Война и мир за паркоместата в родината
Лятото е към края си, а новините към момента са от групата на по този начин наречените „ летни събития “. Като дълготраен публицист ви споделям, че август е най-тегавият месец за вестници и малките екрани. Всички са на море и даже един митинг не може да се свика като хората, че да има с какво да си пълним рубриките. Но дано проявим схващане – август е толкоз къс, а кметът на Варна ще си гние незаслужено в пандиза и през септември, и през октомври, тъй че що да си скапваме морето с митинги в София тъкмо в този момент? Той, кметът, ще ни изчака – няма къде да бяга. И преносно, и безусловно. Нали по този начин?
Та да се върна на тежката орис на августовската публицистика. Едно време по това време изплуваха всички акули на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по Черноморието. В началото на месеца нормално някой забелязваше акула край Кранево, до ден-два ставаше ясно, че тя е особено подготвена от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да ни шпионира, а към края на месеца акулите бяха изтласквани от турски делфини – също подли шпиони на комшулъка. Новите генерации в специалността се пробваха да изместят този рибешки морски евъргрийн с нелепите си истории за черни пантери и леопарди. Обаче слаба ви е ракията, млади другари – никой от вас не се сети да упрекна огромната котка в работа на вражеска страна, че да намерим работа и на ДАНС, Народното събрание, армията и Министерство на вътрешните работи. А в този момент кво – върви някаква хищна котка нагоре-надолу, прави реклама на заведения за хранене и хотели, а държавният ни хайлайф мързелува на плажа в Евксиноград.
Макар че и тяхната не е лесна, де. Вие представяте ли си каква морална мощ се изисква да отидеш на отмора в резиденцията на Политбюро? След толкоз борби против комунизма и диктатурата е доста мъчно да се преодолееш и да полагаш кълка на охранителен от НСО плаж, предопределен единствено за теб и сътрудниците – по този начин, както преди се полагаше единствено на Политбюро и семейства. Изисква се в действителност огромна устойчивост, с цел да вървиш в служебния стол на резиденцията и да се редиш за кюфтета дружно с „ Възраждане “, пък ти да си за европейска България. А да си влизал в юмручни битки за родината в Народното събрание съвсем като опълченец на „ Шипка “ и след това да би трябвало да делиш шезлонга с някой от „ Новото начало “? Добре че ваканцията на депутатите е единствено няколко месеца, че другояче нямаше да могат да устоят всички на това напрежение!
И също по този начин е добре, че единствено баш елитът може да си разреши Евксиноград – за дребната номенклатура това не важи. Точно както беше и преди. Ми по кво другояче ще разбере елитът, че е хайлайф, в случай че не седне на стола, от който е изгонил да стане Милко Балев, примерно.
Та да е жива и здрава дребната държавна номенклатурка, че да ни цялостни новините като едни същински кагебейски акули и турски делфини-шпиони. Ето, единствено в границите на една седмица имахме три заглавия. Бивш областен прокурор, все още елементарен юрист, пое отбраната на учителя-педофил, който имал връзка с 13-годишно момиче, и го оправда с думите: „ Знаете в този момент по какъв начин се развиват 13-годишните... “ И се оплака, че законодателството ни по тоя въпрос било от 1968 година, когато очевидно 13-годишните не са се развивали бързо. Най-милото, което мога да кажа за този господин юрист, е, че не 13-годишните се развиват бързо, а очевидно той се развива постепенно. И доста необичайно. Не многостранно. Сега... Вярно е, че в последно време новата левица в Европа е припознала за своя идея шариата и ислямистките „ полезности “, но не е нужно българското правораздаване да развява байрака първо по тая линия. Не може все да сме първи – и при руските байряци, и при байряците на ислямистите, нали. Да оставим 13-годишните деца да са си деца и да не бързаме да узаконяваме брак с 9-годишни като новите хуманисти. Да се оправим първо със руското завещание, а след това да търсим кой е най-големият малоумник в света сега, че да се закачим за него – кво ще кажете?
Другата дребнономенклатурна вест беше побоят на жители, които паркират, и жители, които наблюдават за вярно паркиране. Изобщо, паркирането в родината очевидно се е трансформирало в подобен проблем, че за него се водят войни, каквито другите нации водят за газ, нефт и територии. Сигурно и вие сте видели клипчето, другари, в което един ММА-шампион набива яки тупаници на елегантно без дрехи до кръста граждански. Признавам си, че воайорът в мен още съжалява, че камерата не сподели по какъв начин приключи тоя пердах, но ми се стори, че излизайки от обсега, цивилният елегантно без дрехи гражданино-селянин взе превес над униформения гражданино-селянин.
