Лятото е в разгара си, а жаждата за прохлада и

Лятото е в разгара си, а жаждата за хладина и морски талази неудържимо ни тегли към плажа. За страдание, от време на време синият небосвод крие невидими с просто око рискове, които бързо могат да трансфорат мечтаната отпуска в призрачен сън, предава

Поредният червен байрак за здравето ни светна на Офицерския плаж във Варна. При рутинни инспекции Регионалната здравна ревизия откри в морската вода мощно повишени равнища на две бактерии, чиито имена незабавно задействаха алармата на експертите – Ешерихия коли (Escherichia coli) и чревни ентерококи.

Новината бързо обиколи обществените мрежи и медиите, оставяйки десетки плажуващи пред алтернативата: да рискуват ли в името на едно разхлаждане, или да подминат пясъчната линия. За да вземем вярното решение за себе си и фамилиите си, би трябвало да погледнем оттатък сухата статистика и да разберем какво тъкмо съставляват тези микроорганизми и какъв е действителният риск за здравето ни.

Неканените посетители в морската вода

Ешерихия коли и чревните ентерококи не са извънземни организми, нито екзотични тропически болести. Те са част от естествената микрофлора в чревния тракт на хората и топлокръвните животни. Проблемът обаче е в тяхното местонахождение.

Присъствието им в намерено море е неоспорим маркер за така наречен фекално замърсяване. Когато пречиствателните станции се претоварят, или при значителни дъждове, отпадните води могат да си проправят път до морето, носейки със себе си милиарди от тези бактерии

В медицината те се употребяват като санитарни знаци – тяхното съществуване значи, че водата е нечиста и в нея евентуално могат да виреят и доста други, още по-опасни патогени. Сами по себе си, тези бактерии са извънредно издръжливи. Чревните ентерококи, да вземем за пример, имат невероятна дарба да оцеляват в солена среда и при по-високи температури, което ги прави твърдоглав и сложен за унищожаване зложелател, един път щом попаднат в плитките и топли крайбрежни води.

Опасността, която дебне под повърхността

Повечето варианти на Ешерихия коли са относително безобидни, до момента в който си стоят в червата ни, само че попаднали отвън тях, те бързо трансформират държанието си. Най-честата демонстрация на зараза след плуване в нечиста вода е острият гастроентерит. Симптомите се развиват бързо – в границите на едно денонощие се появяват мощни коремни конвулсии, последвани от гадене, повръщане и упорита, от време на време кървава диария.

Чревните ентерококи от своя страна са известни с това, че могат да провокират съществени възпаления на пикочно-половата система, изключително при дамите. Рискът е най-голям за дребните деца, чийто имунитет към момента се развива, както и за уязвимите бременни дами и възрастни хора с хронични болести. При тях даже напълно лека зараза може да докара до рискова дехидратация, която да наложи незабавна хоспитализация.

Достатъчно ли е единствено да не гълтаме вода

Един от най-големите легенди измежду плажуващите е, че в случай че плуват деликатно и не гълтам морска вода, са в цялостна сигурност. Медицинската действителност обаче е напълно друга.

Разбира се, оралният банкет на нечиста вода е най-прекият път към стомашно-чревния пъкъл, защото даже няколко капки са задоволителни, с цел да пренесат сериозна маса бактерии. Опасна обаче е и самата фина водна мъгла, която се образува от разбиващите се талази и която вдишваме незабелязано. Освен това, кожата ни не е идеален щит. Ако имате даже микроскопична драскотина, раничка от бръснене или захапване от насекомо, Ешерихия коли и ентерококите могат елементарно да обхванат през нея, причинявайки мъчителни кожни инфекции, циреи и мъчно зарастващи гнойни рани.

Водата елементарно влиза в контакт с лигавиците на очите и ушите, което е всеобща причина за мъчителни летни отити и упорити конюнктивити, които изискват профилирано лекуване.

Какъв е пътят към възобновяване

Лечението на инфекциите, породени от тези водни бактерии, зависи напълно от тежестта на признаците и засегнатата система. При класическите стомашни неразположения най-важното предписание е хидратацията. Организмът губи големи количества течности и електролити, които би трябвало да се възстановят посредством банкет на специфични рехидратиращи разтвори, вода и леки чайове.

Категорично не се предлага самолечение с антибиотици при първата демонстрация на разстройство, защото това може да унищожи потребната микрофлора и да утежни положението, в случай че те не са категорично предписани от доктор след микробиологично проучване.

Ситуацията обаче се трансформира, в случай че бактериите са засегнали пикочните пътища или са провокирали сериозна кожна зараза. Тогава намесата на антибиотична терапия постоянно е неизбежна, като есенциално значимо е да се направи антибиограма, защото ентерококите са известни със своята висока устойчивост към всеобщите медикаменти.

При ушни и очени инфекции се ползват местни капки и мехлеми. Най-добрата тактика обаче си остава предварителната защита – спазването на наложените от здравните управляващи забрани за къпане е единственият сигурен метод да си спестите срещата с тези невидими летни вредители.