Любо ДИЛОВ: В дисциплината „синхронно плюене”, сме несменяеми шампиони
Любен Дилов - наследник е известен ефирен и киносценарист, писател-сатирик, публицист, медиен бизнесмен и политик, основал Политическа партия „ Движение Гергьовден”. Той носи и първото име на татко си - известният публицист - фантазьор Любен Дилов. Младши е работил в доста издания - във в. „ Поглед “, сп. „ Литературна академия “, "l`Europeo " и мн.др., основател е на телевизионните излъчвания „ Ку-ку “, „ Каналето “, „ Хъшове “, „ Шоуто на Слави “ и други. Беше притежател на в. „ Новинар “. Бил е народен представител и общински консултант в София. Любо Дилов е татко на три деца.
Сн. Венета Тилева
- Любо, какъв е твоят коментар за подписаното съглашение сред Съюз на демократичните сили и Политическа партия „ Движение Гергьовден” за евровота и присъединяване на двете остарели десни партии дружно с ГЕРБ на евровота?
- През годините постоянно "Движение Гергьовден " е било, в случай че не най-яростния, то сигурно най-остроумният критик и на Съюз на демократичните сили, и на ГЕРБ. И в множеството случаи е имало за какво. Но тези избори са разнообразни, в известна степен това е "биографичен избор ". Каквито и пререкания да сме имали за вътрешната политика, във връзка с Европа, гергьовци следват една наклонност, стартирана още от Александър Божков, Владо Кисьов, Петър Стоянов и продължена по-късно от мощното наличие на ГЕРБ в ЕНП. А и сега няма нито една друга групировка, която сигурно да изпрати депутати в ЕНП. Дори и хората на военачалник Наско да съумеят да вкарат народен представител, към този момент стана ясно, че той ще е в новият план на Макрон, който - съгласно нас - не е положителният път за Европа.
- Появиха се доста злостни мнения в обществената мрежа Facebook за вашето присъединяване в предизборната конкуренция, по какъв начин си обясняваш това?
- За повече от 20 години в никакъв случай не сме взели участие в лесни и предрешени избори. Щом има мнения, има и интерес. Важното е да няма безразлични. Надявам се присъединяване на гергьовци да е и тласък за по-активно гласоподаване, пък в случай че ще да е против нас. Ние постоянно сме уважавали правото на българите на неприятен избор, само че държим да почитат и нашето право да предлагаме по-доброто. Така направихме и на последните президентски избори - поддръжката за Ивайло Калфин ни струваше доста дюдюкания и причисляване в левият лагер, само че ние продължаваме да мислим, че това беше най-хубавата кандидатура за президент на България.
- Ти си един от първите деятели в мрежата, издаде няколко книги с обобщаващи твои статуси там. Напоследък обаче не те ли тревожи озлоблението и деструктивността на множеството българи в нея? Защо се получи по този начин?
- Социалните мрежи са единствено израз на това, което става в душите на хората. Ако имаше олимпийска дисциплинираност "синхронно храчене ", ние евентуално щяхме да сме несмеянеми първенци. Знаеш, заветът на най-големия ни поет-революционер е "силно да обичан и ненавиждаме ". Затова и българите споделят "мразя броколи ", а не "не хапвам броколи ". Не е задоволително да не ги ядем, би трябвало и да ги ненавиждаме! Обожавам Ботев, само че доста одобрявам и Кърт Вонегът, който има едно популярно изречение: "По-малко обич, повече положително образование ". Но мисля, че това неодобрение от близките, е в действителност неодобрение от личните ни житейски избори. Когато си дадем сметка за това, нещата ще потръгнат по-добре....
Със Слави Трифонов, персонален списък
- Като основател на „ Гергьовден” и деен участник в политическите процеси у нас от близо 3 десетилетия насам, в случай че в този момент те помоля да направиш къс прорез на политическата обстановка в България, какъв ще бъде той?
