Лятото остана някъде далече. Морски вкус на спомен в пръстите догаря. Там

Лятото остана някъде надалеч.
Морски усет на спомен в пръстите догаря.
Там едно момиче постепенно се съблече.
После постепенно легна в лодката с рибаря.
После стана мрачно. После стана ярко.
После се обърна цялата галактика.
Беше изначало. Беше за последно.
Хората приказват - случило се с мене.
Може да са прави. Сигурно са прави.
Откъде е този пясък във сърцето?...
Лъжа, че забравих. Исках да не помни.
Но не се получи. Помни ме морето...