Всеки пети вид пеперуда в България е застрашен от изчезване
Лятото цъфти с цялостната си мощ и пеперудите са към този момент тук – цветни, ефирни, съвсем незабележими – те се вписват естествено в красивия летен пейзаж. В последните години техният полет из ливадите на Европа, в това число на България, е все по-рядко срещан. Макар да са нежни на тип, те са измежду най-важните знаци за положението на природата. Едновременно опрашители, храна за други животни и сигнал за по-дълбоки екологични проблеми, те са жизненоважни за природата и за нас – като част от тази природа. Изчезването им не е просто естетическа загуба, а значимо предизвестие. Климатичните промени, интензивното земеделие и загубата на местообитания към този момент въздействат отрицателно на десетки типове от картата на Европа, демонстрират последни данни от проучвания. А България, с цялото си естествено благосъстояние, не е изключение.
Същевременно на остарелия континент към този момент има създадени положителни практики за запазване на доста типове пеперуди и този сполучлив опит би трябвало да се приложи и в България като координирани тактики.
Ефектът на климатичните промени върху насекомите в България не е задоволително изследван. Ако вземем поради европейския опит, зоологическите градини и естествените паркове у нас биха могли да се ангажират интензивно за опазването на този тип. Необходимо е също усилване на контрола върху използването на пестициди, както и повече грижа и място за зелените градски площи.
Защо пеперудите са значими за екосистемите
Пеперудите демонстрират какъв брой здрава е една екосистема – а от това зависи дали тя ще оцелее при климатични разтърсвания.
Тези инсекти правят трансформация: възрастното животно (имагo) лети и се изхранва с нектар, който добива от цветята и по този начин oпрашва цъфтящите растения. Тази симбиоза е от голямо значение, тъй като огромна част от растителни типове са напълно подвластни от опрашители за своето размножаване и генетично благосъстояние.
Ларвата на пеперудата – гъсеницата, заема друга ниша. Повечето гъсеници се изхранват с листа на растения. Обикновено тези растения са разнообразни от тези, които биват опрашвани. По този метод гъсениците оказват въздействие върху растителните общества и способстват за тяхното многообразие. Те не са вредители в естествения подтекст.
Повечето типове пеперуди зимуват като какавиди. При подобаващи климатични условия те се преобразяват в летящи пеперуди. Гъсениците и възрастните инсекти са основни за хранителната верига, тъй като доста животни се изхранват с тях, да вземем за пример пойните птички.
Пеперудите са част и от ландшафтната картина. Много от типовете са с красиви пъстри цветове и имат позитивен резултат върху човешката душeвност и здраве.
Гъсениците могат да бъдат извънредно разнородни и красиви, тъкмо както възрастните инсекти. Източник: Павел Василев
Как измененията в климата въздействат на пеперудите
Климатичните промени към този момент са измежду топ 3 заканите за пеперудите в Европа като се подреждат, по данни на Европейската алена книга на пеперудите, след интензифицирането на земеделието и изоставянето на подобаващите местообитания. Промените в климата засягат негативно близо 20 застрашени и близо 20 незастрашени типа на континента. Ефектите въздействат доста на биогеографията на флората и фауната, т.е. на тяхното разпространяване. Измененията в растителността могат да се случат прекомерно бързо, което да не разреши на животните да се приспособяват. Това, наред с изолацията на доста скотски популации една от друга и неналичието на диви коридори, може да докара до изгубване.
Меките зими въздействат негативно на тундрови типове като градинския тигров молец Arctia caja. Този тип презимува като гъсеница, която е пригодена към мразовити зими, и не е способна да оцелява при меки мокри зими. Между 1968 година и 2002 година числеността на този тип е спаднала с 89% във Англия, като се чака тази наклонност да продължи, сочат данни на английската организация Butterfly Conservation. Тя рапортува, че топлолюбиви типове уголемяват своя ареал, като да вземем за пример липовата вечерница Mimas tiliae, до момента в който студенолюбивите мигрират към по-студени места, което не постоянно е допустимо.
Проучване на Ентомологичния институт „ Зенкенберг Мюнхеберг “, Германия, направено с данни от 1900 година до 2022 година, сочи, че климатичните промени оказват въздействие на европейските пеперуди, живеещи на междинна надморска височина. Изследването демонстрира, че те стартират да летят доста по-рано през годината. Това се дължи на късите зими и на повишението на температурите, което води до по-ранното начало на пролетния сезон. Някои типове стават дейни през цялата пролет и лято. Това не е нормата – по принцип пеперудите летят единствено за два или три месеца, когато снасят яйца, след което умират. Учените настояват, че това ще наруши салдото, открил се преди хиляди години. Очакват се нови конфликти сред разнообразни типове, които биха летели в разнообразни стадии на годината. Проучването обаче не вижда разлика в държанието им във високите планини. Там не температурата е основна за интензивността на насекомите, а количеството превалявания, което не е намаляло във високите елементи.