- Няма да приказвам за политика, а за това, което се случва в душите на хората. "Душата на смяната, стартира с смяна на душата " споделя мъдрецът. Това, което най-вече ни тежи, е изключителната липса на общностно доверие. Ние имаме поговорката: "като знам какъв инженер съм, ме е боязън да ида на доктор ". В политиката това се вижда най-ярко. Българските политици извървяха доста път, изпълнен с неточности, които плащаме всички. Може би можеше и по-бързо, и по-леко, само че тогава нямаше да сме ние. Съвсем естествено личностното съмнение ни докара досега, когато желаеме една мощна фигура да носи отговорност за обществените каузи. Българите пробваха с Царя, задържаха се на Борисов. И двамата бяха и са изцяло представителни за българския нрав. Очевидно хората желаят повече персонална отговорност и персонализация на властта. Впрочем този феномен е присъщ за света сега. Светкавичната досегаемост до информация върна за живот огромните водачи и лидерските партии. Покрай водолазните си пътувания го следя на всички места по света - и в развитите демокрации, и в по-примитивните общества. Може да ви прозвучи парадоксално, само че макар културните и верски разлики, същностна разлика във възприемането и действието на политиката - да вземем за пример - сред Унгария и Саудитска Арабия - няма. Този развой е и едно от огромните тествания пред обединена Европа. Кой е най-подходящият модел на властта...
Любо с трите си деца - Иван, Павел и Милкана преди време...
- В качеството ти на доста четящ, пишещ и нравствен човек, публицист, публицист, сценарист и така нататък, какви са усещанията ти от положението на днешния медиен пазар, който от ден на ден се концентрира в нета?
- Вестта за гибелта на българската публицистика, е мощно пресилена. Да, има ясно изразено обединение на огромни медийни конгломерати с политико-икономически кръгове, само че това събитие го има на всички места. Как Берлускони стана един от водещите политици на Италия и Европа? Мисля, че отреденото ни 111-то място по независимост на словото се дължи най-много на локалните ни шумни оплаквачки. Медийната среда сега дава опция за изложение на всяко мнение повече от всяко друго време. Не забравяйте, че моята тясна компетентност е история на публицистиката и декларирам това напълно отговорно. В огромна степен съм удовлетворен от настоящето състояние, тъй като то демонстрира в действителност кой е публицист и кой просто взема заплата. А оставам с усещане, че и аудиторията към този момент много ясно се ориентира. Има онлайн издания, които са по-популярни в пъти от така наречен менстрийм медии. Имат своя вярна публика и в действителност фомират сериозно мнение.
- Мнозина се питат – за какво тъкмо ти, интелектуалецът, синът на огромния наш публицист Любен Дилов, одобри да оглавиш „ Плейбой”?
- Очевидно след 6 години в "l`Europeo " към този момент съм нямал потребност от затвърждаване на интелектуалната си известност, а на половата, ха, ха... Извън шегата, задължен съм да отбележа, че "Плейбой " в никакъв случай не е било просто списание с голи девойки. Това е революционен план на Хю Хефнър, трансформирал света повече, в сравнение с можем да си представим на пръв взор. Амбицията ни е да върнем и "Плейбой "-България точно в това русло. Все повече се разясняват нееротичните ни материали. Последният брой с 30-те страници, отдадени на Станислав Беловски и неговата корица "Христос санкционира Бети Пейдж " провокира мини-буря в мненията. "Плейбой " е изключителната територия на свободата, която сега мъчно охраняваме от #metoo-времената. Предизвикателството никога не е по-малко, в сравнение с правенето на интелектуалното "l`Europeo ", стартирането на "Ку-ку ", "Каналето ", "Хъшове ", "Шоуто на Слави " - въобще всеки по-значим план, с който съм се занимавал.
- Накрая ми се желае да те запитвам – ти намираш ли пресечна точка сред политиката и красивите голи женски тела?
