Иран, яхчалите, фалуде и защо Италия не е родината на сладоледа
Лято е, топло е и едно от спасенията в сходни моменти е сладоледът. Независимо дали ще си го изберем от фризера в магазина, или ще заложим на по-скъпите занаятчийски разновидности, значимото е да му се насладим. Дори и да не сме се замисляли от кое място произлиза сладоледът, сигурно отговорът ще ни изненада. Най-малкото, тъй като не е Италия. За татковина на сладоледа се счита Иран. Всичко стартира преди към 2000 години. Решение на сложната от днешна позиция задача - да се смъкна температурата до степен на заледяване, дава една конусовидна сграда в антична Персия. Наричат я яхчал.
Яхчал е конструкцията за съхранение на лед. Над земята тя е с конусовидна форма, а в дълбоката й подземна част температура е задоволително ниска, с цел да замръзне вода. Всъщност, това е и една от гордостите на иранската архитектура. Всеки яхчал има солидна стена, която обезпечава сянка, водоем, от който идва водата, и подземно вместилище, в което поради ниската температура тя замръзва. Ледът - без значение дали получен през нощите на студените месеци, или донесен от околните планини, се съхранява тук с месеци.
Тази техника се употребява още 400 години преди Христа. С този лед иранците приготвяли и фалуде - типичния си десерт, който доста прилича на днешния сладолед. Фалуде е композиция от лед, нишесте и разнообразни типове сироп. На външен тип крайният артикул наподобява на доста тънки спагети или на познатото на българина фиде. Днес на доста места в Иран към момента може да се опита фалуде, написа BBC. Тук той се предлага наред със сладоледа, който всички ние сме свикнали да виждаме на всички места.
В обичайния десерт в този момент се слага овче мляко, розова вода, шафран и захар. Голяма е вероятността фалуде да не се хареса на всеки, само че пък си коства да се опита, в случай че ни се падне възможност. Разбира се, не се съхранява в яхчал, а в хладилници. В наши дни, след хиляди години подготвяне на фалуде, в Иран стартират да се внасят машини за сладолед от Италия, която мнозина считат за родината на ледения десерт, тъй като там той става в действителност известен. Самите иранци избират по-наситения усет, с повече захар и с пълномаслено мляко - като америакнците. Докато в Европа, където хегемони са италианците, се употребяват по-леки разновидности сладолед и разнообразни типове сорбета.
Яхчал е конструкцията за съхранение на лед. Над земята тя е с конусовидна форма, а в дълбоката й подземна част температура е задоволително ниска, с цел да замръзне вода. Всъщност, това е и една от гордостите на иранската архитектура. Всеки яхчал има солидна стена, която обезпечава сянка, водоем, от който идва водата, и подземно вместилище, в което поради ниската температура тя замръзва. Ледът - без значение дали получен през нощите на студените месеци, или донесен от околните планини, се съхранява тук с месеци.
Тази техника се употребява още 400 години преди Христа. С този лед иранците приготвяли и фалуде - типичния си десерт, който доста прилича на днешния сладолед. Фалуде е композиция от лед, нишесте и разнообразни типове сироп. На външен тип крайният артикул наподобява на доста тънки спагети или на познатото на българина фиде. Днес на доста места в Иран към момента може да се опита фалуде, написа BBC. Тук той се предлага наред със сладоледа, който всички ние сме свикнали да виждаме на всички места.
В обичайния десерт в този момент се слага овче мляко, розова вода, шафран и захар. Голяма е вероятността фалуде да не се хареса на всеки, само че пък си коства да се опита, в случай че ни се падне възможност. Разбира се, не се съхранява в яхчал, а в хладилници. В наши дни, след хиляди години подготвяне на фалуде, в Иран стартират да се внасят машини за сладолед от Италия, която мнозина считат за родината на ледения десерт, тъй като там той става в действителност известен. Самите иранци избират по-наситения усет, с повече захар и с пълномаслено мляко - като америакнците. Докато в Европа, където хегемони са италианците, се употребяват по-леки разновидности сладолед и разнообразни типове сорбета. Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




