Лятото преди изборна година не винаги е добро за демократите, които са първи мандат.
През август 1995 г. Боб Доул ръководи Бил Клинтън. През лятото на 2011 г. „мрачните възгледи“ на обществото за икономиката, казахме тогава, изтласкаха неодобрението на Барак Обама до тогавашната му най-висока точка.
Това, че и двамата президенти са се възстановили и са били преизбрани, може да даде надежда на демократите, защото в момента Джо Байдън и Демократическата партия са изправени пред големи предизвикателства.
мерките за тяхната финансова сигурност не се върнаха там, където бяха преди пандемията.Избирателите като цяло, както и по-специално независимите, които смятат, че са финансово по-зле сега, отколкото преди пандемията подкрепят Тръмп; последната група с повече от три към едно.
Едно от усилията на администрацията беше да рекламира това, което вижда като постижения на г-н Байдън. Много избиратели знаят за някои ключови усилия и това има значение.
Например независими хора, които са чували за администрацията на Байдън, която инвестира в инфраструктура и позволява на Medicare да преговаря за цените на лекарствата, го подкрепят, но тези независими хора, които не са чували за тези неща, гласуват за Тръмп.
Но усилията на администрацията на Байдън да намали дълга на студентския заем оставиха малко избиратели доволни. Повечето членове на собствената му партия смятат, че той трябва да прави повече, докато републиканците и независимите са склонни да смятат, че той трябва да прави по-малко.
Партиите помагат ли – или вредят?
Усилията на демократите да се опиташ да представиш републиканците като твърде крайни, изглежда не е в полза на демократите, защото демократите са описани от също толкова много като крайни.
И просто няма голяма разлика между тях.
По-специално, хората, които смятат, че демократите отиват твърде далеч по отношение на расовото многообразие и равенството, също в преобладаващата си част описват Демократическата партия като „екстремна ," по-общо.
Повече от половината вероятни независими избиратели смятат, че позициите на демократите относно многообразието отиват твърде далеч и смятат, че демократите обръщат твърде много внимание на тези, които се опитват да бъдат "политически коректни". Те са за Тръмп с голямо мнозинство.
Независимите, които смятат, че позициите на демократите относно многообразието и равенството „стигат твърде далеч“, гласуват за Тръмп с осем към едно.
Републиканците, от своя страна, биват наричани „крайни“ от хора, които смятат, че Републиканската партия обръща твърде много внимание на привържениците на „MAGA“, и от хора, които смятат, че абортът трябва да е законен, а не незаконен.
Абортът помогна на демократите шансове в междинните изпити и това създава потенциално предимство за г-н Байдън. В мрежата възгледите за абортите тласкат гласоподавателите към демократите.
И процедурата по импийчмънт в Конгреса не изглежда да има голямо влияние тук, поне засега - това е просто (много типично) партийно разделение относно това дали републиканската партия в Камарата на представителите трябва да се опита да импийчмира Байдън по въпроси, свързани със сина му Хънтър Байдън.
По-отблизо гласуването и причините
Г-н. Кампанията на Байдън може да се стреми да направи това по-скоро избор от чист референдум за г-н Байдън. Това завладява неговите избиратели, почти половината от които казват, че основната им мотивация е да се противопоставят на Тръмп, а не да са за г-н Байдън.
Тръмп, от своя страна, черпи по-директна подкрепа като мотивация.
Почти всички гласоподаватели на Доналд Тръмп изрично дават като обосновка, че „нещата бяха по-добри при Тръмп“. Това е много повече от броя, който казва, че е защото го харесват лично.
Г-н. Байдън може да е в неравностойно положение точно сега, защото ключови части от неговата коалиция 2020 все още не са толкова настроени към кампанията. Чернокожите и испаноговорящите гласоподаватели казват, че е по-малко вероятно да мислят за 2024 г. в сравнение с белите избиратели и е по-малко вероятно (въпреки че е една година почивка) да кажат, че ще гласуват.
Но за момента, за тези кой ще, г-н Байдън не се кандидатира толкова силно в момента с ключови демократични избирателни райони, от които би се нуждаел. Той все още печели латиноамериканците, но с 53%, а типично успешните демократи са стигнали до 60-те години. С две към едно повече испаноговорящи избиратели казват, че са по-зле финансово, отколкото по-добре, отколкото преди пандемията. Г-н Байдън все още печели преобладаващо чернокожите избиратели, но с 81%, това е по-малко от екзитполовете през 2020 г. Обикновено демократите се справят по-добре.
Всеки един от гласоподавателите на Байдън и Тръмп през 2020 г. ги подкрепя с огромно мнозинство отново този път, така че малките промени са от значение. Днес Байдън губи 7% от онези, които го подкрепиха през 2020 г., в полза на Тръмп. Тръмп се отказва само от 3% от своите.
Отдавна е било погрешно наименование, когато независимите се смесват с променящите се избиратели. В действителност повечето така наречени "независими" казват, че гласуват предимно за една партия, въпреки че се наричат независими. Само една относителна шепа от тях - само една трета - са наистина независими и гласуват еднакво за всяка партия във времето. Това е добър барометър: г-н Байдън губи нашата дефиниция за „наистина независим“ днес с 20 точки. Той беше почти равен с тях при гласуването им през 2020 г.
Пропуските в образованието все още държат – и дори определят – надпреварата, както направиха през 2020 г.: г-н Байдън запазва малката си преднина сред белите гласоподаватели с висше образование, тъй като той имаше през 2020 г. и големият му дефицит с белите избиратели, които не са колежани, е приблизително същият.
Това проучване на CBS News/YouGov е проведено с национално представителна извадка от 4002 възрастни жители на САЩ, интервюирани между 12-15 септември 2023 г. Извадката е претеглена според пол, възраст, раса и образование въз основа на Проучването на американската общност от преброяване на населението в САЩ и Текущото проучване на населението, както и минало гласуване. Допустимата грешка е ±2,1 точки.
