Българи и румънци се събират за фестивала на най-обичаните летни продове
Лятото е време за нещо разхлаждащо и свежо - като да вземем за пример любеница. В България има два фестивала, отдадени на нея, че и умишлен ден, само че те са едвам през месец август. Оказа се обаче, че има такъв и в самото начало на лятото - в последната декада на юни.
Попа Петре от село Кълъраш, който гледа бостан на скромната повърхност от 3 декара, продава големи дини - една от тях е съвсем 10 кг. Това просто е методът му да закърпи фамилния бюджет.
" Аз имам дребна пенсия. Работя, тъй като другояче нямаме пари. С това докарваш някакви приходи, а другояче работата е много тежка ", споделя Петре пред NOVA.
В огромния земеделския бизнес за произвеждане на дини не наподобява по-леко. Периодът на развъждане е дълъг, този за продажба – пай, а търговията и износът наподобява разчитат на случайности.
" Продажбата на любеница в Дабулени занапред стартира. Цената на едро е някъде към 3 румънски леи или 60 евроцента ", споделя Дину Катрин.
Той е третото потомство във семейството, който се занимава с развъждане на дини. Бостанът му е на повърхност от 100 декара и е напълно на капково напояване. Само инвестицията за 1 хектар е към 6 хиляди евро, заплаща по 50 евро дневно на всеки служащ, а и априлският сняг тази година основал много проблеми.
" Цената на продукцията е много висока - инфлацията е огромна. Ние по тази причина се опитваме да създадем продукция с европейска визия и цена. И може би ще намерим вид за търговия с България. Крайно време да се сътрудничим ", счита Катрин.
Засега за дини в Румъния основно идват търговци от Полша и Унгария. Рядко ги посещават българи, и по тази причина в Дабулени съжаляват, че в този сектор на Дунав си нямат мост. Цената на ферибота е 108 лв. на тир в една посока, а и тъкмо в този сезон поради ниски равнища на реката от време на време се постанова да спре, а това пречи румънските дини да стигат до толкоз околните български пазари.
Интересен факт - в Дабулени избират да гледат дини в пръст, която е безусловно като морски пясък, тъй като съгласно хората тук, тя е екологично чиста.
Фестивалът на динята е единствено началото на сезона. Затова Маринел Попеску, който е производител междинна класа, упорства да ги опитаме.
Той продава любеница от сорт Санторенто. Споделя, че тя е извънредно сладка и добре вирее в почвата. Чиито съставки, съгласно локалните, са тяхното благосъстояние.
Сладостта на дините идва от минералните соли в нея. Почвата е била и остава такава десетилетия, тъй като те си я пазят със защитни пояси от дървета и шубраци.
" Аз съм се чудил още като дете за какво държат тези пояси. Мислил съм, че е снегозадържане. А те са ги създали да не се подвига пясъка, както от Сахара и идва чак при нас ", изясни Кирил Опров.
Според Маринел Попеску се печели с неизменност и качество. " И при нас внасят от Гърция и Турция, само че ние се опитваме да спечелим с качество и да бъдем първи на пазара тук. На нас ни оказва помощ почвата - ронлив терен. Такъв, какъвто е на морето. С водата и температурата вършат дините най-хубавите ", споделя румънецът. А килограмът коства към 1,50 лв..
А и в делниците, и на фестивала до момента в който възрастните пресмятат доходи и разноски и мечтаят за разгръщане на бизнеса, дребните им оказват помощ, както могат. Изглежда им харесва и да пеят, и да танцуват.
Попа Петре от село Кълъраш, който гледа бостан на скромната повърхност от 3 декара, продава големи дини - една от тях е съвсем 10 кг. Това просто е методът му да закърпи фамилния бюджет.
" Аз имам дребна пенсия. Работя, тъй като другояче нямаме пари. С това докарваш някакви приходи, а другояче работата е много тежка ", споделя Петре пред NOVA.
В огромния земеделския бизнес за произвеждане на дини не наподобява по-леко. Периодът на развъждане е дълъг, този за продажба – пай, а търговията и износът наподобява разчитат на случайности.
" Продажбата на любеница в Дабулени занапред стартира. Цената на едро е някъде към 3 румънски леи или 60 евроцента ", споделя Дину Катрин.
Той е третото потомство във семейството, който се занимава с развъждане на дини. Бостанът му е на повърхност от 100 декара и е напълно на капково напояване. Само инвестицията за 1 хектар е към 6 хиляди евро, заплаща по 50 евро дневно на всеки служащ, а и априлският сняг тази година основал много проблеми.
" Цената на продукцията е много висока - инфлацията е огромна. Ние по тази причина се опитваме да създадем продукция с европейска визия и цена. И може би ще намерим вид за търговия с България. Крайно време да се сътрудничим ", счита Катрин.
Засега за дини в Румъния основно идват търговци от Полша и Унгария. Рядко ги посещават българи, и по тази причина в Дабулени съжаляват, че в този сектор на Дунав си нямат мост. Цената на ферибота е 108 лв. на тир в една посока, а и тъкмо в този сезон поради ниски равнища на реката от време на време се постанова да спре, а това пречи румънските дини да стигат до толкоз околните български пазари.
Интересен факт - в Дабулени избират да гледат дини в пръст, която е безусловно като морски пясък, тъй като съгласно хората тук, тя е екологично чиста.
Фестивалът на динята е единствено началото на сезона. Затова Маринел Попеску, който е производител междинна класа, упорства да ги опитаме.
Той продава любеница от сорт Санторенто. Споделя, че тя е извънредно сладка и добре вирее в почвата. Чиито съставки, съгласно локалните, са тяхното благосъстояние.
Сладостта на дините идва от минералните соли в нея. Почвата е била и остава такава десетилетия, тъй като те си я пазят със защитни пояси от дървета и шубраци.
" Аз съм се чудил още като дете за какво държат тези пояси. Мислил съм, че е снегозадържане. А те са ги създали да не се подвига пясъка, както от Сахара и идва чак при нас ", изясни Кирил Опров.
Според Маринел Попеску се печели с неизменност и качество. " И при нас внасят от Гърция и Турция, само че ние се опитваме да спечелим с качество и да бъдем първи на пазара тук. На нас ни оказва помощ почвата - ронлив терен. Такъв, какъвто е на морето. С водата и температурата вършат дините най-хубавите ", споделя румънецът. А килограмът коства към 1,50 лв..
А и в делниците, и на фестивала до момента в който възрастните пресмятат доходи и разноски и мечтаят за разгръщане на бизнеса, дребните им оказват помощ, както могат. Изглежда им харесва и да пеят, и да танцуват.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




