Ляв ли е бюджетът ни за 2025г. и ще бъде

Ляв ли е бюджетът ни за 2025г. и ще бъде ли изпълнен, би трябвало ли да се резервира Данък добавена стойност ставката за ресторантьорския отрасъл и ще има ли пари за обществените заплащания Tribune.bg беседва с народния представител от " Възраждане " Димо Дренчев.

Г-н Дренчев, ляв ли е бюджетът за 2025г.?

Ляв е, тъй като той преразпределя 46% от Брутният вътрешен продукт. Това е рекордно равнище за България. Никога не са се разпределяли толкоз средства през бюджета. Това е даже в нарушаване на Закона за обществените финанси, който поставя ограничаване от 40%. Но с една смяна в закона преди две години направиха по този начин, че това все още е законно, макар че надхвърляме открития предел. За съпоставяне Съединени американски щати и Швейцария преди коронавирус разпределяха не повече от 1/3 от бюджетите си по този метод – 33-34% от Брутният вътрешен продукт, ние сме на 46% и от тази позиция бюджетът е ляв.

А дали е осъществим?!

Особено приходите от Данък добавена стойност, които са с някакъв голям растеж, по-скоро не. Според специалистите на Фискалния съвет този растеж надвишава даже теоретичната база на събиране и е невероятно при по този начин планувания Брутният вътрешен продукт да се събере такава сума от Данък добавена стойност. Освен Министерство на финансите/МФ/ и финансовия министър няма нито едно мнение на специалист от нито една частна или държавна институция, че събирането на тези доходи е допустимо. Аз мога да отида и по-далеч и да кажа, че в случай че отчетът за еврозоната е отрицателен и държавното управление падне, ще имаме актуализация на бюджета още тази година. А даже и да се задържи държавното управление, е допустимо да имаме актуализация или да се случи нещо като при служебното държавно управление с финансов министър Людмила Петкова, която спря да изплаща всевъзможни отговорности на страната още през октомври. Това е тъй наречените прикрит недостиг, тези 4 млрд.лв., за които се оплака Теменужка Петкова, че са излезли, са тъкмо това. Всъщност това са удържими от страната пари, които стопираха да се изплащат през 10-тия месец, бюджетът не изкра до дъно.

Притесняват ли ви обществените задължения, които страната пое?!

От една страна, има триумфи при обществените заплащания, тъй като се реализира единодушие за повишение на пенсиите по Швейцарското предписание, защото в първичния план на бюджета то бе отпаднало. Идеята преди да бъде импортиран бюджета се промени, тъй че пенсиите ще се актуализират.

От друга страна, съгласно мен плод на една неточност в МФ е нарастването на заплатите в бранш Сигурност. Тук не включвам нарастването на заплатите в армията, където е неизбежно повишението, тъй като преди две години военният министър се оплакваше от 25% недокомплект, а все още той към този момент е 34% и не могат да намерят хора. Те нямат освен бойци, а и офицери. Там е неизбежно повдигането на заплатите. Говоря за покачването със 72% на заплатите в службите-бухалки – това са ДАНС, ДАТО, ДАР, службите за следене и подслушване, и в Министерство на вътрешните работи, а там работят над 60 000 индивида. България е на трето или четвърто място в Европейски Съюз по брой служители на реда на глава от популацията. Затова в Министерство на вътрешните работи трябваше по-премерено да се направи повдигането на заплатите или то да върви с някаква промяна.

Като сполучлив обществен опит се регистрира повдигането на заплатите на учителите. Бюджетът е основната политика на една страна и преди няколко години се взе вярното решение за нарастване на заплатите на учителите заради застаряването на хората с тази специалност. В момента ние виждаме една радостна и позитивна наклонност – има от ден на ден млади учители, а студентите, които приключват, стартират да работят в учебните заведения. Виждаме една позитивна смяна. Същото е наложително да се направи с медицинските сестри и изобщо с медицинските служащи отвън лекарите. Дисбалансите в опазването на здравето са огромни. Познавам шефове на лечебни заведения, които взимат заплати от по 50-60 хил.лв., а санитари и медицински сестри работят на минимална работна заплата. Няма по какъв начин да имаме функциониращо опазване на здравето в този случай. Не е допустимо по този метод.

