Люба Йорданова*През последните пет години българските граждани са избирали президент,

Люба Йорданова*

През последните пет години българските жители са избирали президент, парламент и локални управления осем пъти. През юни следва деветият път. Ако включим и изборите за евродепутати, общият брой на вотовете набъбва до 11.
Преди всеки от тях сме очевидци на предизборни акции, а след съвсем всяко оповестяване на резултатите - на договаряния сред главните политически партии. По време на всички тези диалози за посоката на България и бъдещето на страната отсъства една основна тематика - качественото обучение.
За тези пет години и скоро 11 вота не чухме какво ще създадат политическите водачи, тъй че от учебните заведения да излизат хора, които са готови както за своя сполучлив живот, по този начин и за това да способстват за развиването на България.
Не чухме по какъв метод ще се подсигурява, че всяко едно дете в страната получава качествено обучение, което дава отговор на условията на актуалния свят. Освен че не чухме нищо по тази тематика по време на акциите и договарянията, не видяхме и стъпки за цялостна промяна в образованието от нито едно държавно управление и нито един парламент.
Ако тези стъпки не бъдат подхванати, няма да забележим смяна и в останалите браншове, някои от които са на масата за договаряния. От това какви хора излизат от учебните заведения и университетите, от техните умения и ценностна система, зависи по какъв начин ще наподобяват правосъдната и правосъдната система, опазването на здравето, стопанската система, държавната администрация, изкуството, науката.
От днешните гимназисти зависи и по какъв начин ще наподобяват изборните резултати след единствено пет години. И дали задгранични бизнес компании ще желаят да влагат в България.
Истинската и цялостна промяна в образованието е сложна. Изисква доста политическа храброст, уверено водачество, дългосрочност и настойчиво отстояване на посоката пред силите на статуквото. В други страни, в които през последните години са извършени същински промени в бранша, като Полша да вземем за пример, се е стигало и до митинги.
Но държавниците там са сложили бъдещето на учениците пред политическия имидж и броя гласове на изборите. Извървели са стъпките до дъно без значение, че плодовете от напъните им ще се видят след пет-десет години – когато партията, инициирала промяната, може даже към този момент да не е част от политическия пейзаж. В тези страни фразата “образованието е приоритет ” е изпълнена със наличие. В България е просто предизборно факсимиле.
И явно нищо не е в положение да промени това. Нито фактът, че повече от половината от 15-годишните възпитаници са функционално необразовани, т.е. не схващат смисъла на това, което четат, не могат да разчетат таблица или да създадат логическа връзка сред две свързани събития.
Нито това, че междинният резултат на НВО по математика след седми клас е слаб (2) в 181 общини (по данни на Институт за пазарна икономика). Нито десетките учебни заведения, в които всички възпитаници до един имат двойка на матурата след 12-ти клас. Нито неналичието на задоволително социално-емоционални и други основни за 21 век умения в младежите.

*Авторът е част от екипа на " Заедно в час "