Човек би си споделил: „ Боже, какви хора карат коли и какви хора наблюдават за реда у нас “, само че аз нямах време за дълбоки разбори по тематиката, щото единствено ден по-късно шефката на Национална агенция за приходите Велико Търново разруши с бухалка колата на гражданино-селянин, който паркирал пред гаража ѝ. Обръгнала на гражданино-селските нрави в родината, единственото, което ме учуди в тоя сюжет, бе, че данъчната началничка има бухалка на разположение. Не тупалка, не чадър или бастун – все предмети, които биха могли да се навъртат в семейството или автомобила ни – а бухалка. Аз не знам Велико Търново да е някаква Мека на бейзбола и всеки търновец да има бухалки на всички места към себе си, тъй че позволявам, че тая бухалка е била особено купена, евентуално в близкото минало. Може и за спорт, де да знам. Или пък са им държавно раздадени за дейно събиране на налози. Щото знаем кой ни ръководи години наред и по какъв начин се оправят финансовите проблеми при неговите хора. Та драги боляри, не се майте, а тичайте да си платите налозите, че при вас кървава и мътна.
Аз, другари, в случай че бъда докарана до подобен нервозен срив, че да желая да потроша автомобила на някой комшия, има да диря инструмент, с който да реализира задачата си... Единственото, което имам вкъщи, е детски стик за хокей на трева. Дървен. Обаче е най-вече 70 сантиметра дълъг и е много лек. А и е някъде в мазето, та ще би трябвало първо да се заровя там да го диря. И кой знае какво ще стане с нервния ми срив, когато почна да дълбая из бебешките буйчици, картинките от първи клас, роклята ми от абитуриентския и старите тенджери, вдигани „ за като се ожени “. Направо се разплаквам от трогване и до момента в който пиша тези редове, камо ли в случай че в действителност се заровя в тях. Та до момента в който се сдобия с апарат за заличаване на вражеския автомобил, нищо чудно по този начин да ме хване страстта, по този начин да ме удари в сантимента, че вместо стика за хокей да взема на тате ракията, дето не става за пиянство, а единствено за гланциране на коли, и да я подаря на злия съсед да се почерпи с другите граждано-селяни, с които всяка събота слуша „ Рамо, рамо, друже мой “ до гаражите. Ако щат да я пият, в случай че щат да си лъскат колите – че те очевидно са станали най-ценното ни в тази граждано-селска република и за тях и кръв сме подготвени да пролеем, че и ракията да си дадем.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Та да се върна на тежката орис на августовската публицистика. Едно време по това време изплуваха всички акули на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по Черноморието. В началото на месеца нормално някой забелязваше акула край Кранево, до ден-два ставаше ясно, че тя е особено подготвена от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да ни шпионира, а към края на месеца акулите бяха изтласквани от турски делфини – също подли шпиони на комшулъка. Новите генерации в специалността се пробваха да изместят този рибешки морски евъргрийн с нелепите си истории за черни пантери и леопарди. Обаче слаба ви е ракията, млади другари – никой от вас не се сети да упрекна огромната котка в работа на вражеска страна, че да намерим работа и на ДАНС, Народното събрание, армията и Министерство на вътрешните работи. А в този момент кво – върви някаква хищна котка нагоре-надолу, прави реклама на заведения за хранене и хотели, а държавният ни хайлайф мързелува на плажа в Евксиноград.
Макар че и тяхната не е лесна, де. Вие представяте ли си каква морална мощ се изисква да отидеш на отмора в резиденцията на Политбюро? След толкоз борби против комунизма и диктатурата е доста мъчно да се преодолееш и да полагаш кълка на охранителен от НСО плаж, предопределен единствено за теб и сътрудниците – по този начин, както преди се полагаше единствено на Политбюро и семейства. Изисква се в действителност огромна устойчивост, с цел да вървиш в служебния стол на резиденцията и да се редиш за кюфтета дружно с „ Възраждане “, пък ти да си за европейска България. А да си влизал в юмручни битки за родината в Народното събрание съвсем като опълченец на „ Шипка “ и след това да би трябвало да делиш шезлонга с някой от „ Новото начало “? Добре че ваканцията на депутатите е единствено няколко месеца, че другояче нямаше да могат да устоят всички на това напрежение!
И също по този начин е добре, че единствено баш елитът може да си разреши Евксиноград – за дребната номенклатура това не важи. Точно както беше и преди. Ми по кво другояче ще разбере елитът, че е хайлайф, в случай че не седне на стола, от който е изгонил да стане Милко Балев, примерно.