С парите за майчинството какво се случва?

Майчинството се резервира, само че анонсът на обществения министър бе, че следва преразглеждане на тези средства. Да забележим дали сумите ще се покачат или това са единствено голи приказки.

А ставката Данък добавена стойност за ресторантьорите би трябвало ли да остане 9%?

Аз персонално съм внесъл предложение за 9% Данък добавена стойност ставка за заведенията. Моите причини са в две направления. Първо, към момента страната чака пари по ПВУ, които се дават на страната, с цел да се възвърне от коронавирус, т.е. държавното управление признава, че към момента не сме се възстановили от тази рецесия. Тази мярка – 9% Данък добавена стойност, бе препоръчана на заведенията, тъй като бяха затворени и пострадаха. Ако ще мерим с един критерий, щом държавното управление още има потребност от тези пари, то и ресторантьорският отрасъл към момента има. Истинският претекст, обаче, е следният – в Гърция Данък добавена стойност за заведенията за хранене е 13%, в Румъния е 9%, в Хърватия и Италия е по-ниско. България влезе в Шенген и в случай че желаеме да вършим конкурентна туристическа услуга на Румъния и Гърция, не може хотелът да е на 9% Данък добавена стойност, а заведението – на 20%. Искаме да се конкурираме, тъй като виждаме колоните от коли, които всяко лято пътуват за Гърция. Ние би трябвало да дадем равни условия на нашите ресторантьори и това се показва посредством данъчната политика. Ще дам и различен образец – когато влязохме в Европейски Съюз, дотациите за животновъдите и земеделците ни бяха в пъти по-малки от тези за гръцките или полските фермери. Субсдията за една крава в Гърция бе 500 евро, а у нас – 100 евро, обаче млякото пътува свободно. Така стигнахме до обстановката в българските магазини да има повече полски ябълки и повече гръцко мляко и сирене. Субсидиите на пазар без бариери не могат да бъдат разнообразни. Същото е при ДДС-то за ресторантьорите, тъй като няма да имаме личен туристически артикул.

За хляба също оферирате опазване на ставката по Данък добавена стойност?

Освен запазването на понижената ставка Данък добавена стойност за туристическата услуга и за заведенията за хранене, ние сме предложили да се резервира нулевата ставка Данък добавена стойност за хляба. За 10 годишен интервал по данни на Национален статистически институт най-голямо е повишаването при питателните артикули. А от тези артикули най-голямо е повишаването при хляба. За 10 години той е поскъпнал с 213%. Хлябът е обществена стока, касае най-бедните хора. Тук не приказваме за " кето " самун и така нататък Говорим за най-масовия вид самун. Той е дефиниран от какво се прави и смятам, че това е метод през налозите да се прави политика. Когато направиш плоска ставка за всички, ти в действителност се отказваш да правиш политика през налозите.

Бюджет за влизането ни в еврозоната ли приемате през днешния ден?

Малко двуличен метод се ползва. Когато се режат пари, се споделя, че това е, с цел да ни одобряват в еврозоната. Когато се сипят 76% нараствания в ДАНС и ДАТО, тогава не приказваме за еврозоната. Истината е, че ние се опитваме да измамим както личното си население, по този начин и Европейска комисия и ЕЦБ с този бюджет, който сме им изпратили. Нито дефицитът ни за предходната година е 3%, нито ще успеем да съберем налозите тази година, с цел да реализираме отново този индикатор и за 2025г. Да не приказваме, че тези 7.2 млрд.лв., които се възнамерява да се изтеглят като заем и да не се запишат като разход, а като актив и да бъдат пуснати на БЕХ и ББР, е безспорна машинация. Тя е видна, както за икономистите у нас, по този начин и за икономистите в Европейска комисия. Дали ще си затворят очите, е в действителност политическо решение. Затова не знам какъв ще е конвергентният отчет и дали ще е позитивен за България. Но в случай че те си затворят очите, това демонстрира, че в действителност главната ни заблуда, че отиваме там, тъй като има правила, ще бъде дефинитивно заровена.