- По-скоро би трябвало да се търси пресечната точка сред политиците и голите тела, ха-ха! Ето една тематика, на която българската публицистика е същински дебитор. Факт е, че огромен политико-сексуален скандал в България през последните десетилетия не е имало. Но сериозният отговор е, че общото е повече от особеното. В последна сметка политиката не е ли изкуството да прелъстяваш всеобщото схващане? Да му създадеш поп-икони, които да следват? Еротичното привличане е гравитационен закон, който господства в политиката и който Нютон не съумял да формулира, ангажиран да събира ябълките, които чул да падат по главата му. А тези закони, даже в България, където не всички закони работят, са универсални.
Сн. Венета Тилева
- Любо, какъв е твоят коментар за подписаното съглашение сред Съюз на демократичните сили и Политическа партия „ Движение Гергьовден” за евровота и присъединяване на двете остарели десни партии дружно с ГЕРБ на евровота?
- През годините постоянно "Движение Гергьовден " е било, в случай че не най-яростния, то сигурно най-остроумният критик и на Съюз на демократичните сили, и на ГЕРБ. И в множеството случаи е имало за какво. Но тези избори са разнообразни, в известна степен това е "биографичен избор ". Каквито и пререкания да сме имали за вътрешната политика, във връзка с Европа, гергьовци следват една наклонност, стартирана още от Александър Божков, Владо Кисьов, Петър Стоянов и продължена по-късно от мощното наличие на ГЕРБ в ЕНП. А и сега няма нито една друга групировка, която сигурно да изпрати депутати в ЕНП. Дори и хората на военачалник Наско да съумеят да вкарат народен представител, към този момент стана ясно, че той ще е в новият план на Макрон, който - съгласно нас - не е положителният път за Европа.
- Появиха се доста злостни мнения в обществената мрежа Facebook за вашето присъединяване в предизборната конкуренция, по какъв начин си обясняваш това?
- За повече от 20 години в никакъв случай не сме взели участие в лесни и предрешени избори. Щом има мнения, има и интерес. Важното е да няма безразлични. Надявам се присъединяване на гергьовци да е и тласък за по-активно гласоподаване, пък в случай че ще да е против нас. Ние постоянно сме уважавали правото на българите на неприятен избор, само че държим да почитат и нашето право да предлагаме по-доброто. Така направихме и на последните президентски избори - поддръжката за Ивайло Калфин ни струваше доста дюдюкания и причисляване в левият лагер, само че ние продължаваме да мислим, че това беше най-хубавата кандидатура за президент на България.
- Ти си един от първите деятели в мрежата, издаде няколко книги с обобщаващи твои статуси там. Напоследък обаче не те ли тревожи озлоблението и деструктивността на множеството българи в нея? Защо се получи по този начин?
- Социалните мрежи са единствено израз на това, което става в душите на хората. Ако имаше олимпийска дисциплинираност "синхронно храчене ", ние евентуално щяхме да сме несмеянеми първенци. Знаеш, заветът на най-големия ни поет-революционер е "силно да обичан и ненавиждаме ". Затова и българите споделят "мразя броколи ", а не "не хапвам броколи ". Не е задоволително да не ги ядем, би трябвало и да ги ненавиждаме! Обожавам Ботев, само че доста одобрявам и Кърт Вонегът, който има едно популярно изречение: "По-малко обич, повече положително образование ". Но мисля, че това неодобрение от близките, е в действителност неодобрение от личните ни житейски избори. Когато си дадем сметка за това, нещата ще потръгнат по-добре....
Със Слави Трифонов, персонален списък
- Като основател на „ Гергьовден” и деен участник в политическите процеси у нас от близо 3 десетилетия насам, в случай че в този момент те помоля да направиш къс прорез на политическата обстановка в България, какъв ще бъде той?