Та да е жива и здрава дребната държавна номенклатурка, че да ни цялостни новините като едни същински кагебейски акули и турски делфини-шпиони. Ето, единствено в границите на една седмица имахме три заглавия. Бивш областен прокурор, все още елементарен юрист, пое отбраната на учителя-педофил, който имал връзка с 13-годишно момиче, и го оправда с думите: „ Знаете в този момент по какъв начин се развиват 13-годишните... “ И се оплака, че законодателството ни по тоя въпрос било от 1968 година, когато очевидно 13-годишните не са се развивали бързо. Най-милото, което мога да кажа за този господин юрист, е, че не 13-годишните се развиват бързо, а очевидно той се развива постепенно. И доста необичайно. Не многостранно. Сега... Вярно е, че в последно време новата левица в Европа е припознала за своя идея шариата и ислямистките „ полезности “, но не е нужно българското правораздаване да развява байрака първо по тая линия. Не може все да сме първи – и при руските байряци, и при байряците на ислямистите, нали. Да оставим 13-годишните деца да са си деца и да не бързаме да узаконяваме брак с 9-годишни като новите хуманисти. Да се оправим първо със руското завещание, а след това да търсим кой е най-големият малоумник в света сега, че да се закачим за него – кво ще кажете?
Другата дребнономенклатурна вест беше побоят на жители, които паркират, и жители, които наблюдават за вярно паркиране. Изобщо, паркирането в родината очевидно се е трансформирало в подобен проблем, че за него се водят войни, каквито другите нации водят за газ, нефт и територии. Сигурно и вие сте видели клипчето, другари, в което един ММА-шампион набива яки тупаници на елегантно без дрехи до кръста граждански. Признавам си, че воайорът в мен още съжалява, че камерата не сподели по какъв начин приключи тоя пердах, но ми се стори, че излизайки от обсега, цивилният елегантно без дрехи гражданино-селянин взе превес над униформения гражданино-селянин.
Човек би си споделил: „ Боже, какви хора карат коли и какви хора наблюдават за реда у нас “, само че аз нямах време за дълбоки разбори по тематиката, щото единствено ден по-късно шефката на Национална агенция за приходите Велико Търново разруши с бухалка колата на гражданино-селянин, който паркирал пред гаража ѝ. Обръгнала на гражданино-селските нрави в родината, единственото, което ме учуди в тоя сюжет, бе, че данъчната началничка има бухалка на разположение. Не тупалка, не чадър или бастун – все предмети, които биха могли да се навъртат в семейството или автомобила ни – а бухалка. Аз не знам Велико Търново да е някаква Мека на бейзбола и всеки търновец да има бухалки на всички места към себе си, тъй че позволявам, че тая бухалка е била особено купена, евентуално в близкото минало. Може и за спорт, де да знам. Или пък са им държавно раздадени за дейно събиране на налози. Щото знаем кой ни ръководи години наред и по какъв начин се оправят финансовите проблеми при неговите хора. Та драги боляри, не се майте, а тичайте да си платите налозите, че при вас кървава и мътна.
Аз, другари, в случай че бъда докарана до подобен нервозен срив, че да желая да потроша автомобила на някой комшия, има да диря инструмент, с който да реализира задачата си... Единственото, което имам вкъщи, е детски стик за хокей на трева. Дървен. Обаче е най-вече 70 сантиметра дълъг и е много лек. А и е някъде в мазето, та ще би трябвало първо да се заровя там да го диря. И кой знае какво ще стане с нервния ми срив, когато почна да дълбая из бебешките буйчици, картинките от първи клас, роклята ми от абитуриентския и старите тенджери, вдигани „ за като се ожени “. Направо се разплаквам от трогване и до момента в който пиша тези редове, камо ли в случай че в действителност се заровя в тях. Та до момента в който се сдобия с апарат за заличаване на вражеския автомобил, нищо чудно по този начин да ме хване страстта, по този начин да ме удари в сантимента, че вместо стика за хокей да взема на тате ракията, дето не става за пиянство, а единствено за гланциране на коли, и да я подаря на злия съсед да се почерпи с другите граждано-селяни, с които всяка събота слуша „ Рамо, рамо, друже мой “ до гаражите. Ако щат да я пият, в случай че щат да си лъскат колите – че те очевидно са станали най-ценното ни в тази граждано-селска република и за тях и кръв сме подготвени да пролеем, че и ракията да си дадем.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