Въпреки че директната човешка активност оказва най-силен негативен резултат върху насекомите, климатичните промени оказват в допълнение отрицателно въздействие върху тях. Пеперудите биват обсъждани като два съществени вида: тесни експерти, оцеляващи единствено в един тип местообитание, и като генералисти, които се срещат допълнително от едно местообитания.
Специализираните типове са най-сериозно застрашени от загубата на местообитания, само че се следи и намаляваща бройка на така наречен генералисти. Това най-вероятно се дължи на комбинацията от фактори.
Всички типове страдат от използването на инсектициди и хербициди. Селското стопанство, борейки се с елиминацията на „ вредители “, също вреди и на безобидните типове. Интензивните аграрни практики, намаляването на пашата и разцепването на ландшафта с автомобилни пътища и плантации слага пеперудите под опасност, а климатичните промени слагат спомагателен стрес на множеството типове.
Какво е разнообразието в Европа и в България?
Пеперудите са доста разнообразна група инсекти. Най-често срещаните представители на този разред са дневните и нощните пеперуди. В международен мащаб броят на типовете пеперуди е към 150 000.
Южноевропейските планини се смятат за най-богати на типове – Пиренеите, Алпите и Балканите.
България е на 5-то място по брой типове пеперуди – 211 типа, съгласно Европейската алена книга на пеперудите. Като на челните места са Италия (264), Франция (244), Испания (243) и Гърция (230).
В България има 50 значими за пеперудите региона.
Каква е наклонността на континента и в България
По данни на Европейската алена книга на пеперудите от 2010 година, липсват точни изследвания за развиването и разпространяването на пеперудите в доста от източноевропейските страни. Въпреки това е открито, че към 9% от типовете са застрашени от изгубване в Европа, 7% – в Европейския съюз. От европейските типове 31% са с намаляващи популации, 4% са с увеличаващи, а повече от половината – със постоянни. С незнайна наклонност са 10% от типовете. Най-голям брой застрашени типове се намират в Източна Европа.
А в България?
Според лист, оповестен през 2017 година от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, в страната са избрани 215 типа, като всеки пети от тях е заплашен от изгубване (21%).
В Червената книга на България от 2015 година се показват:
2 типа като изчезнали: голямоок сатир Lopinga achine и блатно сатирче Coenonympha oedippus;
4 типа като значими за запазване: Дарданова синевка Agriades dardanus, Матурна Euphydryas maturna, Червен аполон Parnassius apollo и Балканска жълтушка Colias caucasica.
По данни на Българо-британското общество, което провежда екскурзии за наблюдаване на пеперуди в България всяка година от 2002 година насам, в страната се срещат 216 типа, като 5 най-вероятно са изчезнали.
Какви са ограниченията в Западна Европа
За опазването на пеперудите е необходим мониторинг, който се състои от оценка на положението, диагностициране на казуса, тестване на решение, ръководство на възстановителните дейности, който най-после води до резистентен и сполучлив мениджмънт на типа и на местата, които той населява.
Butterfly Conservation, е добър образец, който работи със притежатели на земя.
Експертите към тази организация дават препоръки и работят върху създаването на нови ограничения за запазване. Приоритетни са най-редките типове. Организацията стопанисва площи из цяла Англия, които биват сложени в една от три категории – ландшафт с висок приоритет, ландшафт с приоритет и предпочитано място.
Пример за това какво предизвикателство е опазването на пеперудите е съхраняването на типа бял адмирал Limenitis camilla – намира се в Европа, в това число в България, хабитатът му е широколистни и смесени гори. Уязвим е поради зависимостта си от растението орлов нокът Lonicera periclymenum – тип увивен шубрак от фамилията на бъза. Гъсениците се излюпват и се изхранват от него, само че единствено в случай че е отчасти на сянка. Ако е изложен на слънце, става несъответствуващ, а опция няма. За възрастните човеци пък е значимо да има открити слънчеви площи и богат набор от цветя. С внезапните и непредсказуеми промени в климата тези нюансни хабитати могат фрапантно да се трансформират. Затова е значимо такива местообитания да се поддържат както в естествените резервати, по този начин и в дървесните плантации.
Какво може да се направи у нас?
Какви политики могат да трансформират нещата
България към момента няма народен проект за отбрана на дивите опрашители – макар ясните научни рекомендации. Има основан проект от научното общество и от неправителствени организации, само че той не е признат от съответните институции. Липсват и начинания, които да насочват вниманието към потребността от опазването на дивите опрашители.
29 типа са предпазени от Директивата за запазване на естествените местообитания и на дивата фауна и флора на Европейския съюз и затова са включени в Националната тактика за запазване на биологичното многообразие. Макар и от доста огромно значение, този проект не е съвършен. Според отчета на Института за европейска политика в региона на околната среда (IEEP), не всички типове, които имат потребност от запазване, са включени в него.
