Жените шпиони: Смелостта, която подпали Европа през Втората световна война
Лятото на 1941 година било тъмно време за Англия и нейните европейски съдружници по време на войната. Нацистите бомбардирали основни градове из цялата страна, а по-късно тези събития стават известни като Блиц. Голяма част от Европа паднала в ръцете на германците, оставяйки Англия уязвима. Това направило работата на Администрацията за специфични интервенции (SOE) и дейностите на три дами доста значими.
Inside the stories of the most daring women spies of World War II
— TIME (@TIME)
Създадена през юни 1940 година в Лондон, SOE е доброволческа организация, основана да се включи във война скрито, зад вражеските линии. Премиерът Уинстън Чърчил наредил на сътрудниците от SOE да „ подпалят Европа “ посредством шпионаж, бойкот и създаване на съпротивителна мрежа в окупираната Европа. Десетки дами били вербувани от SOE и употребявани като шпиони, в това число американката Вирджиния Хол и индийско-британската радиооператорка Нур Инаят Хан.
A cohort of courageous women worked as spies and operatives in intelligence agencies around the world, risking their lives to seek out covert information. Here are some of World War II’s most famous spies who gave their all
— National Geographic (@NatGeo)
И двете дами работели с Вера Аткинс, офицер от разузнаването за секция F в SOE, която отговаряла за набирането и разполагането на сътрудници във Франция.
Ролята на дамите като шпиони през Втората международна война
Разузнавателните организации рано осъзнали значимата роля, която дамите можели да изиграят във военния шпионаж, сфера обичайно свързвана с мъжете. От SOE се фокусирали върху партизанската война отвън главната сцена на спора и защото дамите били считани за по-малко подозрителни като шпиони от организацията се възползвали от това преимущество като им давали да извършват задания и задачи, с които мъжете не били в положение да се оправят. При работа на терен дамите можели да останат незабелязани като куриери, доставяйки жизненоважни известия. По време на такава интервенция на SOE в Холандия станало ясно, че през 1944 година дамите рядко били спирани и претърсвани на контролно-пропускателните пунктове.
Close out Women’s History Month with a good read: The Girls Who Stepped Out of Line: Untold Stories of the Women Who Changed the Course of World War II by Mari K. Eden. Nurses, pilots, resistance fighters, and spies are recognized for their contributions.
— Table for 7 Press (@tablefor7press)
В някои случаи дамите шпиони употребяват своята женственост и употребявали стандартите за чупливост или беззащитност, с цел да се измъкват от сложни обстановки. Както отбелязва историкът Джулиет Патинсън в „ Зад вражеските линии: Пол, прекосяване и изпълнителния шеф на специфичните интервенции през Втората международна война “, „ няколко описа от военно време демонстрират, че мъжете сътрудници били по-малко изобретателни по време на задачи от своите колежки “.
SOE била ситуирана на Бейкър Стрийт в централен Лондон – и от време на време била наричана „ Нестандартните бойци от Бейкър Стрийт “, „ Тайната войска на Чърчил “ и „ Министерството на неджентълменската война “. От администрацията разположили 39 дами в окупирана Франция до времето на „ D “ - Ден на нахлуването (6 юни 1944 г.). Тъй като било извънредно значимо да се избегне всякакво съмнение, от отдел „ F “ вербували сътрудници, които говорели френски, с цел да се слеят с френския живот. На всеки сътрудник било обещано кодово име или псевдоним и били подготвени на профилирани умения, които да им оказват помощ при интервенции, в които нямат връзка с екипа – учели по какъв начин да поддържат линия на историята, която употребяват за прикритие, по какъв начин да крадат и да разрушават ключалки.
Do not miss this enthralling story about the women spies of World War II, out tomorrow!
— Bakstage (@bakstage_flyx)
Учените означават, че обществото било очаровано от SOE и нейните дами шпиони след войната и че в някои случаи митовете се преплитали с обстоятелствата, създавайки именити истории от предишното. Документацията в SOE не постоянно е била проведена и систематична, а неналичието източници и доказателства затруднява историците в опитите им да съберат ясни данни за активността на групата. В изявление от 1986 година Вера Аткинс споделила, че „ всяка информация [свързана с разузнаванията] е била заключена или унищожена “.
