Лятото е времето на пресните подправки и билки. Един от

Лятото е времето на пресните подправки и билки. Един от методите да ги оползотворим и съхраним за по-дълго е, като ги превърнем в песто.

Как да имаме пресен босилек в саксия през цялото лято

Основните правила, които да съблюдаваме

Самото име " песто " произлиза от италианската дума за " сплескан ", защото обичайно се подготвя посредством смилане в мраморно хаванче с дървено чукало. Резултатът е кремообразен сос с богат мирис.

Въпреки че най-разпространеният вид песто е с босилек, можем да експериментирате с разнообразни зелени подправки като див чесън, кориандър, естрагон, магданоз, мента.


Гладка и богата текстура

Тук обаче следва рецептата за класическо босилеково песто, а напълно скоро ще споделим и различни типове с други билки.

Песто но Дженовезе

Необходими артикули:

2 междинни скилидки чесън (около 10 г)

2 с.л. кедрови ядки (около 30 г)

85 г свежи листа от босилек (около 4 чаши)

Морска сол на усет

21 г настъргано пармиджано реджано (около 2 с.л.)

21 г пекорино Fiore Sardo (около 2 с.л.)

175 мл екстра върджин зехтин

Начин на подготвяне:
В хаванче стриваме чесъна до гладка паста. Добавяме кедровите ядки и продължаваме да стриваме, до момента в който се получи лепкава и леко зърнеста примес. Прибавяме босилека на части, като всякога прибавяме щипка сол - тя работи като абразив и подкрепя стриването. След като листата са изцяло смачкани, прибавяме двата типа сирене. Постепенно наливаме зехтина, като го втривате с чукалото, до момента в който се получи равен кремообразен сос. Сервирате незабавно с паста или да съхраняваме в буркан с тъничък пласт зехтин от горната страна. Така може да издържи няколко дни в хладилника.

Готово незабавно за прибавяне в паста

Ако не открием пекорино Fiore Sardo, можем да го сменяем с Romano, само че тогава би трябвало да прибавим още една супена лъжица пармиджано. Ако пък употребяваме кухненски робот за смилането, най-малко стъпката със зехтина би трябвало да създадем на ръка, поучават от Serious Eats.