Лятото ни дава поводи да се вдъхновим, да се влюбим

Лятото ни дава мотиви да се вдъхновим, да се влюбим и да се усмихнем.

Днес ви въодушевяваме и с едно стихотворение, което цялото е лято:

***

Неежедневие

Понякога от лятото ми става хубаво…
Не помня през вчерашния ден и не помня на следващия ден.
Не ми е по никакъв начин мъчно да се влюбвам
във всяка незапочнала минута;
в зелените тревици сред плочките;
в походките на уличните котки;
във своето смълчано безпосочие;
във бялата горест на всеки облак;
в момчетата, които минават
и няма в никакъв случай да ги познавам;
във грапавия глас на тротоарите;
в мехурчетата в цитронадата;
във гларусите (само по какъв начин съм влюбена!);
във всичките си дребни щуротизми;
в липата, стъпила на ъгъла;
в една витрина с жълти ризи;
във отражението в огледалото;
в уюта, сврян на терасата;
в китарения пулс на тялото ми…
В чувството, че животът е ПРЕКРАСЕН…

Caribiana