Как Вера Аткинс се издигнала в редиците на SOE
OTD June 15/16, 1908 born. -- -- hero who helped " set Europe ablaze. "
— SPIES&VESPERS (@SpiesVespers)
Родена като Вера Мария Розенберг през 1908 година в Румъния, Аткинс се преместила в Лондон през 1933 година и приела моминското име на майка си. Започнала първо като секретар в секция F при започване на 1941 година и по-късно станала един от висшите офицери в службата, отговаряйки за всичко обвързвано с всяка от дамите сътрудници, и работила като тяхна управителна фигура. Смята се, че Аткинс е ентусиазъм за героинята на Иън Флеминг (авторът на книгите за Джеймс Бонд), мис Мънипени, секретарка на ръководителя на Тайните разследващи служби.
International Women's Day. Vera Atkins and some of the SOE female agents who failed to return from France.
— Alan Malcher (@MalcherAlan)
„ Аз постоянно съм вярвала, че да си жена има огромни преимущества, стига да знаеш по какъв начин да изиграеш картите си вярно и мисля, че всички девойки и дами, които бяха част от екипа, имаха същото възприятие “, споделила Аткинс в диалог, по-късно включен в книгата от 2008 година „ Забравените гласове на Тайната война: Историята на специфичните интервенции по време на Втората международна война “. На въпроса на биографа Сара Хелм какво е общото сред дамите сътрудници на SOE, Аткинс дала отговор: „ Смелостта... можете да я намерите във всеки. Стига да знаете къде да търсите ".
Агентите на SOE били подготвени да изпращат известия от разузнаванията си назад в Лондон с неповторим код, само че през 1943 година имало признаци, че кодовете били прихванати, само че било прекомерно късно. Германците почнали да изпращат известия до сътрудниците, с което съумели да ги заловят. Този пропуск на разследващите служби от Бейкър Стрийт довел до залавянето и убийството на 27 сътрудници, в това число Нур Инаят Хан. Въпреки че имало спекулации към надзора от страна на Аткинс, историците стигнали до заключението, че неуспехът за различаване на заплахата не може да се припише единствено на един човек.
Day 1. This scarf was given to Vera Atkins, intelligence officer of F section by another F section agent, Claude de Baissac. He gave it to her on his return to England from the first of three missions in [IWM EPH 4090]
— Dr Claire Hubbard-Hall
Inside the stories of the most daring women spies of World War II
— TIME (@TIME)
Създадена през юни 1940 година в Лондон, SOE е доброволческа организация, основана да се включи във война скрито, зад вражеските линии. Премиерът Уинстън Чърчил наредил на сътрудниците от SOE да „ подпалят Европа “ посредством шпионаж, бойкот и създаване на съпротивителна мрежа в окупираната Европа. Десетки дами били вербувани от SOE и употребявани като шпиони, в това число американката Вирджиния Хол и индийско-британската радиооператорка Нур Инаят Хан.
A cohort of courageous women worked as spies and operatives in intelligence agencies around the world, risking their lives to seek out covert information. Here are some of World War II’s most famous spies who gave their all
— National Geographic (@NatGeo)
И двете дами работели с Вера Аткинс, офицер от разузнаването за секция F в SOE, която отговаряла за набирането и разполагането на сътрудници във Франция.
Ролята на дамите като шпиони през Втората международна война
Разузнавателните организации рано осъзнали значимата роля, която дамите можели да изиграят във военния шпионаж, сфера обичайно свързвана с мъжете. От SOE се фокусирали върху партизанската война отвън главната сцена на спора и защото дамите били считани за по-малко подозрителни като шпиони от организацията се възползвали от това преимущество като им давали да извършват задания и задачи, с които мъжете не били в положение да се оправят. При работа на терен дамите можели да останат незабелязани като куриери, доставяйки жизненоважни известия. По време на такава интервенция на SOE в Холандия станало ясно, че през 1944 година дамите рядко били спирани и претърсвани на контролно-пропускателните пунктове.
Close out Women’s History Month with a good read: The Girls Who Stepped Out of Line: Untold Stories of the Women Who Changed the Course of World War II by Mari K. Eden. Nurses, pilots, resistance fighters, and spies are recognized for their contributions.