Най-новият проект за деяние е за пеперудата Nymphalis vaualbum, който влиза в действие през 2024 година и важи до 2033 година Планът прави оценка степента на въздействие на климатичните промени върху типа като евентуално висока и непроучена.
В България има мрежа за мониторинг на дневните пеперуди, която спада към Европейската мрежа за мониторинг на пеперуди (eBMS).
Без точни карти и данни няма ефикасна отбрана
Пеперудите са измежду най-добре проучените инсекти, само че към момента липсват задоволително данни за някои райони, в това число България. Необходими са постоянни полеви проучвания, изключително отвън предпазените зони на Натура 2000 – в обитаеми места и аграрни региони, където рискът за пеперудите е по-голям.
Надеждният мониторинг и картографиране разрешават използването на ефикасни ограничения за застрашените типове. Извън предпазените територии се следят две неподходящи трендове: интензивно земеделие и цялостно занемаряване на площи – и двете вредят на пеперудите, като първото има по-тежки последствия.
В България липсват изследвания за въздействието на климатичните промени, изключително в градските и селските региони. Вече се оформят „ топлинни острови “ – среди, небогати на локална растителност и водоеми, със мощно светлинно замърсяване.
Макар и сложни за прогнозиране, резултатите от климатичните промени могат да бъдат смекчени посредством основаване и запазване на подобаващи местообитания. Организацията Butterfly Conservation приканва както експертите, по този начин и любителите-градинари да подхващат дейности за отбрана на тези скъпи инсекти.
Ролята на зоопарковете в опазването на пеперудите
Модерните зоологически градини в целия свят – в кооперация с научни институти – имат капацитет за научни изследвания, свързани с климатичните промени и опазването на пеперудите. Много тропически типове пеперуди могат да бъдат отглеждани и развъждани в човешки условия, което може да разреши даже основаването на аварийни популации. Има зоопаркове, профилирани върху представянето на пеперуди – така наречен “пеперудени къщи ”. Те имат доста висок педагогичен капацитет, тъй като разрешават на посетителите да влязат в хабитата на тези типове. За жал обаче, огромна част от тези зоопаркове са с напълно комерсиална цел и не работят с интернационалните асоциации на зоопарковете. Тропическите пеперуди са основна цел на “пеперудените къщи ”, тъй като са с по-големи размери и са по-привлекателни за посетителите. С локалните европейски типове работата е към момента дребна, само че учените виждат капацитет в това.
Природни решения и дейности на място
Една от тях е засяването или присаждането на растения, които се употребяват или от имагото, или от ларвата на даден тип. За тази цел е нужно деликатно изследване на типовете в дадена околност и на техните потребности. Важно е и тези намеси да са законосъобразни и да не лишават редки растения от предпазени зони, кактo и да не се внасят непознати типове. Ако всичко е изпълнено както би трябвало, могат да бъдат основани сполучливо нов хабитат или да се разширят наличните обитания. Това е постижимо и в градска, и в селска конюнктура.
Важно е да има източници на нектар от ранна пролет до късна есен. Това може да включва растения от фамилията на розите – шипки, ябълки, вишни, както и от фамилията на сложноцветните – маргаритки, лайка, цикория и други
Копривата е желано растение от гъсениците. Тя е значима за типовете дневното пауново око Aglais io, копривната пеперуда Aglais urticae и адмирал Vanessa atalanta. Видове като траурница Nymphalis antiopa и многоъгълница Polygonia c-album обичат да се изхранват с ферментирали плодове.
Пеперудите имат потребност от мозайка от високи дървета, шубраци, треви, цветя и гола почва. Затова би трябвало да се обърне внимание на косенето и плевенето в градските паркове и в селските дворове. Площите с райграс не са уместно обитание за пеперудите, по тази причина специалисти предлагат да се оставят неокосени кътове или по-високо косене, с цел да могат ниските цветя да цъфтят. Пеперудите не престават да не са цел и на българските зоопаркове, само че опцията е налице. Т. нар. процедура Rewilding на пеперуди е рядко употребена, само че е с огромен капацитет. Тя съставлява координирани размножителни стратегии на застрашените типове, които могат да разрешат по-нататъшно освобождение в нови хабитати.
Проучването и опазването на пеперудите е допустимо, стига да има предпочитание и отношение към тези извънредно скъпи и красиви животни. Тяхното запазване значи и същевременното запазване на доста други растения, инсекти, птици, влечуги и бозайници. С възходящите промени в климатичните условия, тяхната отбрана става все по-спешна, а подобаващи местообитания би трябвало да бъдат основани и поддържани, както в дивите естествени зони, по този начин и във всеки двор, градина, гора и равнища.