- Няма да приказвам за политика, а за това, което се случва в душите на хората. "Душата на смяната, стартира с смяна на душата " споделя мъдрецът. Това, което най-вече ни тежи, е изключителната липса на общностно доверие. Ние имаме поговорката: "като знам какъв инженер съм, ме е боязън да ида на доктор ". В политиката това се вижда най-ярко. Българските политици извървяха доста път, изпълнен с неточности, които плащаме всички. Може би можеше и по-бързо, и по-леко, само че тогава нямаше да сме ние. Съвсем естествено личностното съмнение ни докара досега, когато желаеме една мощна фигура да носи отговорност за обществените каузи. Българите пробваха с Царя, задържаха се на Борисов. И двамата бяха и са изцяло представителни за българския нрав. Очевидно хората желаят повече персонална отговорност и персонализация на властта. Впрочем този феномен е присъщ за света сега. Светкавичната досегаемост до информация върна за живот огромните водачи и лидерските партии. Покрай водолазните си пътувания го следя на всички места по света - и в развитите демокрации, и в по-примитивните общества. Може да ви прозвучи парадоксално, само че макар културните и верски разлики, същностна разлика във възприемането и действието на политиката - да вземем за пример - сред Унгария и Саудитска Арабия - няма. Този развой е и едно от огромните тествания пред обединена Европа. Кой е най-подходящият модел на властта...
Любо с трите си деца - Иван, Павел и Милкана преди време...
- В качеството ти на доста четящ, пишещ и нравствен човек, публицист, публицист, сценарист и така нататък, какви са усещанията ти от положението на днешния медиен пазар, който от ден на ден се концентрира в нета?
- Вестта за гибелта на българската публицистика, е мощно пресилена. Да, има ясно изразено обединение на огромни медийни конгломерати с политико-икономически кръгове, само че това събитие го има на всички места. Как Берлускони стана един от водещите политици на Италия и Европа? Мисля, че отреденото ни 111-то място по независимост на словото се дължи най-много на локалните ни шумни оплаквачки. Медийната среда сега дава опция за изложение на всяко мнение повече от всяко друго време. Не забравяйте, че моята тясна компетентност е история на публицистиката и декларирам това напълно отговорно. В огромна степен съм удовлетворен от настоящето състояние, тъй като то демонстрира в действителност кой е публицист и кой просто взема заплата. А оставам с усещане, че и аудиторията към този момент много ясно се ориентира. Има онлайн издания, които са по-популярни в пъти от така наречен менстрийм медии. Имат своя вярна публика и в действителност фомират сериозно мнение.
- Мнозина се питат – за какво тъкмо ти, интелектуалецът, синът на огромния наш публицист Любен Дилов, одобри да оглавиш „ Плейбой”?
- Очевидно след 6 години в "l`Europeo " към този момент съм нямал потребност от затвърждаване на интелектуалната си известност, а на половата, ха, ха... Извън шегата, задължен съм да отбележа, че "Плейбой " в никакъв случай не е било просто списание с голи девойки. Това е революционен план на Хю Хефнър, трансформирал света повече, в сравнение с можем да си представим на пръв взор. Амбицията ни е да върнем и "Плейбой "-България точно в това русло. Все повече се разясняват нееротичните ни материали. Последният брой с 30-те страници, отдадени на Станислав Беловски и неговата корица "Христос санкционира Бети Пейдж " провокира мини-буря в мненията. "Плейбой " е изключителната територия на свободата, която сега мъчно охраняваме от #metoo-времената. Предизвикателството никога не е по-малко, в сравнение с правенето на интелектуалното "l`Europeo ", стартирането на "Ку-ку ", "Каналето ", "Хъшове ", "Шоуто на Слави " - въобще всеки по-значим план, с който съм се занимавал.
- Накрая ми се желае да те запитвам – ти намираш ли пресечна точка сред политиката и красивите голи женски тела?
- По-скоро би трябвало да се търси пресечната точка сред политиците и голите тела, ха-ха! Ето една тематика, на която българската публицистика е същински дебитор. Факт е, че огромен политико-сексуален скандал в България през последните десетилетия не е имало. Но сериозният отговор е, че общото е повече от особеното. В последна сметка политиката не е ли изкуството да прелъстяваш всеобщото схващане? Да му създадеш поп-икони, които да следват? Еротичното привличане е гравитационен закон, който господства в политиката и който Нютон не съумял да формулира, ангажиран да събира ябълките, които чул да падат по главата му. А тези закони, даже в България, където не всички закони работят, са универсални.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