— Table for 7 Press (@tablefor7press)
В някои случаи дамите шпиони употребяват своята женственост и употребявали стандартите за чупливост или беззащитност, с цел да се измъкват от сложни обстановки. Както отбелязва историкът Джулиет Патинсън в „ Зад вражеските линии: Пол, прекосяване и изпълнителния шеф на специфичните интервенции през Втората международна война “, „ няколко описа от военно време демонстрират, че мъжете сътрудници били по-малко изобретателни по време на задачи от своите колежки “.
SOE била ситуирана на Бейкър Стрийт в централен Лондон – и от време на време била наричана „ Нестандартните бойци от Бейкър Стрийт “, „ Тайната войска на Чърчил “ и „ Министерството на неджентълменската война “. От администрацията разположили 39 дами в окупирана Франция до времето на „ D “ - Ден на нахлуването (6 юни 1944 г.). Тъй като било извънредно значимо да се избегне всякакво съмнение, от отдел „ F “ вербували сътрудници, които говорели френски, с цел да се слеят с френския живот. На всеки сътрудник било обещано кодово име или псевдоним и били подготвени на профилирани умения, които да им оказват помощ при интервенции, в които нямат връзка с екипа – учели по какъв начин да поддържат линия на историята, която употребяват за прикритие, по какъв начин да крадат и да разрушават ключалки.
Do not miss this enthralling story about the women spies of World War II, out tomorrow!
— Bakstage (@bakstage_flyx)
Учените означават, че обществото било очаровано от SOE и нейните дами шпиони след войната и че в някои случаи митовете се преплитали с обстоятелствата, създавайки именити истории от предишното. Документацията в SOE не постоянно е била проведена и систематична, а неналичието източници и доказателства затруднява историците в опитите им да съберат ясни данни за активността на групата. В изявление от 1986 година Вера Аткинс споделила, че „ всяка информация [свързана с разузнаванията] е била заключена или унищожена “.
Как Вера Аткинс се издигнала в редиците на SOE
OTD June 15/16, 1908 born. -- -- hero who helped " set Europe ablaze. "
— SPIES&VESPERS (@SpiesVespers)
Родена като Вера Мария Розенберг през 1908 година в Румъния, Аткинс се преместила в Лондон през 1933 година и приела моминското име на майка си. Започнала първо като секретар в секция F при започване на 1941 година и по-късно станала един от висшите офицери в службата, отговаряйки за всичко обвързвано с всяка от дамите сътрудници, и работила като тяхна управителна фигура. Смята се, че Аткинс е ентусиазъм за героинята на Иън Флеминг (авторът на книгите за Джеймс Бонд), мис Мънипени, секретарка на ръководителя на Тайните разследващи служби.
International Women's Day. Vera Atkins and some of the SOE female agents who failed to return from France.
— Alan Malcher (@MalcherAlan)
„ Аз постоянно съм вярвала, че да си жена има огромни преимущества, стига да знаеш по какъв начин да изиграеш картите си вярно и мисля, че всички девойки и дами, които бяха част от екипа, имаха същото възприятие “, споделила Аткинс в диалог, по-късно включен в книгата от 2008 година „ Забравените гласове на Тайната война: Историята на специфичните интервенции по време на Втората международна война “. На въпроса на биографа Сара Хелм какво е общото сред дамите сътрудници на SOE, Аткинс дала отговор: „ Смелостта... можете да я намерите във всеки. Стига да знаете къде да търсите ".
Агентите на SOE били подготвени да изпращат известия от разузнаванията си назад в Лондон с неповторим код, само че през 1943 година имало признаци, че кодовете били прихванати, само че било прекомерно късно. Германците почнали да изпращат известия до сътрудниците, с което съумели да ги заловят. Този пропуск на разследващите служби от Бейкър Стрийт довел до залавянето и убийството на 27 сътрудници, в това число Нур Инаят Хан. Въпреки че имало спекулации към надзора от страна на Аткинс, историците стигнали до заключението, че неуспехът за различаване на заплахата не може да се припише единствено на един човек.
Day 1. This scarf was given to Vera Atkins, intelligence officer of F section by another F section agent, Claude de Baissac. He gave it to her on his return to England from the first of three missions in [IWM EPH 4090]
— Dr Claire Hubbard-Hall
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