. Почива на 21 януари 1879 година - видял, само че не съумял да се порадва на свободата на Отечеството.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