Лятото не е просто сезон, то е състояние на духа,

Лятото не е просто сезон, то е положение на духа, то е страст и идеал. Има хора, които са лято през цялата година, без значение от сезона и времето на открито.

Да, скоро ще изпратим астрономическото лято и есенният вятър ще донесе студен дъжд и ще разпилее листата на дърветата, само че твоето персонално лято ще остане в теб вечно.

Наистина ли се отива лятото? Може би невероятните стихове на Христо Фотев ще ви дадат отговора...

***

Наистина ли си отива лятото?

Наистина ли? Лятото ме гледаше.

С очите си още веднъж ме целуваше.

А вятърът се блъскаше във роклята,

прегръщаше нозете й, докосваше

по устните й сянката на залеза

и цялата безспирно я люлееше -

завиждаха му може би ръцете ми...

Завинаги ли? Лятото ме гледаше.

Очите му още веднъж обещаваха

завръщане, по-хубаво от първото -

ний, влюбените, имаме вяра на лятото.

Ний, влюбените, постоянно потъваме

в очите му дълбоки -

в най-дълбокото,

където са зелените съзвездия

на сълзите... Ний постоянно се усмихваме.

И устните ни постоянно са уплашени.

И постоянно, постоянно, постоянно желаеме

да задържиме за минута лятото.

Наистина ли си отива лятото?

Наистина ли? Бързо се притискаме.

И махаме с ръцете си... И гларуса,

и вятъра, и залеза тържествено

ще оповестят на всеки, че за София

със влака в 10 си отпътува лятото.

По дяволите! Всичко е известно.

Известно е. Но въпреки всичко оставете ме

да се удавя в погледа на лятото.

Да ме вълнува беглото допиране

на медните й колене...

И в пръстите,

замрежили лицето ми изопнато,

да прозвучат тръстиките созополски.

Какво, че е известно. Оставете ме

да й приказвам и да имам вяра с някакво

забравено, детинско учудване,

че ме обича, че е доста влюбена,

че постоянно ще ме обича... Лятото

ми маха дълго със ръка...

Ах, лятото

не искаше да си отиде...

***